- Автор: Гласове
- 24 Май 2021
- 355
- 8
Снимка: "Гласове"
Президентът, вицепрезидентът, премиерът и членове на служебното правителство ще поднесат цветя пред Паметника на светите братя Кирил и Методий в София. Освен тържествената програма пред Националната библиотека, ще се проведе и шествие "Парад на буквите", организирано от Сдружение "Азбукари". В 12 ч. пред Народния театър "Иван Вазов" започва празничен концерт, в който ще участват над 400 ученици от столичните училища, съобщава БНТ.
Държавните глави на България и Република Северна Македония, Румен Радев и Стево Пендаровски и ръководените от тях делегации на двете държави, ще отдадат заедно почит пред делото на светите братя Кирил и Методий в Рим.
Двете делегации ще пътуват заедно до Италианската република и на 27 май президентите Румен Радев и Стево Пендаровски ще положат цветя в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където през IX век папа Адриан II благославя азбуката и написаните на нея книги, създадени от светите братя Кирил и Методий, съобщава пресцентърът на президентството.
24 май е обявен за официален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., припомня БТА.
За първи път празникът в памет на делото на Светите братя Кирил и Методий, се чества в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив на 11 май по стар стил през 1851 г. - по инициатива на Найден Геров. И днес Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май.
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на IХ и век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
