Депутат от ДПС: Следете всяка моя стъпка, защото съм готов да заплатя за свободата си. Ще вървя по пътя на Ахмед Доган (обновена)

Коментари

• Холокостът Български и през ХХ век

  14 Фев 2014 19:45ч.

  Избитите преди 90 г. тракийски деца - между святостта и забравата 40 000 бежанци тръгват от Дедеагач за България, подгонени от турците след Междусъюзническата война. По стокилометровия път са убити над 18 000. А Турция продължава да дължи към 10 милиарда долара на прогонените ни сънародници Деян Енев Снимка: Александър Михайлов ------------ \"По на юг, в един дол имаше трупове на около 100 души жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне та така затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко.\" ----------- Из \"Разорението на тракийските българи през 1913 г.\" - Проф. д-р Любомир Милетич На 31 май президентът Георги Първанов взе участие в тържествата по случай 90-годишнината от освобождението на Ивайловградския край, 90-годишнината от разорението на тракийските българи и Деня на тракийското дете в местността Илиева нива между Ивайловград и Крумовград. Там има мемориал, включващ параклис, паметник и чешма, построен в памет на избитите от турците през 1913 г. над 200 деца-тракийчета. Панихида в памет на жертвите отслужи отец Боян Саръев и местни свещеници. В словото си президентът единствен от държавниците ни в новата ни история повдигна въпроса за обезщетяването на наследниците на тракийските бежанци от страна на Турция. На събора на Илиева нива Движението за християнство и прогрес на отец Боян Саръев \"Йоан Предтеча\" обяви пред медиите, че ще внесе чрез Пловдивската митрополия в Светия синод предложение за канонизация на 204 деца-тракийчета, изклани от башибозука край брега на Арда през 1913 г., както и на двамата братя от Златоград Борис и Серафим Родопски - българомохамедани, приели християнството през 1912 г. и убити мъченически от турците половин година след това. Според отец Саръев Българската православна църква има нужда от нови светии и двете предложения на Движението за християнство и прогрес работят в тази посока. За драмата на тракийските българи съвременниците ни не знаят почти нищо - нито за избитите деца, нито за двамата братя българомохамедани, приели християнството и загинали мъченически заради това. По думите на поета Никола Инджов, сам потомък на тракийски бежанци (и двамата му дядовци са заклани от турците) и един от основателите на Съюза на тракийските дружества, \"Балканската война за нас, тракийците, е най-великата война в нашата история - защото е война за освобождението на Тракия, която след Санстефанския договор остава извън пределите на България. Става дума за Западна Тракия, която днес е в Гърция, и за Одринска Тракия, която днес е в Турция. Балканската война регистрира най-великата военна победа в цялата история на България - превземането на Одрин. И едновременно с това поради срамните дипломатически ходове на цар Фердинанд блестящата военна победа е пропиляна и войната се оказва загубена за България.\" Западна Тракия е свободна само няколко месеца - от края на 1912 до средата на 1913 г. Когато българската армия се оттегля по силата на международните споразумения, започва нова турска окупация, придружена от тоталното обезбългаряване на Тракия. Изгорени са много български села, сред които Сачанли, Манастир, Доганхисар, Дервент. Западноевропейските консули, които имат седалища в пристанищния град Дедеагач, излизат с призив българското население да се стече в Дедеагач, като обещават с параходи да го превозят до Варна и Бургас, за да бъдат спасени хората от турските безчинства. Над 40 000 души от най-близките села пристигат тук - заедно с децата си, със стадата и каквото могат да носят от имуществото си в ръце. За съжаление консулите се отмятат от своето намерение. Излъганото население тръгва по маршрута Дедеагач - Фере - Армаганската долина към Стара България. Българската граница тогава минава по брега на Арда при днешния град Маджарово. По пътя керванът бива подлаган многократно на жестока сеч от турския башибозук и от турски потери - и в Армаганската долина, и край град Фере. Най-страшно е голямото клане в последния етап на бягството - при град Маджарово, който тогава се нарича Ятаджик. Там, на брега на Арда, пред очите на безпомощните български граничари, биват изклани между 2000 и 8000 човека. Заедно с изкланите по пътя мъже, жени и деца става дума за над 18 000 тракийци, унищожени по пътя към Отечеството. Първият, който дава гласност на този геноцид, е акад. Любомир Милетич. Една година след кървавите събития, през 1914 г., той предприема пътуване по тези места и прави уникални фотографски снимки на непогребаните още останки от жертвите. Разпитва също малцината живи свидетели на зверствата. И написва своята знаменита книга - \"Разорението на тракийските българи през 1913 г.