- 10 Sep 2020
- 17
- 3
На 10 ноември 2014 година се навършиха 25 години от падането на режима на Тодор Живков. По този повод водещи български интелектуалци и хора от научните среди се събраха и споделиха своето виждане, относно всичко онова, което последва след тази дата в българската история.
<p>Социологическо проучване на "Галъп интернешънъл", проведено в началото на септември т.г. показа, че едва 1 процент от българските граждани оценяват периода след 10-и ноември 1989-а г. като напълно успешен. 27 на сто от анкетираните мислят, че това са напълно загубени и тежки за народа години.</p>
<p>Според социолога Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" ключовите години след началото на прехода са 1997-а и 2001-ва, когато начело на държавата застават съответно Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.</p>
<p>"Подобна е и ситуацията с кабинета на Бойко Борисов, защото нещата горе-долу изглеждат сходни. Вие можете да видите колко скоростна е загубата на този кредит на доверие при Сакскобургготски, колко по-плавна е, примерно, тя при Костов и най-вече при Борисов и колко всъщност съвсем плавна е, да речем, при Станишев или при Орешарски", посочи той.</p>
<p>"На ръба сме на нов преход", смята Петър Николов от Института за дясна политика. Поколението, което е на 40 години през 1990-а година, е поколение, израсло в лъжа, осъзната лъжа. Преходът формално свърши 2007-а, но реално той свършва сега, 25 години след началото, по една проста причина, сега свършва поколенческият преход", изтъкна Николов.</p>
<p>"В момента българската нация е по-скоро като повехнало цвете, нужни са добри градинари в ролята на качествен елит". Такава оценка направи пред БТА историкът от ВТУ доц. Иван Лазаров по повод навършването на 25-годишнината от 10-ти ноември 1989 г. По думите му най-големият проблем на страната ни - 25 години след началото на демократичните процеси, е липсата на политически елит, който да гарантира спазването на правилата. Като задача на обществото ни за следващите 20 години той препоръчва да се научим да съблюдаваме правилата.</p>
<p>"Единствено спазването на правилата ще ни направи свободни", категоричен бе ученият. <span style="font-size:13px">Като специалист по история, той е категоричен, че преходът е приключил с раздържавяването на индустрията и влизането на страната в ЕС и НАТО. Младите хора ще изведат страната от кризата, защото живеят и се борят в реална, а не в идеологическа обстановка - това поколение носи шансовете за нормалност и добруване, отбеляза доц. Лазаров, специалист по средновековна политическа и културна история на България. </span></p>
<p>"Преходът получава негативна оценка, но за сметка на това носталгията към социализма се засилва. Намираме се заклещени между две абсолютно непродуктивни абстракции", сподели пред БНР преподавателят в катедра "Социология" на Философския факултет при СУ "Кл. Охридски" Боян Знеполски.</p>
<p>"Едната абстракция е, че социализмът е бил общество на реда, спокойствието, сигурността. Докато преходът е тотален провал: несигурност, корупция, мутризация. В основата на тези две абстракции има някакво зрънце истина, но те са така деформирани, че се превръщат в митове, които крият една основна опасност – да изпаднем в апатия", предупреждава ученият. </p>
<p>Кръглата годишнина от падането на режима на Живков накара някои съвременни политици да се върнат назад във времето и да си припомнят как са научили за събитието.</p>
<p>В профила си в Twiter председателят на ДСБ Радан Кънев написа, че вестта го е заварила пред готварската печка, докато вари дънките си, за да станат черни. Според него много по-важно е онова, което се е случило у нас след тази дата. </p>
<p>"25-ата годишнина от падането на комунизма задължително си струва да се отбележи и да се осмисли, но в никакъв случай с казионен ентусиазъм и с висок патос", сподели президентът Петър Стоянов (1997-2002г.) в интервю за БНР.</p>
<p>"Аз съм сигурен, че след още 25 години оценката за българския комунизъм ще бъде такава, каквато му се полага – една човеконенавистническа система, основа на лъжа и цинизъм", категоричен бе Петър Стоянов. Той призна, че е наясно, че преходът в България не отговаря на очакванията на българите. Но, "това е така, защото той се прави от същите хора, може би със същия ентусиазъм, които строиха комунизма в България преди 1989-а година", каза още той.</p>
<p>Д-р Петър Берон подкрепи казаното от президента Петър Стоянов и добави: "Комунистите видяха, че управляващите не могат да управляват по старо му, а масите не искат да живеят по старо му. И те решиха, както беше казал един: Ако ще строим капитализма, капиталисти ще сме ние. Настаниха първите, разиграха си връзките и сега всички фамилии, които ни управляват, са с червени корени", сподели ученият.</p>
<p> </p>
