Българският бизнес не иска да инвестира в наука

Българският бизнес не иска да инвестира в наука
Едва 20% от българските фирми биха отделили средства за научни изследвания, при това половината от тях не биха вложили повече от 25 хил. лв., показва проучване на "Алфа рисърч", направено сред повече от 100 компании с персонал между 50 и 100 души. Около 40% от бизнесмените пък биха инвестирали в наука, но ако получат данъчни облекчения за това. Почти същият процент собственици на фирми искат предварително да са наясно какъв точно ще бъде продуктът на научната разработка, за който ще си отделят парите. Около 25% от фирмите очакват учените да им предложат конкретни идеи и разработки за финансиране.
<p>Проучването показва, че има разминаване между интересите на бизнеса и областите, в които българските учени имат значими разработки. <strong>Компаниите имат интерес към иновации в строителството, енергетиката и електрониката, а науката може да им предложи разработки в сферата на физиката, биологията и биотехнологиите, компютърните технологии и химията.</strong></p> <p>Причината за липса на интерес от страна на бизнеса към научните постижение е, че за българските разработки няма информация, което се дължи и на високомерието на българските научни институти, коментира директорът на &ldquo;Алфа рисърч&ldquo; Боряна Димитрова. Слабото сътрудничество между научните среди и фирмите в България се дължи и на липсата на разбиране от страна на бизнеса, че трябва да инвестира днес, за да е конкурентоспособен утре.<br /><br />Думата си казват и слабото развитие на българските фирми, и недостатъчни капитали за подобни инвестиции. По думите на Димитрова научните институти и университетите трябва по-активно да взаимодействат с бизнеса, като актуализират приоритетите си и популяризират постиженията си.</p> <p>По данни на Евростат за 2008 г. <strong>средната стойност на разходите за научна дейност на 27-те страни - членки на Европейския съюз, е била 1.9% от БВП, а в България - 0.49% от БВП. </strong>По данни за 2006 г. средно 54% от разходите за научна дейност в ЕС са пари, дошли от бизнеса, а у нас - само 27.8%. <strong>В Япония и САЩ делът от БВП за научни разработки е съответно 3.44% и 2.76% , а бизнес финансирането е съответно 76% и 64%.<br /></strong><br /></p>

Коментари

  • Цоньо

    29 Ное 2010 3:57ч.

    Ако научната организация получи от българска фирма 1 лев като поръчка за изследвания, българската държава ще я субсидира с 3 лева отгоре. Но за нула лева поръчки и държавната субсидия ще бъде нула. В противен случай вечно ще бъдем между най-бедните държави в Евросъюза.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи