- Автор: Гласове
- 28 Юни 2024
- 4097
- 9
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Ще направя признание пред нашите зрители. За мен беше ясно на деветия ден след началото на войната, че нищо няма да стане. Загубих ентусиазма си за възможността за бърза промяна. В продължение на девет дни го имах, защото видях някъде как се взимат решенията до 4 март. После всичко започна отново.
Първо всяко решение беше да спечелим – невинаги пари, може и политически придобивки, а после ще спасим страната. Деветия ден на войната, на пълномащабната инвазия. Тази инерция продължи пет седмици и край – всичко се видя ясно.
Бях жив свидетел в офиса, махнах с ръка и казах в бункера, че нищо няма да стане. Защото всички много се бяха зарадвали, че е възможна друга Украйна, възможно е всичко да бъде различно и така нататък. Нищо няма да стане. Защото много бързо се затвориха и започнаха да пазяр себе си от тези мрежи, от влиянието на тези малки групи до деветия ден на войната.
Вторият щурм на Киев. Предстояха още три. Разбирате ли, още дори не бяха напуснали Киев. А когато вече напуснаха – седнаха по кабинетите, секретарките се печаха на слънце и т.н. Така че, това е всичко. Докато няма критична маса от хора, които жадуват за промяна, с критична възможност да влияят на държавния апарат.
