- 27 Юли 2026
- 247
- 0
Автор: Джон О’Бренан, Irish times. О’Бренан е професор по европейска политика в Университета „Мейнут“ и директор на Центъра за европейски и евразийски изследвания в Мейнут. Живял е и е работил в България.На снимката: Българският президент Румен Радев пристига за вечеря на Коалицията на желаещите в Елисейския дворец в Париж на 13 юли. Снимка: Людовик Марен/АФП чрез „Гети имиджис“.
Настъпи поразителна промяна в позицията на България спрямо Украйна, която я поставя в противоречие с партньорските държави от Европейския съюз и с Ирландия.
След дълги години на дълбока политическа нестабилност на 19 април в България се проведоха парламентарни избори. Те доведоха на власт Румен Радев – бивш генерал от военновъздушните сили и дотогавашен президент на България, чието основно предизборно обещание беше да „свали българската олигархия“. Неговата партия „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство – първото, постигнато от политическа партия в България от 1997 г. насам. Изборите се проведоха само седмица след вота в Унгария, на който ФИДЕС загуби властта за първи път от 2010 г. След българските избори се появиха множество спекулации, че Европейският съюз вече има „още един Виктор Орбан“ на масата на Европейския съвет.
Много анализатори оспориха тази теза, като някои изтъкнаха, че в продължение на много години България е била изключително надежден член както на НАТО, така и на Европейския съюз и няма да изложи на риск международната си репутация, за да помага на Русия.
Три месеца след изборите изглежда, че скептично настроените към Радев може би са имали съвсем основателни причини за безпокойство.
Администрацията на Радев предприе редица стъпки, които показват поразителна промяна в позицията на България спрямо Украйна – промяна, която все повече я поставя в противоречие с партньорските държави от Европейския съюз, както и с Ирландия, която се опитва да посредничи за постигането на споразумения между държавите членки в рамките на работата си като председател на Съвета на Европейския съюз.
На първо място Радев нареди България да прекрати изпращането на дарени оръжия и военно оборудване за Украйна. Това беше изключително рязка промяна на курса, тъй като България оказа значителна помощ на Украйна в най-ранните етапи на войната след руското нападение срещу Киев през февруари 2022 г. Президентът Володимир Зеленски дори заяви, че българската помощ е била толкова безценна, че без нея Украйна може би нямаше да оцелее при първоначалното руско нападение. Радев вече отиде още по-далеч и заяви, че макар страната да продължава да подкрепя Украйна, финансовата помощ ще бъде прекратена, като се позова на тежкото състояние на българския бюджет.
Съвсем наскоро той заплаши да наложи вето върху 21-вия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия, като изтъкна множество възражения. Радев поиска Европейският съюз да извади от санкционния списък името на Вагит Алекперов – милиардер и олигарх, санкциониран от Великобритания, Съединените щати и Австралия, както и основател на руската енергийна компания „Лукойл“, която притежава значителни активи в България.
Сред лицата, които Радев поиска да бъдат извадени от списъка, беше и главата на Руската православна църква патриарх Кирил – поддръжник на руската война, около чието лично богатство отдавна се разпространяват спекулации. Кирил заяви, че руското нахлуване представлява „свещена война“. Предишните опити на Европейския съюз да му наложи санкции бяха блокирани от Виктор Орбан.
Третото лице, което Радев според сведенията е защитил от санкции на Европейския съюз, е друг руски олигарх – роденият в Узбекистан магнат Искандер Махмудов, който е основният акционер в една от най-големите руски металургични холдингови компании. Една от неговите компании управлява и влаковете, които свързват Москва с трите близки до града международни летища. От решаващо значение е обстоятелството, че компанията му доставя влакове и за софийското метро. Радев посочи необходимостта от „безопасното функциониране на софийското метро“ като основна причина да се намеси пред Европейския съюз в защита на Махмудов.
Общият знаменател, свързващ всички скорошни действия на Радев, е, че те пречат на Украйна и помагат на Русия. За много наблюдатели на България Радев изглежда готов да се превърне в подготвения от Кремъл заместник на досегашния троянски кон в Европейския съюз.
Бившият президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес обобщи ситуацията с твърдението, че „България би искала да бъде по-близо до Русия“, и посочи, че тя се нарежда „на 84-то място в света по корупция заедно с Унгария“, което ги превръща в „двете най-корумпирани държави в Европейския съюз“.
Усилията на Радев да защитава Русия не би трябвало да предизвикват голяма изненада. Неговата партия „Прогресивна България“ формално е лявоцентристка, но произходът ѝ е свързан със старата Българска социалистическа партия, която беше социално консервативна и остана проруски настроена дълго след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Историческите отношения между България и Русия също може да играят роля в това развитие. Българо-руското приятелство произтича от руските усилия за освобождението на България от османското владичество, продължило почти пет века и приключило едва с руската военна помощ през 1877–1878 г., която осигурява независимостта на България. Това приятелство се основава и на представите за „братско единство“, датиращи от съветската епоха.
Още по-тревожно за Европейския съюз е, че руското присъствие в България нарасна значително през XXI век – от проникването в деловите среди до прекомерното влияние върху българските медии и информационната среда. Не е случайно, че България се смята за уязвима към високи нива на невярна и целенасочено подвеждаща информация.
Каквито и да са сметките на Радев, България рискува да загуби изключително много, ако продължи да следва този курс. През по-голямата част от последните 20 години Европейският съюз си затваряше очите, когато представители на гражданското общество повдигаха обвинения за корупция в България.
Бившият български министър-председател Бойко Борисов заемаше поста в продължение на три мандата въпреки постоянните обвинения в корупция, които той отричаше. В рамките на Европейския съюз политиката му беше на всяка цена да избягва конфликтите. Той съзнателно се стремеше към близки отношения с Ангела Меркел. Ласкателствата му дадоха резултат. Според изтекли дипломатически грами Съединените щати са твърдели, че той има връзки с българската мафия, но изглежда Меркел не е имала подобни опасения.
Сега е много вероятно представителите на Европейския съюз да обърнат сериозно внимание на извънредно високото равнище на корупция и на злоупотребите с принципите на правовата държава, които продължават да съществуват в България почти 20 години след присъединяването ѝ към Европейския съюз. През 2025 г. България получи почти 4 милиарда евро под различни форми на европейско финансиране. Сега тази финансова подкрепа може да бъде подложена на сериозна проверка.
Радев може да се окаже, а може и да не се окаже втори Виктор Орбан – просто е прекалено рано в мандата му като министър-председател, за да се направи окончателна преценка. Действията на неговото правителство през първите три месеца от управлението му обаче показват, че той заема конфронтационна позиция в Европейския съюз, подобно на позицията, която Орбан възприе от името на Унгария.
Източник: Irish times
Превод: "Гласове"