\" - \"библията\" на тракийците. Мемориалът на Илиева нива е в памет на всички деца, избити по този близо стокилометров път. Много от тях загиват край днешното село Аврен, Крумовградско, други в една местност - Саржевата колиба, където са изклани накуп 50-60 деца. Цифрата 204 е по списъка, оставен от Милетич. Второто предложение за канонизация се отнася за братята българомохамедани Енвер и Ешреф Хакъеви от Златоград. Величко Пачилов в брошурата си \"Подвигът и саможертвата на братята Серафим и Борис Родопски от Златоград\" описва тяхната мъченическа участ. На 2 декември 1912 г. двамата, заедно със семействата си, приемат Свето кръщение в църквата \"Св. вмчк. Георги Победоносец\" и имената Борис и Серафим Родопски. Нека само да припомним, че на 5 октомври 1912 г. съюзените балкански държави България, Гърция, Сърбия и Черна гора навлизат на територията на Османската империя и започва Балканската война. На 8 октомври българските войски освобождават Кърджали, а на 8 ноември - Златоград, тогава Даръдере. За инициатори на покръстването сред българомохамеданите, започнало през декември 1912 г., се считат именно Енвер Хакъев (Борис Родопски) и брат му Ешреф (Серафим Родопски). На 26.I.1913 г. Енвер споделя пред свещ. Ной Ангелов, че по-малкият му брат Ешреф \"боледувал и всяка надежда за оздравяване била загубена. Но една нощ болният завикал: Аз оздравях и вече не съм Ешреф, а Серафим! Човек му се явил насън и му казал, че ще бъде здрав, ако си промени името от Ешреф на Серафим. И след 6 г. боледуване моментално оздравял.\" Общо от края на 1912 г. до лятото на 1913 г. в Родопите, Западна Тракия и Македония са покръстват около 200 000 души българомохамедани, включително всички селища около Златоград и Гюмюрджина. На 16 юни 1913 г., преди 90 г., между България и Сърбия, Гърция и Черна гора избухва Междусъюзническата война. В края на юни България е нападната и от Румъния. Турция се възползва от критичната ситуация, потъпква сключения в Лондон мирен договор, преминава линията Мидия-Енос и реокупира Източна Тракия. Гръцките войски от своя страна завладяват голяма част от Източна Македония. На 11 юли българската войска на път за сръбския фронт и българската администрация напускат Гюмюрджина. Надигат се вълни от башибозук, които подлагат православните българи и особено новопокръстените българомохамедани, които отказват да се върнат към исляма, на масово изтребление. На 12 юли 1913 г. българските власти напускат и Златоград. Остава само помощник-кметът Борис Родопски. Залавят го, главатарят на башибозука Ибрахим ефенди публично го разпитва и мъчи на площада. Казва му, че уж му прощава приемането на християнството заради многобройната челяд, но когато Борис си тръгва и изминава 60-70 крачки, със залп го убиват във вадата на Кюртевата воденица. Брат му Серафим също бил подложен на публични изтезания, за да се откаже от Христос, но той бил непреклонен. Казвал: \"Аз не съм Ешреф, аз съм Серафим!\" След 6 дни непрекъснати мъчения заедно с други е откаран в Кърджали, където е обесен на едно черничево дърво. През 1924-25 г. бежанците от Западна и Източна Тракия в България наброяват около 350 000 човека. Днешните наследници на тракийските българи претендират за равностойността на 34 000 къщи, близо 2 млн. декара ниви и лозя и 213 000 декара гори и пасища според справка, публикувана от журналиста от \"Сега\" Григор Николов. Частните имоти на тракийците се оценяват на около сегашни 5 млрд. долара. Заедно с пропуснатите ползи сумата нараства на $10 млрд. Проблемът не е поставен нито от Борис III, нито от Тодор Живков, нито от Петър Младенов, нито от Желю Желев. При едно от посещенията си в Турция в качеството си на външен министър Надежда Михайлова най-отговорно заяви, че между двете страни няма никакви нерешени въпроси. А това е проблем, който засяга най-малко 800 000 българи, колкото са приблизително потомците на тракийските бежанци в днешна България. Включително и самият Симеон, като наследник на дядо си Фердинанд, комуто жителите на с. Дерекьово, Лозенградско (днес с. Дерекьой, Кръкклесийско) при посещението му през ноември 1912 г. по онези места дарили с три хектара черковна гора, като я нарекли Царска гора. Имуществото на премиера се намира само на 25 км от границата. (Вж. в. \"Тракия\", бр.10\'2003 г.) Толкова страшно, колкото физическото обезбългаряване тогава, е и днешното обезбългаряване на паметта. В този смисъл инициативата на отец Боян Саръев е похвална, споделя поетът Никола Инджов. Често светският живот изтласква, не си спомня за подобни драматични събития, но духовността е длъжна да не ги забравя. Църквата има по-удачни начини да чества едно такова страдание, добавя потомъкът на избитите тракийци. Големият сръбски богослов и духовник отец Юстин Попович пише през миналия век: \"Съвестта на народа са неговите светии.\" Празникът на Всички български светии е най-новият празник в църковния ни календар. Той е подвижен. Началото му е поставено през 1954 г. - втората неделя след Петдесетница. Канонизираните за светци българи са малко над 100 - за цялата над 1000-годишна история на църквата ни. На 26 юли 1962 г. Св. синод провъзгласява за светец Паисий Хилендарски по случай 200 г. от написването на \"История славянобългарска\". Малко след това - и Софроний Врачански. Това са последните канонизирани български светии. Злополучният опит за канонизация на Васил Левски от страна на разколниците показва само едно - огромната дистанция, която наистина съществува между светското разбиране за героизъм и небесният титул \"святост\". Отец Боян Саръев Паметникът в местността Илиева нива до Ивайловград, посветен на избитите над 200 деца-тракийчета

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи