- Автор: Велизар Енчев
- 25 Юни 2024
- 4471
- 32
Автор: Велизар Енчев за "Гласове"
От 24 часа Република Северна Македония има доминирано от ВМРО-ДПМНЕ правителство и нов премиер – Християн Мицкоски. Но съдейки по първите изявления на Мицкоски, който преди парламентарния вот влезе във вербална война с Атина и София, на Скопие ще му трябват 24 години, за да влезе в ЕС.
Почти четвъртвековно бе гръцкото вето върху членството на Македония в НАТО и то падна, когато правителството на Никола Груевски подписа през 2018 г. Преспанския договор. С този документ Република Македония редактира конституцията си, преименува се в Република Северна Македония и се отказа от антиквизацията на македонската история, брутално присвояваща гръцката антична история, Александър Македонски и дори коня му Буцефал...
Мицкоски обаче положи клетва, използвайки конституционното име „Северна Македония“ и така не последва примера на новия македонски президент, която отказа да изрече името „Република Северна Македония“, отхвърляйки „гръцкия диктат“.
След като временно закри „гръцкия фронт“, Мицкоски отвори нов фронт, обявявайки дипломатическа война на България. Обръщайки се към депутатите от Социалдемократическата партия, Мицкоски емоционално заяви:
„Докато съм премиер, българският диктат няма да мине. Това трябва да ви е ясно. Направихте грешка и тази грешка ще струва на всеки един гражданин на Македония. Ще кажа срамното прилагателно пред Македония (има предвид "Северна"), защото това ме кара да се замисля за позора, който причинихте на моята родина, моето семейство, моите деца, моите неродени внуци и тези след тях...“
Откривайки „Българския фронт“ Мицкоски прави неоценима услуга на България, която сега може да оттегли подписа си от неизгодния за нас „План Макрон“. Приет от Народното събрание на 24 юни 2022 г., под натиска на Париж и Вашингтон, този план всъщност обслужва Скопие.
Броени дни след 24 юни 2022 г., когато дясното мнозинство в НС послушно прие френското предложение за еврочленството на Северна Македония, македонските политици подновиха грозните си нападки към София. Девет месеца след вдигането на „македонското вето“ скопските власти закриха българските сдружения в Охрид и Битоля, а Християн Пендиков - председател на Охридското сдружение „Борис Трети“, бе зверски пребит заради българското си самосъзнание.
Планът „Макрон“ е подарък за Скопие, защото от Северна Македония се изискваше само едно нещо – вписването на българите в македонската конституция. Що се отнася до най-важния за нас въпрос – редактирането на учебниците по история и география, изцяло присвояващи българската история през Средновековието и Възраждането, френският план предвиждаше само безплодни преговори между двете страни. Безплодни, тъй като Скопие отказва да изпълни клаузите за учебниците в подписания на 1 август 2017 г. договор за приятелство с България и дори вече настоява за неговото денонсиране.
Реагирайки на Мискоски, Делян Пеевски гневно отвърна, че „няма да останем безучастни срещу настъпващия национализъм в Северна Македония“. И което е особено важно - лидерът на ДПС очаква всички депутати в българския парламент и българските депутати в Европейския парламент, независимо от партийната им принадлежност, да не подминават с невнимание тези будещи тревога процеси в съседната ни държава...
Реакцията на Пеевски заслужава адмирации, но и едно неприятно напомняне: ДПС, заедно с други десни формации, силово наложиха на НС „македонския план“ на Еманюел Макрон, за да са изрядни евроатлантици.
А докладчикът на Европейския парламент за РС Македония – евродепутат от ДПС, бе повече адвокат на Скопие, отколкото защитник на българските интереси през петгодишния си мандат в Страсбург. Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев днес също недоволства от Мискоски, припомняйки това: „България подкрепи Скопие с един братски Договор за добросъседство и приятелство, подписан през 2017-та година от г-н Бойко Борисов и г-н Зоран Заев. Този договор и протоколите към него трябва да се изпълняват - това също е част от преговорната рамка...“
И на Ковачев да напомним: на 1 август 2017 г. ГЕРБ подписа този договор, за да оправдае прибързаното вдигане на „българската бариера“ пред членството на РС Македония в НАТО, което стана след чудовищен натиск от САЩ. При това протоколите в „приятелския“ договор нямат императивен характер и с нищо не задължават Скопие.
Нека погледнем положително на отрицанието на Мицкоски и на френския план, и на договора с България. Деструктивните действия на македонския министър-председател ни дават чудесен повод да върнем ветото върху еврочленството на Скопие.
Това трябва да го направи 50-то Народно събрание, в което мнозинство имат същите партии, които подписаха спорния Договор за приятелство и безспорно неизгодния за България план на Макрон.
Като първа стъпка в тази посока, която ще е остро дипломатическо предупреждение, МВнР може да прекрати българското участие в Смесената научна комисия за общата история.
Тази комисия не само работи на празни обороти, тъй като скопските историци не се отричат от македонизирането на Кирил и Методий, Цар Самуил, Братя Миладинови и Гоце Делчев, но поради липсата на резултати всъщност налива вода в македонистката мелница.
Всичко е в ръцете на Народното събрание! Ако изобщо ще го бъде.
*Авторът е доктор по международно право, офицер в резидентурата на ПГУ-ДС и Националната разузнавателна служба в СФРЮгославия (1987-1996), посланик на България в Република Хърватия (1997-2003)
