Акценти от печата: Брюксел ни реже 423 млн. лв. за земеделие

<p>Евроодиторите са категорични, че така страната ни е заобикаляла европравилата, за да спасява средства, неусвоени в срок.</p> <p>Документът е получен в българския фонд &ldquo;Земеделие&rdquo; на 6 януари тази година. Проблемната сума беше заделена от националния бюджет от предишното правителство през 2011 и 2012 г. за програмата за селските райони. Парите все пак не са окончателно загубени, но министерството на земеделието ще трябва да обори твърденията на одиторите, заради които се спира възстановяването на средствата, твърди изданието.</p> <p>На първо място европейските одитори препоръчват на България да се наложи еднократна корекция от 120 млн. евро. Те са платени авансово по общински проекти за пътища и канализация през последното тримесечие на 2012 г. &nbsp;Аргументът е, че &ldquo;86% от разходите за тези плащания очевидно са били извършени с цел да се заобиколи правилото n+2&rdquo;.То предвижда годишният бюджет на програмата да се усвои в следващите 2 години. За да стигнат до това заключение, одиторите са проверили 20 проекта.&nbsp;</p> <p>Втората санкция е за 96,88 млн. евро. Тя е заради прехвърлените над 100 млн. евро от програмата в Гаранционен фонд за фермерски кредити в края на 2011 г. Проверката е показала, че за първи път пари от този фонд са усвоени чак през 2013 г., и то само 3% от ресурса. Това дава основание за извода, че &ldquo;ранното плащане към фонда и голямата сума очевидно са резултат от отмяна на поетите задължения по правилото n+2&rdquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35085_GuHSGp7tMbcmEzavzThKMw8hX71YVj.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;<strong>Задават се избори, спасител &ndash; не&quot;</strong>, коментира за &quot;Труд&quot;социалният антрополог Васил Гарнизов. &nbsp;Не че липсват нови кандидати. Най-гръмогласен от тях е Николай Бареков. Проблемът му е, че недоволните не го припознават, а активно протестиращите открито му се подиграват. &nbsp;Другата нова формация за евроизборите, АБВ, също ще се размине с месианския патос. Техните лица и послания сочат по-скоро към старите, умерените и познатите, отколкото към новото динамично&nbsp;<br /> поколение в политиката.&nbsp;</p> <p>Реформаторският блок също е нов политически играч. Като цяло публичното им поведение е прибрано, възпитано и скромно, с акцент върху технократски и експертен потенциал. &quot;Генералната промяна&quot; Бойко Борисов от бивш спасител се е препозиционирал в режим на оцеляване и умерена съпротива, базирана на стар отбор, вече преминал през властта. На път да се разминат с историята е и мрежата на протестиращите, които дълго време държаха изправена на нокти управляващата коалиция, отчита Гарнизов&nbsp;</p> <p><span style="line-height:1.6em"><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35085_GuHSGp7tMbcmEzavzThKMw8hX71YVj.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Да върнем от чужбина българските умове&quot;</strong>, призовава в интервю за &quot;Стандарт&quot; Меглена Кунева, която оглави листата на Реформаторския блок за евроизборите. Според нея не е добре да се говори колко на брой депутати ще има РБ. Има партии със съществен брой депутати в българския и европейския парламент и от това положителни промени не са настъпили. &quot;Затова нека не си поставяме ниски цели, а високата цел да променим средата. ЕС трябва да разбира по-добре България и Балканите&quot;, казва Кунева.</span></p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35085_GuHSGp7tMbcmEzavzThKMw8hX71YVj.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Българската софтуерна индустрия изнася стоки и услуги за над 1 млрд. щатски долара годишно</strong>, като целият сектор генерира около 6% от БВП на страната, отбелязва &quot;Стандарт&quot;. Това сочи &quot;Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025&quot;. Авторите са водещи икономисти, финансисти, инженери, учени и експерти от България и чужбина. Над 2300 лв. е средната месечна заплата в софтуерната индустрия у нас, което е около три пъти над средната заплата в страната. 50% от родната IT индустрия е експортно ориентирана, като повече от 90% от износа е предназначен за Западна Европа, САЩ и Канада.&nbsp;</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35085_GuHSGp7tMbcmEzavzThKMw8hX71YVj.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Не бива да има таван на лихвите по заемите&quot;</strong>, е позицията на заместник-председателя на НС доц. Алиосман Имамов. В интервю за &quot;Труд&quot; той посочва, че определянето на максималния размер на лихвата е намеса в пазара на бързи кредити. Най-важното в случая е кредитополучателите да са наясно с условията, при които те получават кредита. На второ място трябва да е ясен начинът, по който се събират тези кредити, при условие че кредитополучателите не изпълняват тези условия. Не е допустимо да се определя максимален размер, защото последствията няма да бъдат добри от гледна точка на свободната конкуренция на този&nbsp;<br /> пазар, смята Имамов.</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35085_GuHSGp7tMbcmEzavzThKMw8hX71YVj.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Около 4,1 млн. дка пустеят</strong>, показват данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Пред &quot;24 часа&quot; председателят на асоциацията Борислав Петков коментира: С данък или такса върху нестопанисваните земи те биха се раздвижили. Ще се вкарат в сеитбооборот. Данъкът ще провокира собственика да обработва земята или да я отдаде под наем или продаде. Крайно наложително е да има закон за комасацията. Само с уедряване на земята ще се повиши нейната стойност. Ще се появят и напоителни системи. И това ще стане не с пари на държавата, а на частни инвеститори, защото ако има сигурност и устойчивост за 15-20 години, те биха се включили, отбелязва Петков.</p>