Акценти от печата: За дясното ДПС е сложно да прави политика с БСП

<p>В едно социално правителство има много възражения от страна на ДПС. Докато въпросът, че българското производство трябва да се развива, е силно общо кратно за коалицията БСП - ДПС и за правителството е естествено това да бъде неговият главен акцент.</p> <p>Въпросът за реиндустриализацията е политически удобен за двете партии да продължат да се чувстват добре на власт.</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Задължителното гласуване спира олигархията&quot;,</strong> коментира в &quot;Труд&quot; политологът Огнян Минчев. Той посочва, че партиите, чиято подкрепа е изградена върху комбинация от силно мотивирани твърди ядра, репресивен контрол върху широки кръгове избиратели и интензивни практики на купуване на гласове, ще бъдат категорично маргинализирани, ако вместо 50-55 на сто от избирателите пред урните се озоват 80 на сто от имащите право на глас. Въвеждането на електронно гласуване ще мобилизира гласоподаването и на българската диаспора в чужбина. Българската олигархия и крупната организирана престъпност съществуват и се разрастват за сметка на обезкървяващото се българско общество.&nbsp;</p> <p>Комбинацията между задължително гласуване и електронно гласуване ще разшири представителността на политическото управление и ще прегради пътя на олигархичния монопол към цялостен контрол над българската държава и общество. Властващата гарнитура няма да допусне референдум по тези въпроси - само гражданите могат да го направят неизбежен със своите подписи в полза на това общонародно допитване.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>&quot;ГЕРБ мисли за нов вот след провала на третия&quot;</strong>, съобщава &quot;Сега&quot;. Вотът на недоверие срещу кабинета за провал в сигурността очаквано бе отхвърлен вчера с гласовете на 116 депутати, сред които и един независим бивш гербер. Групата от 93-ма представители на ГЕРБ се обяви &quot;за&quot;, а 8 от &quot;Атака&quot; се въздържаха. Това обаче не обезкуражи опозицията и лидерът Бойко Борисов обяви, че вече е готов със следващ вот на недоверие, без да уточни темата. Най-вероятно атаката ще е срещу финансовия министър заради разпределението на парите от програмата за общините.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;<strong>Третият вот срещу Орешарски - много безсмислен, много омерзителен&quot;</strong>, коментира &quot;Сега&quot;. Имаме голям проблем, той се нарича &quot;обезценяване на парламентарната опозиционност&quot;. Или - &quot;имитация&quot;. Този вот бе толкова празен, безсъдържателен, ненужен, че дори самите депутати от ГЕРБ не се събраха в пълен състав - двама от групата на Бойко Борисов не гласуваха. Няколко от съюза БСП - ДПС липсваха. Това бе вот на недоверие, в който лидерите на основните партии дори не сметнаха да дебатират от парламентарната трибуна. Вотът трябваше да каже нещо на обществото, да отговори резултатно на обществена потребност, или най-малкото - да реши тактически задачи на опозицията. Нищо такова не се случи. Има десетки въпроси, по които правителството следва да бъде критикувано, но ГЕРБ не може да го прави. С такова поведение тя просто му помага. Това е голям проблем, защото друга парламентарна опозиция няма.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /></p> <p><strong>Трудовата повинност, или периодът, в който мъже и жени бяха длъжни да работят определено време в полза на държавата (и основно в строителството), трябва да се върне,</strong> коментира &quot;Монитор&quot;. Въвеждането на модела на Александър Стамболийски от 1920 година обаче трябва да бъде малко променен, за да пасне на днешната действителност. Това задължение трябва да е само за безработните хора, които имат криминална регистрация дори за една открадната кокошка. Такива са доста голяма част от представителите на ромската общност у нас и най-вече тези в отдалечените провинциални села, в които МВР преди дни изпрати целия ресурс на жандармерията. Акцията е похвална, но тя ще даде само временно решение на проблема, а трябва да се помисли и за обозримото бъдеще.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>Фирмите няма да могат да използват дребен шрифт в договорите с потребителите, </strong>отбелязва &quot;Труд&quot;. Така ще се прекрати практиката &quot;неприятната&quot; за клиентите информация да се изписва с по-малки цифри и букви. Забраната ще бъде въведена с промени в Закона за защита на потребителите, чийто автор е депутатът от БСП Иван Ибришимов. Идеята му среща одобрение сред народните представители от всички парламентарни групи.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;<strong>Да не вземе моторът на икономиката ни да &quot;кашля&quot;</strong>, е анализът в &quot;24 часа&quot; на Красен Йотов от &quot;Индъстри Уоч&quot;. Той посочва, че очакванията са през 2014 г. еврозоната да се стабилизира и да поеме по-уверено по пътя на растежа.&nbsp;</p> <p>Статистиката показва, че ръстът на експорта през 2013 г. се дължи предимно на Европа. Износът на българска продукция към ЕС е скочил с 9%, докато към другите страни се е повишил едва едва с 3,5% годишно. Българският износ към западните ни съседи се е стопил с двуцифрени темпове през м.г. България е изнесла едва с 2% повече стоки към Турция през 2013 г. Износът към Руската федерация е нараснал само с 1%. Кризите в Турция, Украйна и приземяването на китайската икономика означават, че нашите надежди пак са насочени към Европа.</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Блокадата е само пореден залп във &quot;войната на тировете&quot;</strong>, коментира &quot;Сега&quot;. За по-малко от година граничните пунктове между България и Турция са затворени за четвърти път за товарни камиони. Блокадата изглежда вече е традиционно оръжие, с което превозвачи и от двете страни притискат държавните администрации с настояване проблемите им да бъдат решени. Броят на разрешителните за превоз е основното противоречие между двете държави - проблем, нерешен с години. Резултатът е, че огромни загуби търпят не само превозвачите, но вече и производствени фирми в България. И всичко това - заради чиновническо безхаберие и бездействие в очакване нещата да се изгладят някак от само себе си. Преди няколко месеца в отговор на българска молба Европейската комисия отказа да се занимава с двустранните ни въпроси. Всичко вече зависи от нашата администрация - да намери решение, при което сегашната блокада да не се окаже наистина пореден залп във &quot;войната на тировете&quot;.&nbsp;</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Битка за превоз на минимум 2 млн. тона стоки на година. Затова е войната за разрешителните между България и Турция, </strong>която се води от години, посочва &quot;24 часа&quot;. Турция иска на година 250 000 транзитни разрешителни, за да може да вози стоки от Близкия изток към Европа, освен това й трябват и за превоз на собствените й товари. България получава на година 10 000 транзитни турски разрешителни.</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33213_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Пропастта в заплатите в София и провинцията се разраства&quot;</strong>, акцентира &quot;Сега&quot;. Средната работна заплата в България е достигнала 828 лв. през четвъртото тримесечие на м.г. Само в София средното възнаграждение надхвърля тази сума и е 1138 лв. Видин продължава да бъде регионът с най-ниски възнаграждения.&nbsp;</p> <p>Там са вземали средно 538 лв. през последното тримесечие на 2013 г.</p>