- Автор: Гласове
- 16 Sep 2026
- 727
- 0
Светът навлиза в остра горивна криза, след като запасите, стратегическите резерви и обходните маршрути, които досега задържаха цените, започват да се изчерпват. Дизелът на едро премина границата от 200 долара за барел, средната му цена в САЩ достигна рекордните 6,27 долара за галон, а в Европа фючърсите се изкачиха до исторически връх. От февруари световните запаси от петрол са намалели с 507 млн. барела, докато блокадата на Ормузкия проток, ударите по саудитския обходен тръбопровод и спирането на руски рафинерии ограничават едновременно доставките на суров петрол и готови горива. „Вече нямаме буферите, с които разполагахме в началото“, предупреди главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт.
Ръководителите на ExxonMobil, Chevron и ConocoPhillips са предупредили администрацията на Доналд Тръмп още през март, че продължителното блокиране на Ормузкия проток неизбежно ще предизвика световна горивна криза и недостиг на петролни продукти, особено на дизел. Шест месеца по-късно те смятат, че кризата вече е настъпила, съобщава The Wall Street Journal след две големи енергийни конференции в Тексас.
„Всички тези механизми помогнаха за ограничаването на рисковете за цените и доставките. Но сега те до голяма степен са изчерпани“, заяви Майк Уърт на енергийна конференция в Остин.
Сред механизмите, които досега задържаха цените, бяха освобождаването на петрол от стратегическите резерви, използването на натрупани търговски запаси, пренасочването на танкери и увеличаването на доставките на санкциониран петрол. Китай също временно намали покупките си и започна да покрива близо половината от дневното потребление със суровина от собствените си огромни резерви.
Тези възможности вече се свиват. Китай отново увеличава покупките си на международния пазар, търговските запаси намаляват, а правителствата разполагат с много по-ограничено пространство за ново освобождаване на стратегически количества.
„Трудно е да си представим сценарий, при който цените бързо да се понижат. През следващите няколко месеца рисковете остават във възходяща посока“, предупреди Уърт, цитиран и от Reuters.
507 млн. барела са изтеглени от запасите
Данните на Международната агенция по енергетика потвърждават предупрежденията на петролните компании. От началото на войната през февруари наблюдаваните световни петролни запаси са намалели с 507 млн. барела, или средно с 2,8 млн. барела дневно. Само през август спадът е бил 95 млн. барела.
Това означава, че през последните месеци близо 3% от световното предлагане не са дошли от текущ добив, а от натрупани по-рано количества. Подобно източване не може да продължава безкрайно.
През март 32-те страни членки на МАЕ взеха безпрецедентно решение да предоставят на пазара 400 млн. барела от аварийните си резерви – най-голямата координирана операция в историята на агенцията. Тогава през Ормузкия проток преминаваха под 10% от обичайните количества, а възможностите за заобикалянето му бяха определени като ограничени. Преди войната по този маршрут се превозваха около 20 млн. барела дневно, или една четвърт от световната търговия с петрол по море, посочва МАЕ.
В началото на кризата страните от агенцията разполагаха с над 1,2 млрд. барела държавни резерви и още около 600 млн. барела задължителни промишлени запаси. След шест месеца на извънредни освобождавания обаче способността им да компенсират нови мащабни прекъсвания е значително по-малка.
Дизелът поскъпва много по-бързо от петрола
Най-тежкият недостиг вече не е само при суровия петрол, а при готовите горива. Според септемврийския доклад на МАЕ цената на дизела в САЩ е преминала 200 долара за барел – с 94% над равнището отпреди войната. Европа и Азия се движат непосредствено след американския пазар.
Дизелът и газьолът формират почти 30% от световното потребление на петролни продукти и са жизненоважни за товарния транспорт, селското стопанство, строителството, промишлеността и отоплението. Затова поскъпването им се пренася директно върху цените на почти всички стоки.
Средната цена на дизела по американските бензиностанции достигна нов рекорд от 6,27 долара за галон при 3,69 долара година по-рано. В Калифорния средната цена вече е 8,21 долара, показват данните на Американската автомобилна асоциация, цитирани от WSJ. Бензинът в САЩ също поскъпна до 4,32 долара за галон, след като през лятото беше паднал под 4 долара.
МАЕ отчита, че износът на дизел и газьол от Персийския залив през август е бил едва 390 хил. барела дневно – малко над една четвърт от предвоенното равнище. Износът на готови петролни продукти и втечнен нефтен газ от региона остава с около 60%, или 3,7 млн. барела дневно, под февруарските количества.
