14-годишен ученик е осъден за обида на свой учител, казал му „госпожо”

14-годишен ученик е осъден за обида на свой учител, казал му „госпожо”
В съдебното решение на районния съд в Пирдоп е отбелязано, че 14-годишният Теодор казал „унизителни за честта и достойнството на своя учител думи публично, като го нарекъл „госпожо”, с което му нанесъл обида”.

 

Снимка: btvnovinite.bg

 

Конфликт в коридора на българско училище доведе до съдебен прецедент. 14-годишен ученик е осъден за обида на свой учител.

 

Деветокласникът от Механотехникума в Пирдоп Теодор Александров е един от най-младите българи, признати за виновни от съда. Осъден е, защото използвал обръщението „госпожо” към своя учител – мъж.  „Обърках се, исках да кажа: „Господине, здравейте”, обаче казах „госпожо”. Не съм искал. Той се върна, започна да ми вика: „Ти защо ме обиждаш?”, разказа Теодор.

 

Учителят Ресми Бобев е преподавател по физическо възпитание близо 30 години. Твърди, че това не е първата обида от Теодор и след последния случай подал иск в съда.

 

В съдебното решение на районния съд в Пирдоп е отбелязано, че 14-годишният Теодор казал „унизителни за честта и достойнството на своя учител думи публично, като го нарекъл „госпожо”, с което му нанесъл обида”.

 

Историята става още по-заплетена, защото и ученикът, и родителите му също съдят учителя – за лека телесна повреда. Показват и запис от училищните камери. „Има доказателство, вижда се как Ресми Бобев напада сина ми”, казва майката на Теодор – Николина Александрова.

 

„Той се върна, почна да ми вика” „Ти защо ме обиждаш с „госпожо”, започна да ми налага удари. Пет пъти около корема ме удря и един шамар зад врата, падна ми шапката на земята. После ме избута настрани. Хвана ме се дясната ръка зад врата и с лявата ми бръкна в устата”, каза още ученикът.

 

„Да съм му бръкнал в устата? Опитах се да го хвана за брадата, за да го обърна, защото през цялото време той седеше с гръб към мен. Исках да чуя извинението му. Исках извинение от него. Исках да ме погледне в очите. Той постоянно се криеше, постоянно се дърпаше”, е версията на учителя.

 

На първа инстанция съдът в Пирдоп признава и учителя за виновен за нанасяне на лека телесна повреда. И двете присъди се обжалват.

 

След инцидента Теодор е преместен да учи в Златица, а учителят е порицан. „За деянието си г-н Бобев е получил забележка. От записа се вижда как той се опитва да хване ученика през рамо, не го удря и не го напада”, отбеляза директорът на училището Ненка Рашева.

 

„Много съм разочарована, това е случай, който е парадоксален и става въпрос за дете”, изтъкна майката на Теодор.

 

„Аз съм съгласен някой да ми удари един шамар, да ми бръкне в устата или в окото, ако може, но обидата… аз трябваше да им разкажа на тези родители приказката за лошата дума и мечката”, посочи още учителят Ресми Бобев.



Гражданските искове срещу непълнолетни са изключителна рядкост. Но случаят с Теодор и г-н Бобев показва, че конфликтите в училище могат да се решават и в съда. А най-ранната възраст, на която се носи съдебна отговорност у нас, е 14 години.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Леле Майко

    22 Ное 2018 11:40ч.

    Само пердах за това дебело прасенце и за майка му,която го възпитава!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    22 Ное 2018 12:59ч.

