Тя припомни, че през изминалата седмица от левицата за втори път са поискали приложението на новия закон за средното образование да бъде отложено с една година, но управляващите са го отхвърлили.
„Новият закон създава много тежки проблеми. Единият от тях е свързан със съдържанието на предвидените в него държавни образователни стандарти, които трябваше според нас, а и според много експерти, да се изготвят заедно със закона. Това не се случи и вече има сериозно забавяне”, аргументира предложението на левицата Бояджиева.
Тя припомни и изключително високото обществено напрежение по отношение на учебните програми по история и литература, заради отпадането на произведения от българската литература. По думите й през тези дни най-голямото обществено напрежение бе породено от това какво ще се случи с учебниците за учениците от първи и пети клас.
„Както стана ясно от отговорите на министър Кунева на въпросите, които ние поставихме, реално учениците от първи и пети клас ще започнат учебната година със старите учебници, в случая с досегашния буквар и с учебника по история, който обаче няма да се покрива с учебната програма, приета от Министерство на образованието и науката”, допълни Бояджиева.
Тя определи като неприемлив и факта, че през 2016 г. учениците от пети клас ще получават така наречените работни листи от учителите или ще ползват учебника от 7-ми клас вероятно до средата на ноември. „Причината за това е, че сроковете са изключително кратки и издателите не могат да подготвят в периода до новата учебна година новите учебници. Ние смятаме, че за да се намали рискът от хаос и объркване, по-разумно е да се отложи с една година прилагането на закона”, добави депутатът от левицата.
Марияна Бояджиева обясни, че от 1989 г. не е имало такъв случай в България, има само едно изключение от 1990 г., когато са правени промени в учебниците по история, но тогава министерството е издало официален учебник, притурка, докато сега учениците в 5-ти клас ще имат работен лист. „Трябваше да се изчака и да не се прибързва, за да не се поставят в такава ситуация и учителите, и учениците”, категорична бе тя.
Според Бояджиева прилагането на закона създава редица други проблеми. Един от тях е завършването на основното образование в 7-ми клас. „Това означава, че общините до края на тази учебна година трябва да вземат решение кои училища ще останат основни, които ще станат обединени по новия закон. Още нещо – професионалните гимназии ще минат към общините. По-богатите общини ще се справят по-лесно, но тези с по-малък финансов ресурс, според нас ще имат затруднения”, каза още депутатът от левицата. Тя даде пример, че само в сферата на земеделието и храните 78 професионални гимназии, които имат десетилетна история и са били държавни, ще трябва да преминат към общините, което предполага много тревога относно тяхното бъдеще.