В същото време натоварването на световните рафинерии през август е било с 4,2 млн. барела дневно по-ниско спрямо предходната година. Загубите са съсредоточени в Близкия изток, Русия и зависимите от внос азиатски икономики. Печалбите от преработката на дизел достигнаха рекордни равнища, но дори те не могат да осигурят допълнителен капацитет там, където рафинериите са спрени или повредени.
Удар и по саудитския обходен маршрут
Новото изостряне на кризата дойде, след като удари с дронове повредиха саудитския тръбопровод „Изток–Запад“. Той пренася петрол от находищата край Персийския залив до пристанището Янбу на Червено море и е основният сухопътен маршрут, който позволява на Саудитска Арабия да заобикаля Ормузкия проток.
След атаките Рияд спря натоварването на танкери в Янбу и отмени част от доставките за европейски клиенти. Саудитският петрол на физическия пазар в Европа премина 120 долара за барел, а сортът Dated Brent достигна около 122 долара, съобщи Reuters.
Полската компания Orlen, която получава около 40% от петрола си от Saudi Aramco, започна спешно да търси заместващи доставки от Норвегия, САЩ, Казахстан, Алжир и Гвиана. Компанията управлява рафинерии в Полша, Литва и Чехия, което прави прекъсването на саудитските доставки проблем и за европейския пазар.
Саудитска Арабия се опитва да компенсира част от липсващите количества чрез претоварване на танкери край оманското пристанище Сохар. Новината понижи леко цените в сряда – Brent се търгуваше около 108 долара, а американският WTI около 104 долара. Броят на видимите преминавания на кораби през Ормузкия проток обаче остава многократно под обичайното равнище.
Във вторник през протока са преминали само четири наблюдавани кораба при средно 18 през предходните десет дни. Според пазарни оценки въпреки това по маршрута се пренасят над 7,5 млн. барела дневно, включително чрез по-трудно проследими превози.
Половината от основните руски рафинерии намалиха производството
Вторият голям удар върху световния пазар идва от Русия. Половината от шестте най-големи руски рафинерии за дизел са били принудени значително да намалят или напълно да спрат производството след украински атаки с дронове, показват изчисления на Reuters.
Тези шест предприятия – Омската рафинерия, Кириши, ТАНЕКО, Волгоградската рафинерия, НОРСИ и Перм – осигуряват около половината от руския дизел. Кириши е напълно спряла, а заводите във Волгоград и НОРСИ работят на около една четвърт от проектния си капацитет.
Според МАЕ през първите осем месеца на годината руска рафинерия е била успешно поразявана средно веднъж на всеки три дни. Това принуди Москва да ограничи износа на бензин, дизел и авиационно гориво.
При нормална работа Русия е изнасяла около 2,5 млн. тона дизел месечно, а заедно с по-нискокачествения газьол – между 3,3 и 3,4 млн. тона. Турция и Бразилия са купували поне половината от свободните количества. Изчезването на значителна част от този износ засилва недостига на пазар, който вече е лишен от голяма част от доставките от Персийския залив.
Общият нетен износ на дизел и газьол от Русия и страните от Залива през август е бил с 1,6 млн. барела дневно по-нисък, отколкото през февруари. Преди войната тези два източника са осигурявали близо 45% от световната морска търговия с дизелови горива.
Пазарът вече не вярва на успокоителните думи
Администрацията на Тръмп продължава да твърди, че сътресението е временно и се опитва да увеличи производството във Венецуела и преработката в американските рафинерии. Петролните компании обаче предупреждават, че нови рафинерии не могат да бъдат построени бързо, а конфликтът с Иран няма видим изход.
Фючърсният пазар също показва недоверие към близкото възстановяване на доставките. Най-близките контракти се търгуват със значителна премия спрямо по-късните – структура, известна като „бекурдейшън“, която показва, че купувачите са готови да плащат повече за незабавна доставка. МАЕ определя тази разлика като достигнала екстремни равнища.
Агенцията очаква световният добив да намалее с 5,7 млн. барела дневно през 2026 г. и отлага пълното възстановяване на доставките от Близкия изток за 2027 г. Световното потребление също се очаква да спадне с 2,5 млн. барела дневно – не защото горивата са станали по-малко необходими, а защото високите цени и физическият недостиг започват да унищожават търсенето.
„Пазарът ще обръща повече внимание на барелите и инфраструктурата, отколкото на реториката“, обобщава старшият енергиен трейдър в CIBC Private Wealth Group Ребека Бабин.
Според Майк Уърт вече почти не са останали фактори, които могат бързо да обърнат тенденцията:
„Иска ми се да можех да кажа, че виждам причина ситуацията да се подобри. В момента обаче това е трудно.“
Източници: The Wall Street Journal, МАЕ, Reuters