    Това е абсурдно. Всяко нещо, което се случва вътре в едно училище, би трябвало да се разрешава с помощта на училищния правилник. Целта е в училището да се създаде такава среда, която да пази достойнството и на учителите и на учениците. И когато приложиш мерки спрямо един, това да има назидателен ефект върху всички. Да заведеш дете на съд, защото в училище не може да бъде подчинено на правилата и нормите само доказва огромната некомпетентност на МОН. Но те така или иначе градят системата си върху основите на една лъжа. Лъжата е, че детето може да пренесе възпитание от семейството в друга среда. Това може да се постигне само от възрастен човек и то малкия процент възрастни хора с ценности. Традицията във възпитанието на децата е, че те никога не се оставят на субект, който не може да ги контролира със своя собствен авторитет и възпитателни похвати без да разчита, че децата трябвало да идват готови възпитани. Възпитанието приключва на 18, когато законът е предвидил, че детето вече може да има устойчив модел и да отговаря за него. Който не може да осигури авторитетна среда, той изобщо не би трябвало да се занимава с деца, затова МОН са опасни за децата. Те не са изработили система от норми и правила, с които да гарантират спокойствието на всички и така извършват няколко бели едновременно. Първо допускат на невръстни да бъдат причинени огромни страдания поради масовата неконтролирана агресия, но най-престъпното е, че така им преподават закона на джунглата, като валиден в живота, а не достиженията на цивилизацията. Деца без система на контрол е все едно ние да живеем без полиция и съдебна система и който е по-бабаит да определя правилата, под претекст, че трябва да разчитаме само на домашното възпитание. А възрастен, който не може да прости обида от 14 годишно дете, просто не става нито за съсед, нито за учител. Прошката е в основата на нашата цивилизация, но пък той може да е от друга цивилизация, която се води по други обичаи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    22 Ное 2018 14:13ч.

    във втори курс на техникума имахме даскал по дескриптивна геометрия, Макавеев, като го свиеше язвата и нарочно написваше на дъската сложна задача от предния урок, например: в 3D коордиматна система, сфера, зададена с координатите на центъра и радиуса, да се пресече от равнина (зададена с 3 точки, но такава, че никоя от трите оси на координатната система да не успоредна или перпендикулярна на равнината).Трябваше да начертаем линията на пресичане на равнината със сферата и след това проекцията й в трите равнини, образувани от осите на координатната система. В ИСИ-то в първи курс това беше най-сложния изпит за тези с гимназиално образование(доста сложно за усвояване, но и полезно знание, непрекъснато виждам в проектите, че архитектите създават сложни форми на покривите и когато ги изобразяват със сечения и на фасадите, има противоречие между тях). След това Макавеев минаваше покрай чиновете и проверяваше...и като не виждаше правилния резултат, уж на шега, но не беше никаква шега, удряше по вратовете, Когато инстинктивно си свиваш врата в предчувствие на шамара, той казваше:"тоя (шамар) не се хвана, я пак" и получаваш втори шамар по врата:-) Нямаше случай някой да се е оплакал, въпреки, че 90% от проверените получавахме шамар. Оплаквания към даскал имаше, когато бях в пети клас, лудият Григоров преподаваше география.В пети клас за пръв път се пишеха конкретни оценки в бележника на ученика. Значи, имахме урок при лудият Григоров за великите географски открития. На другият път той извика №2 ученик на дъската, за да покаже на картата къде е Испания, не знае, веднага му писа двойка и го прати да си седне(всеки ученик си имаше номер в класа, както затворниците:-).След това №12 е извикан, не знае, веднага двойка и да си сяда. Аз бях №22, по случайност показах съвсем близо до Пиренейския полуостров, писа ми тройка, след мен №32 получи двойка и той. Родителите се оплакаха, че това не е начин за изпитване на учениците, ние за пръв път виждахме карта на света и никой не си беше направил труда да покаже къде е Испания и Португалия (обясненията на Григоров бяха, че е питал за Испания, защото Колумб тръгва от там). А сега...хммм, май учениците ги изпращат на училище само с обяснения за техните права, но не и техните задължения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иринчето

    22 Ное 2018 14:21ч.

    Строг правилник и солени глоби за родителите при нарушаването му. Примерно - обида на учител от ученик или родител - 30 дни обществено полезен труд + 3 000 лв. глоба и досие в полицията. При повторно нарушение наказанието се удвоява. Толерантността към простаците трябва да се прекрати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    22 Ное 2018 17:24ч.

    Иринче, вътреучилищният правилник не може да включва съдебни решения като глоби или обществено полезен труд. Вътрешноучилищните практики могат да включват само нещо, което да прави самия ученик и то вътре в училището. Може да има допълнително домашно, викане на родителя, следучилищна работа, забележки и други подобни. За пари изобщо не може да става дума, ако искаме да преподадем урока, че парите не са всичко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи