Акценти от печата: Путин преначерта границите в Европа

<p>Вчера нито една страна не призна решението му за легитимно, а експертите го обявиха за правна каша, посочва изданието.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Лидерът на БСП Сергей Станишев коментира пред &quot;Труд&quot;: <strong>В Украйна живеят между 250 000 и 300 000 етнически българи и няма как нашата държава да не се тревожи за тях. </strong>Смятам, че едно от основните задължения на правителството е те да знаят, че имат подкрепата на българската държава, това да се усети чрез нашата политика, дипломация, чрез позициите, които заемаме. Затова казвам: Не очаквайте България да бъде сред &quot;ястребите&quot; в Европейския съюз по отношение на Русия. Ние ще се опитаме да бъдем глас на разума и на търсенето на политическо решение.&quot; По думите на Станишев българската позиция по проблема се доближава до германската.</p> <p>&quot;Ние имаме сериозен търговски обмен с Русия. Някои говорят за цялостни икономически санкции срещу нея. Ние не трябва да бъдем наказвани заради това, което прави Русия, категоричен е соцлидерът. В отговор на друг въпрос Станишев подчертава още: &quot;Когато говорим за нашите избиратели и тяхната позиция, да си представим една хипотетична картина - етническите турци в България не се представляват от националноотговорна партия като ДПС, а изведнъж се появи политически субект, който се ръководи извън България от друг център, и се прави референдум на подобна тема в Кърджалийска област. Ние мислим ли за тези последици?!</p> <p>Затова смятам, че в нашата позиция за ситуацията в Украйна се опитваме да погледнем на проблема в дълбочина. Очевидно е, че в Украйна имаше много рязка смяна на властта, част от нея не протече по най-легитимния начин.&quot;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />За &quot;Стандарт&quot; външният министър Кристиан Вигенин пояснява: <strong>&quot;Водещото при формирането на позицията ни за Украйна е националният интерес на България.</strong> Ние не сме единствената страна, която следи с голяма загриженост възможността да се стигне до някаква форма на икономически санкции. В рамките на ЕС страните имат различни по своята интензивност отношения с Русия. Санкции на европейско равнище биха засегнали по различен начин отделните членки. България би била една от най-засегнатите както при евентуално налагане на санкциите от ЕС, така и от евентуални реципрочни действия от страна на Русия. Нашата предпазлива позиция се споделя от немалко други страни членки, затова и на този етап в Съвета тази тема не е обсъждана.</p> <p>Предстои в следващите дни да видим как ще се развият събитията. Очакваме директни преговори между Русия и Украйна, включително и в многостранен формат, мерки за деескалация на напрежението. Ако това се случи, въпросът за икономическите санкции ще отпадне от само себе си и не бива да създаваме излишни притеснения у българските граждани.&quot;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>&quot;След Крим идва нова заплаха - Албания&quot;</strong>, предупреждава от страниците на &quot;Преса&quot; доц. д-р Йордан Величков, преподавател по международни отношения. &quot;В Република Македония има два етноса, които не контактуват. Не трябва да се игнорира и продължаващият мощен демографски бум там. На 18-20 години албанците се удвояват. Албанският етнос след Втората световна война в Югославия е 450 000, след войната през 90-те, при разпадането, е три милиона. За 50 години!</p> <p>Дълги години там девизът на истинския албанец беше: който няма седем деца, не е албанец. И даже казваха - ние ще завладеем Косово и албанската майка ще победи сръбските щитове. И както видяхме, те победиха&quot;, казва още Величков.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>До ново поскъпване на тока може да доведе войната на управляващите с ЕРП-тата - ЧЕЗ, ЕВН и &quot;Енерго-Про&quot;,</strong> подчертава &quot;Сега&quot;. Това се разбра от думите на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ Боян Боев. Вчера политици от всички цветове, експерти и шефове на енергоразпределителни дружества се надпреварваха да дават мнения по спора между дружествата и НЕК, свързан с неизплатени стотици милиони за ток от зелени централи, отразяват всички водещи вестници.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Под заглавие &quot;<strong>За цената на тока безплатен обяд не може да има&quot;</strong> &quot;24 часа&quot; припомня: &quot;През 2012 г., от чист популизъм, за да се задържи цената на тока ниска, беше направена нова методика, която предизвика ефекта на доминото. Тя създаде дефицит в системата, защото и за НЕК, и за трите ЕРП-та беше продължено задължението им да изкупуват зелена енергия, но нямаше работещ компенсиращ механизъм. И само за една година от юни 2012 г. до юли 2013 г., трите ЕРП-та по официални данни имат натрупан дефицит от около 350 млн. лв. И сега регулаторът, който вече е признал, че този дефицит трябва да се компенсира, трябва да разпредели тези 350 млн. лв.&quot; Авторът на анализа Владимир Каролев споделя мнението, че ако трите ЕРП-та се разберат с ДКЕВР, може да се получи постепенна компенсация на сумата.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>&quot;Търсенето на стажанти се връща на нивото отпреди кризата&quot;</strong>, заявява пред &quot;Сега&quot; Светослав Петров, директор на компанията за набиране на персонал &quot;Джоб Тайгър&quot;. 122 фирми представят своите стажантски програми и свободни позиции за студенти и млади специалисти с висше образование, на стартиралите вчера в София Национални дни на кариерата. &quot;Това е връщане към бройката отпреди кризата&quot;, изтъква Петров.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;<strong>Всяка капка вода е ценна&quot;</strong>, е заглавието над интервю в &quot;Преса&quot; с Искра Михайлова, министър на околната среда и водите. &quot;Трябва да пестим водата, да я пазим, да я използваме ефективно. И да помним, че е дар от природата. Има изчисления, които показват, че само от едно капещо кранче се губят повече от 10 литра на ден, а на тоалетните казанчета се падат 30 процента от общия разход на водата в дома. Така, ако те се подменят с икономични, разходът ще се намали с 40 на сто&quot;, казва Михайлова.</p> <p>По думите й загубите в мрежата достигат 60 процента, докато в развитите държави са едва 15 процента. &quot;Затова в бъдещата ОП &quot;Околна среда&quot; проектите във водния сектор трябва да включат и компонента водоснабдяване. Изпълнените проекти показват, че след подмяна на тръби, водонапорни станции и други съоръжения загубите се намаляват с до 30 процента&quot;, съветва министърът.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34484_tIBIiSBrNyUnnAhNEeyNyFQ5spff1D.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>Нов проблем с бежанците</strong>, алармира &quot;Труд&quot;. Досега се борихме с броя им, настаняването и статута им. Сега тези драми са почти овладени, но няма отговор на въпроса какво ще се случи с мигрантите, които получиха статут? Според нашето законодателство те трябва да напуснат лагерите до 2 седмици след тази процедура. Истината е, че няма къде да отидат. Първите стъпки към интеграция на бежанците са започващите курсове по български. В лагера в столичния квартал &quot;Военна рампа&quot; за тях са се записали 200 души.</p> <p><br /> &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>