Снимка: БулФото, архив
6 септември 1885 г. е забележителна дата, на която България защитава правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи.
Така българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.