Белгия иска ЮНЕСКО да обяви пържените картофки за световно културно наследство

<p>Картофките в Белгия традиционно се продават в хартиена кесийка на специални улични будки, известни като fritkot. Има над 5000 такива павилиона из цялата страна, което ги прави 10 пъти повече на глава от населението в сравнение с ресторантите на &quot;Макдоналдс&quot; в САЩ.</p> <p>За да бъдат разгледани от ЮНЕСКО, пържените картофки трябва първо да бъдат признати от министъра на културата, а Белгия си има цели трима, добавя &quot;Ройтерс&quot;.</p> <p>Правителството на нидерландскоговоряща Фландрия вече обяви белгийските картофки за съществен елемент от националната култура, а френско- и немскоговорящите региони ще обсъдят въпроса догодина.</p> <p>UNAFRI, националната асоциация на собствениците на будки за пържени картофки, откъдето тръгва инициативата, твърди, че тези непретенциозни заведения носят уникален белгийски дух, който обединява любовта на страната към хаоса с неприязънта й към корпоративно безличие.</p> <p>&quot;Фунийка пържени картофки е като Белгия в умален мащаб. Впечатляващото е, че това мнение се споделя навсякъде в страната, независимо от етноса, езика и региона&quot;, твърди говорителят на UNAFRI Бернар Льофевр. Ентусиазмът към тази бърза закуска е споделен и от туристите, които се редят на опашки в известни брюкселски будки като Frit Flagey и Maison Antoine.</p> <p>Картофите се появяват в Белгия през XVI век, но стават самостоятелно пържено блюдо чак през XIX. 95% от белгийците ги похапват поне веднъж годишно, твърди UNAFRI.</p> <p>Списъкът на ЮНЕСКО със световно нематериално културно наследство, което подлежи на защита, включва 314 елемента от целия свят, от турското кафе до пеенето на пигмеите Ака от Централноафриканската република. Наскоро към него беше включено и тъкането на чипровски килими, третата традиция от България, призната от организацията след пеенето на бистришките баби и нестинарството.</p>