Българската православна църква отбелязва на 2 май Борисовден, в памет на Св. цар Борис Михаил - Покръстител на българите (836-852). На 2 май 907 г. умира Покръстителят, един от най-великите български царе, наречен равноапостолен светец.
Цар Борис приема кръщението от Византия през 864 г. За негов официален кръстник е смятан император Михаил III, а в страната идва многобройно византийско духовенство.
Борис се стреми към създаването на самостоятелна българска църква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и прочутото фотиево послание до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо установява преки връзки с Рим. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите", както и действията на римската мисия в България (866-869 г.), не решават основния въпрос - за статута на българската църква.
С ловка дипломация Борис-Михаил постига учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български духовен глава става Йосиф (Стефан). Архиепископията има собствен диоцез, макар че йерархично е подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 г. далновидният държавник взима под своя закрила побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други ученици на светите братя Кирил и Методий.
В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттегля в манастир (889 г.). 2 май, когато честваме Успение на цар Борис Покръстител, да бъде обявен за официален празник у нас, за това настояват кметовете на старата столица Плиска и на община Каспичан, съобщава БНР.