През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела. София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.
След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си да възпита християнски дъщерите си. Семейството привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той разбрал че те изповядват християнската вяра и съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.
Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Мъдрата майка заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя.
Императорът наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.
Адриан решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно. Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Вяра била обезглавена с меч.
След това Адриан започнал да уговаря Надежда. Тя му отговорила: "Пристъпи към действие и тъй ще видиш нашето едномислие!". Императорът заповядал да я хвърлятв огън, а след това в кипящ котел с масло и смола. Спасителят я запазил невредима. Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.
Императорът започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Но нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил като я разтегнал на колелото, да я бият с тояга, накрая заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна. Адриан издал присъда: Любов да бъде обезглавена.
Майката взела телата на дъщерите си и ги погребала с благодарност към Бога извън града, на висок хълм. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си. Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.
Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция, припомня сайтът pravoslavietp.com.
В днешния празничен ден светата Литургия ще бъде възглавена от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Празникът ще продължи с тържествен водосвет пред църквата „Св. София" и официална церемония по издигане знамето на град София.