През 313 г. император Константин ((274—337) издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Той свиква и Първия вселенския събор през 325 г. ереста на Арий. Умира в 337 г. в Никомидия и е поставен в златен ковчег в църквата "Св. Апостоли" в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Иисус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.