- 20 Юли 2026
- 2123
- 0
Автор: Милен Георгиев за "Гласове"
23-тото световно първенство по футбол отмина, светът прелисти страница. Когато 6 от 8-те милиарда души на планетата са го проследили или поне чули за него, на нея пише много повече от футбол. Ако я прочетем правилно, ще разберем много за света днес и утре. Заповядайте, интересно е!
Наричат първенството на „рекордите“. Неизчислимо много пари се извъртяха в оборот, през ден се подобряваха постижения – най-много приходи, реклама, голове, най-много на човек, най-суха мрежа, „първа победа от 10 години“, „най-добър халф от най-добрите 20 досега“, „най-посетен мач в тази част от континента“...
Това бе триумф не само на парите и мащаба, но и на боравенето с данни. Дигитализирането на всяка буква и цифра в нашия живот позволява на информационните технологии да гребат безгранична статистика, която суетата и (само)рекламата превръщат в илюзия за уникалност. Винаги занапред всичко ще е уникално, защото технологиите позволяват да се представи като такова. Ако 8 милиарда души си дигитализират лицата, всеки ще бъде уникален чрез неограничените възможности за сравнение – „най-сини очи сред 500-те сини на тази възраст“, „най-сини спрямо всички бебешки сини в тази секунда“, „първите сини спрямо сини, които можеха да бъдат кафяви“... Световното първенство бе висш прощъпалник на този панаир.
То обхвана невижданите до момента 48 държави. Оттам дойдоха многото мачове, многото публика, многото паузи за хидратация (истинско нововъведение), многото реклама, многото голове.
Но в някакъв аспект мондиалът бе само огледало.
От поне десетилетие футболът увеличава мачовете, турнирите, клубовете, футболистите, детските школи... Играе се без ограничение на годишните времена, на деня, температурите, един професионален футболист почива максимум десет дни в жегите спрямо месец преди години. Това „повече – повече“ включва не само повече хора и пари като ресурси и клиенти, но изисква и... медицина. Мащабът 24/7 се нуждае от медицинска наука на изключителна висота – тя напредва, съвсем неслучайно покрай нея най-популярният спорт се превръща в зрелище на гладиаторска издръжливост.
Включването на 48 държави приобщи малки страни. Даде им се шанс, успехи като този на Кабо Верде послужиха за лозунга „Футболът се отваря“. Но всъщност малките винаги са правили пробив. България през 1994 г. е един от примерите.
Отварянето помогна най-вече на големите отбори, тъй като по пътя срещаха слаби съперници – не се „самоизяждаха“ както преди.
Това бе триъгълник на разбирателството, в който третата страна – ФИФА, разпределяше ресурси и увеличаваше влиянието си при нарасналия външен, но раздробен вътрешен мащаб.
За първи път цели три държави бяха домакини. Но ако ви се струва много – не познахте. Световното първенство през 2030 г. ще бъде в Испания, Португалия и Мароко, плюс по един мач в Уругвай, Аржентина, Парагвай. Домакин през 2034 г. ще е Саудитска Арабия, а след това спокойно може въобще да няма страни домакини. Светът е глобален, хората пътуват лесно, очевидно имат и пари да пътуват... Ако днес не, то утре медицината ще позволи на телата да блъскат 4 часа тренировки при 40 градуса, да изминат 10 000 километра със самолет, на другия ден да тичат 90 минути при минус 4.
Защо да не се провежда в 66 страни от 6 континента?
Представяте ли си колко много пари и зрители ще се натискат да участват в зрелището?
Меси? Новата стара звезда! Материален триумф с голове и финтове, духовно наслаждаващ ценителите. Връх, съвършен! Такъв е! На 39 години. Тича в жегата като младеж, бори се повече от борец, издръжлив – военен.
На 39? Най-добрият е на 39?!
Какво е това, ако не отново триумф на медицината? Атлетика, самоконтрол, самовъзпитание... Но и медицина!
Ами Ямал? На 19 е вече европейски и световен шампион. Това не е като при Пеле, триумфирал на 17. При Пеле футболът е бавен, не се бяга много, от значение е какво един играч прави с топката, техниката. Днес се тича като изоглавен, сблъсъци, изтощение. На 19 са киборги. Ямал е много техничен, с лице на бебе, поради което забравяме, че и той е такъв.
И още нещо има на нашата повече от футболна страница. Трудно е да се забележи покрай успехите на Аржентина, но е факт.
Футболната сила се съсредоточава в Европа, Южна Америка издъхва.
18 от първите четири държави на мондиалите през последните 20 години са европейски, 5 – латиноамерикански. Три от шестте финала са чисто европейски. Отстъплението на Южна Америка идва от Бразилия. Бразилия винаги в историята е била топ, но за тия 20 години достигна един път полуфинал, разбита от Германия със 7 гола. Проблемът на Бразилия е, че вече не ражда най-добрите футболисти в света. Нито един от Меси, Мбапе, Кристиано, Ямал не е бразилец.
Но защо Бразилия вече не ражда велики играчи?
Да не би защото винаги досега футболът е бил игра на бедните и в Бразилия, с несметните ѝ плажове и бедняци, те са намирали своето бъдеще? А вече да не е игра на бедните? За производството, поддържането и пласирането на един футболист да са нужни пари, които само богатите имат... и които при богатите отиват?
Това го има на нашата страница. Както винаги, бъдещето е на парите и на технологиите. Също на младите хора, но и на подобрените с медикаменти стари.
