Усложнената ситуация в Украйна и днес продължава да бъде тема номер едно в печата. Речта на Владимир Путин не разубеди Америка в намерението й да наложи санкции на Москва и да я изолира в международната общност. Руският президент заяви, че няма намерение да воюва с народа на Украйна и да присъединява Крим, пише на първа страница "Преса".
<p>Президентът Барак Обама проведе над двучасово заседание със съветниците си по национална сигурност, за да решат как да накажат Русия и да я изолират заради военната намеса в Украйна. В Киев държавният секретар Джон Кери обеща на украинците солидарността и помощта на САЩ.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>България се страхува от радиация от Украйна</strong>. Това стана ясно след заседанието на Съвета по сигурността, свикан от премиера Пламен Орешарски, акцентира на първа страница "Труд". При евентуален военен конфликт са възможни диверсии срещу 4-те ядрени централи в Украйна. Затова създаденият национален щаб към Министерския съвет ще прегледа всички планове за защита на населението от радиационна опасност.</p>
<p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Нова бежанска вълна може да връхлети България, ако възникне въоръжен конфликт между Русия и Украйна</strong>, алармира още на първа страница "Стандарт". В интервю на вътрешна страница Антон Иванович Киссе, единственият български депутат във Върховната рада на Украйна, споделя: "Ситуацията вече малко се поуспокои. Оптимист съм, защото не вярвам, че християнските народи и братски държави могат да воюват едни срещу други. Това е нонсенс и абсурд. Смятам, че здравият разум ще възтържествува.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />"<strong>За да се направи прогноза за бъдещето на Украйна, е необходимо да се каже как започна всичко</strong>, категорична е журналистката Елена Йончева. Пред "Монитор" тя припомня: "Протестите през ноември в Киев бяха изпълнени с призиви "Украйна в Европейския съюз". Тези антиправителствени и антикорупционни демонстрации обаче прераснаха в движение, в което вече водещо място заеха националистическите групировки, полувоенни формирования с ясно изградена йерархия. Стигна се дотам, че и двете страни в конфликта през януари използваха оръжие. Но когато една власт се окаже безпомощна да се справи с една подобна ситуация и издава заповеди да се стреля, тя си отива.</p>
<p>Големият въпрос е защо не беше спазено подписаното споразумение от 21 февруари между предишната опозиция и власт, подкрепено от подписите на трима европейски висши дипломати - на Полша, Германия и Франция. То гарантираше провеждане на нови избори, създаване на коалиционно правителство, което да представлява интересите на цялата страна.</p>
<p>При преминаване към парламентарна форма на управление Янукович нямаше да бъде избран при едни нови парламентарни избори, в това бяха единодушни всички социолози. Всъщност това споразумение не само не се спази, но за него дори не се говори. Нарушеното споразумение доведе до тази криза, която ще се отрази и на България, на цяла Европа."</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Според темата на "Стандарт" ако <strong>газовата криза от януари 2009 г. се повтори, абонатите на топлофикациите у нас ще имат парно поне за първите 5 дни</strong>. За толкова време предприятията са длъжни да поддържат запаси от мазут според нормативната уредба. Позовавайки се на данни на "Булгартрансгаз", "Преса" прогнозира: Запасите от природен газ на България може да стигнат за месец и половина. Основният алтернативен източник за българските потребители е хранилището "Чирен".</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>Парламентът отхвърли частичното вето на президента върху новия Изборен кодекс.</strong> "За" гласуваха 138 народни представители от БСП, ДПС, "Атака" и трима независими, против бяха 80, нямаше въздържали се. Росен Плевнелиев не дойде в парламента, за да обясни мотивите си, пише на първа страница "Дума".</p>
<p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Под заглавие "Кой губи от войната между президента и управляващите" </strong>"Труд" анализира: С ветото си държавния глава влезе в партийна игра. Ако продължи усърдно да се включва в политическата борба най-много да си докара искане за импийчмънт. Позицията на БСП и ДПС е по-неразбираема. Защото Плевнелиев, както сам обича да изтъква, не е политик, а технократ, което го прави "спринтьор" за един мандат в политиката. Докато БСП и ДПС са "маратонци". Играта срещу държавния глава надали ще им донесе позитиви."</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" /><strong>Въпреки клетвите на енергийния министър Драгомир Стойнев, че няма да допусне увеличение на тока, поскъпването на електроенергията става все по-неизбежно, </strong>коментира "Сега". Вчера Националната електрическа компания поиска рязко повишение на цената, по която доставя ток на електроразпределителните предприятия - с безпрецедентните 150 процента. Тя предлага енергийният регулатор ДКЕВР да одобри скок на цената на услугата "обществена доставка" от 1,32 лв. за мегаватчас сега на 3,31 лв. от 1 юли.</p>
<p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33923_YWXXxFVxTzCS2dkjcHbFy0Z7Uag5Gk.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />С над 60 000 по-малко осигурени от планираните за 2013 г. отчита Националният осигурителен институт</strong>, макар че спрямо 2012 г. те са се увеличили с около 51 000 души, отбелязва "Сега". Държавните чиновници, съдиите и прокурорите са с най-висок ръст на осигурителния си доход. Докато в частния бизнес ценят повече труда на младите, в държавната администрация опитът все още има по-голямо значение и доходът на по-възрастните служители е по-висок.</p>
<p> </p>
<p> </p>