Босна и Херцеговина гласуват на парламентарни избори

<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трябва да бъдат избрани още президент и двама вицепрезиденти на Република Сръбска, а в Мюсюлманско-хърватската федерация гласоподавателите ще гласуват и за регионални парламенти в 10 босненски кантона.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">За участие в изборите са регистрирани 65 политически партии, 24 коалиции и 24 независими кандидати. Така в кандидатските листи фигурират цели 7748 имена, от които гласоподавателите трябва да изберат над 500 служители, съобщиха информационните агенции.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Всички партии в Босна и Херцеговина са съгласни, че е необходимо да се извършат промени в конституцията, но имат различни виждания в каква посока да са те. Босненските сърби искат независима държава. Босненските мюсюлмани искат<br /> по-централизирана държава. Босненските хървати биха искали също да имат своя мини държава в рамките на Херцеговина. Основни съперници в Република Сръбска са президентът Милорад Додик и опонентите му от новосъздадената коалиция Съюз за промени, обединени около Сръбската демократическа партия /СДП/, която управляваше по време на войната, а днес продължава да възхвалява Радован Караджич. Додик изгради кампанията си върху обещания за независимост и руска подкрепа. СДП обвинява администрацията на Додик в корупция.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В босненската Хърватско-мюсюлманска федерация съперници са управляващата Социалдемократическа партия, новата партия Демократичен фронт и Партията на демократичното действие. Страната е в постоянна политическа криза, в основата на която са междуетническите спорове и която практически блокира от 2006 г. функционирането на централните институции на страната, отговарящи най-вече да подготвят страната за присъединяване към ЕС.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Слабата местна икономика допълнително бе разклатена от безпрецедентните наводнения, засегнали страната през май, предизвикали щети на стойност два милиарда евро или 15 процента от БВП.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Безработицата засяга около 44 % от населението на Босна и Херцеговина и 18 % от нейните 3,8 млн. жители живеят под прага на бедността. П</span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px; line-height:20.7999992370605px">рез февруари</span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px; line-height:20.7999992370605px">&nbsp;с</span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px; line-height:1.6em">траната бе разтърсена от бурни демонстрации срещу властта. Протестиращи подпалиха правителствени сгради в 5 града, както и сградата на президентството на страната в Сараево.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В двете съставни части опозицията разчита на това социално недоволство, за да вземе властта. Върховният представител на международната общност и други представители на международната общност в Босна и Херцеговина призоваха гражданите да излязат на изборите и да &quot;гласуват за бъдещето&quot;.</span></span></p>