- Автор: Гласове
- 01 Sep 2026
- 629
- 0
Източници: The Washington Post, The Guardian, Reuters , AP
Четирима от най-високопоставените американски военни командири официално са възразили срещу решението на министъра на отбраната Пийт Хегсет да продължи мащабното разполагане на американски сили в Близкия изток заради проточилия се конфликт с Иран. Според военните кампанията вече се превръща в сериозен риск за глобалната бойна готовност на САЩ: кораби, самолети, системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси се изтеглят от Европа, Индо-Тихоокеанския регион и други стратегически направления, докато запасите от „Пейтриът“, THAAD и далекобойни ракети се топят. Паралелно с това американската армия е загубила най-малко 45 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper – приблизително една четвърт от целия си предвоенен парк. Оценки, цитирани от западните медии, показват, че американските сили са изразходвали около половината или дори повече от наличните прехващачи PAC-3 за „Пейтриът“, а положението с THAAD е още по-тежко. Според публикувани през лятото оценки са използвани между 190 и 290 ракети THAAD от приблизително 360 налични в началото на конфликта. Системите са изключително скъпи и не могат да бъдат възстановени бързо. Един прехващач THAAD струва около 15,5 млн. долара, а производственият цикъл на някои високотехнологични ракети може да продължи четири или пет години. Не по-малко сериозен е проблемът с ударните оръжия. По оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания САЩ са използвали над 1000 крилати ракети „Томахоук“ и повече от 1100 JASSM в хода на войната. Това представлява огромна част от американските наличности, като някои изразходвани боеприпаси няма да могат да бъдат напълно заместени преди края на десетилетието.
За рядко срещаното открито несъгласие във висшето военно ръководство първи съобщи „Вашингтон пост“, позовавайки се на запознати със секретна оценка на Пентагона. Според изданието ръководителите на американските Европейско, Индо-тихоокеанско и Южно командване, както и висшето ръководство на Военноморските сили, са записали официално „non-concur“ – формула, с която командващият заявява, че не е съгласен с дадено решение, макар да е длъжен да го изпълни.
Възраженията се съдържат в секретното издание от 14 август на т.нар. Secretary of Defense Orders Book – документ, който обикновено се изготвя два пъти месечно и описва глобалната наличност, готовност и разпределение на американските военни кораби, самолети, личен състав и оръжейни системи.
Според хора, запознати с оценката, настроението сред част от висшето командване може да бъде обобщено с думите: „Това продължава прекалено дълго и вече е прекалено много“.
В момента американското Централно командване поддържа повече от 50 000 военнослужещи в Близкия изток в готовност за нови операции срещу Иран. Вашингтон настоява Техеран да приеме американските условия за прекратяване на конфликта и за режима на корабоплаване през Ормузкия проток, а президентът Доналд Тръмп продължава да заявява, че всички варианти, включително нови военни удари, остават на масата.
В заповедите от 14 август Хегсет е разпоредил част от силите, изпратени в Близкия изток, да останат там поне до края на септември, докато разполагането на други подразделения се удължава чак до 2027 г. Именно перспективата за още по-продължително ангажиране на американски части е предизвикала формалните възражения на командващите.
Ръководството на Сухопътните войски и Военновъздушните сили не е отхвърлило заповедта, но също е предупредило, че изпълнението ѝ е свързано със „значителен риск“.
Основният проблем е, че военната кампания срещу Иран вече поглъща ресурси, които при нормални обстоятелства трябва да бъдат разположени в други части на света. От Индо-Тихоокеанския регион са изтегляни сили, предназначени за възпиране на Китай, а Европа губи част от американските средства за противоракетна отбрана точно когато Вашингтон настоява европейските си съюзници сами да поемат по-голяма част от отбраната на континента.
Бивши представители на Пентагона коментират пред CNN, че едновременното официално несъгласие на три регионални бойни командвания и Военноморските сили е необичайно. Причината е проста: всеки от тези командващи вижда как ресурси от неговата зона на отговорност се прехвърлят към Близкия изток – самолетоносачни групи, морски подразделения, системи „Пейтриът“ и други ключови средства.
Особено тревожно е състоянието на американските запаси от противоракетни ракети.
Според AP запасите от прехващачи за системите „Пейтриът“ в Европа вече са достигнали ниво, което източници определят като „отвъд критичното“. Войната с Иран е погълнала огромна част от американския арсенал, докато други количества бяха изпратени през последните години в Украйна и на съюзници в Близкия изток.
Оценки, цитирани от западните медии, показват, че американските сили са изразходвали около половината или дори повече от наличните прехващачи PAC-3 за „Пейтриът“, а положението с THAAD е още по-тежко. Според публикувани през лятото оценки са използвани между 190 и 290 ракети THAAD от приблизително 360 налични в началото на конфликта.
Системите са изключително скъпи и не могат да бъдат възстановени бързо. Един прехващач THAAD струва около 15,5 млн. долара, а производственият цикъл на някои високотехнологични ракети може да продължи четири или пет години.
Не по-малко сериозен е проблемът с ударните оръжия.
По оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания САЩ са използвали над 1000 крилати ракети „Томахоук“ и повече от 1100 JASSM в хода на войната. Това представлява огромна част от американските наличности, като някои изразходвани боеприпаси няма да могат да бъдат напълно заместени преди края на десетилетието.
Reuters съобщи през август, позовавайки се на американски източници, че въоръжените сили са изразходвали практически целия си наличен резерв от някои видове далекобойни високоточни ракети. Това е особено чувствителен проблем, защото същите оръжия биха били необходими при евентуален голям конфликт с Китай или Русия.
Изтощаването на арсеналите вече влияе не само върху дългосрочното военно планиране, а и върху решенията на администрацията за самата война с Иран. Предишни публикации на американски и британски медии посочиха, че предупрежденията за намаляващите запаси от „Пейтриът“, THAAD и „Томахоук“ са били един от факторите Вашингтон периодично да ограничава интензивността на ударите срещу Иран.
Особено показателни са загубите на MQ-9 Reaper – един от основните американски безпилотни самолети за разузнаване и нанасяне на удари.
По данни на „Вашингтон пост“ американската армия е загубила най-малко 45 MQ-9 Reaper, или приблизително 25 процента от целия си парк, от началото на войната с Иран. Преди конфликта САЩ са разполагали с около 185 такива машини.
Не всички са били свалени от иранската противовъздушна отбрана – част са катастрофирали след загуба на връзка с операторите. Но мащабът на загубите е безпрецедентен. Един MQ-9 може да струва между 30 и 50 млн. долара в зависимост от оборудването и въоръжението, което означава, че финансовата стойност само на загубените дронове може да надхвърля 1,3 млрд. долара.
„Рийпър“ се използва особено интензивно около Ормузкия проток, където извършва разузнавателни и ударни мисии. Ниската му скорост и сравнително предвидимият профил на полета обаче го правят уязвим за иранската противовъздушна отбрана и за съюзниците на Техеран в региона.
Военният натиск се усеща особено силно и от американските ВМС. Продължителните мисии на самолетоносачи и ескортиращите ги кораби намаляват времето за ремонт, обучение и възстановяване на екипажите. Някои американски кораби са принудени да удължават мисиите си многократно, вместо да се върнат по предварително планирания график.
Всичко това поставя Пентагона пред стратегически проблем, който от години е в центъра на американското военно планиране: САЩ имат глобални ангажименти, но нямат неограничен брой кораби, ракети, самолети и войници, за да водят едновременно продължителна война в Близкия изток, да възпират Китай в Тихия океан, да поддържат НАТО в Европа и да гарантират собствената си териториална отбрана.
„Гардиън“ отбелязва, че спорът е особено неудобен за Пийт Хегсет, защото идва в момент, когато администрацията публично демонстрира увереност, че САЩ могат да продължат натиска над Иран без сериозно отслабване на глобалната си военна позиция.
Реакцията на Пентагона след публикациите беше необичайно остра.
Главният говорител на военното ведомство Шон Парнел атакува изтичането на информацията от секретния документ и заяви, че „публикуването на строго секретни оценки от книгата със заповедите на министъра е престъпление“, определяйки го и като „предателство спрямо въоръжените сили“.
Пентагонът обвини публикациите в неточности и настоя, че Хегсет поддържа постоянна връзка с видовете въоръжени сили, Обединения комитет на началник-щабовете и регионалните командвания, за да гарантира, че САЩ могат да възпират противниците си и да реагират при необходимост.
Военното ведомство обаче не отрече категорично съществуването на формалните възражения. Напротив, Парнел посочи, че несъгласието и вътрешните дискусии между министъра и военните командири са нормална част от процеса на вземане на решения.
Тъкмо това предизвика нови въпроси във Вашингтон. Самото съществуване на „non-concur“ не означава бунт или отказ от изпълнение на заповед – американските генерали и адмирали изрично заявяват, че ще изпълнят решенията на цивилното ръководство. Но когато едновременно няколко от командващите на най-важните глобални направления официално предупреждават, че една операция излага останалите на риск, това е сигнал за много по-дълбок проблем с наличните сили и ресурси.
Напрежението се засилва и от факта, че войната с Иран вече продължава шест месеца, въпреки първоначалните очаквания за далеч по-кратка военна кампания. Reuters отбелязва, че конфликтът се е превърнал в продължителна безизходица, която освен военните разходи носи на САЩ и политическа и икономическа цена.
На 30 август американските удари по Иран бяха възобновени след повече от месец относително затишие. Американските сили атакуваха ирански ракетни установки на остров Ларак в Ормузкия проток, след като Вашингтон заяви, че Корпусът на гвардейците на Ислямската революция се подготвя да разположи морски мини.
Иран отговори с балистични ракети срещу американски бази в Йордания и заяви, че е атакувал американски военни обекти в Обединените арабски емирства. Техеран съобщи и за свален американски MQ-9 над Ормузкия проток.
Така разногласията в Пентагона вече не са само спор за абстрактното военно планиране. Докато конфликтът отново се разгаря, американското командване е изправено пред въпроса колко дълго може да поддържа сегашното ниво на сили в Близкия изток, без цената да бъде намалена бойна готовност в Европа, Азия и самите Съединени щати.
Източници: „Вашингтон пост“, „Гардиън“, Reuters, Associated Press.
