Жорж Брак, 40 г. по-късно

<p>Роден в Аржантьой през 1882 г., Брак прекарва цялото си детство в Хавър, преди да дойде в Париж, да отиде на юг, да бъде ранен в главата по време на Първата световна война с чин младши лейтенант.<br />Заедно с Пикасо той е изобретателят на кубизма, но потомците приписват на испанския художник бащинството на това движение.</p> <p>Когато представят Брак на Пикасо в края на 1907 г., Аполинер не се съмнявал в творческия диалог, който ще се роди между двамата. В момента на срещата си Пикасо и Брак заемали много различни места в парижкия художествен пейзаж. Пикасо вече бил смятан за силна и независима личност, а колекционерите са купили платна от Синия и Розовия му период. Кариерата на Брак не е толкова напреднала. До прекрасните му картини, изложени в Салона на независимите през 1907 г., няма нищо забележително.</p> <p>През 1908 г. Пикасо и Брак започват да се виждат всекидневно, посещават заедно музеи и изложби, имат дълги разговори и си показват картините. Изненадани са, когато установяват, че техните търсения са в една и съща посока. Но за какви търсения става дума? Разбираемо е смайването на съвременниците им пред тези "кубистични" платна, в които Брак и Пикасо, изглежда, сякаш виждат света като през счупено огледало. Самите кубове се стремят да изчезнат, за да направят място на остри ъгли, на триъгълници, подредени един в друг. Обектите вече нямат контури и изглеждат, сякаш са се счупили. Кубистичният поглед не е този на очевидността, а на духа и на ума.</p> <p>Вариациите между двамата художници са незначителни: предимство на човешката фигура при Пикасо, която кристализира в зоната на лицето; натрапливо търсене на натюрморта при Брак, който желае да запази контакт с реалността.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/7764344692_la-table-grise-by-georges-braque.jpg" alt="" /></p> <p><em>"Сивата маса", Жорж Брак</em></p> <p><em><br /></em></p> <p>Когато е обявена войната, Брак трябва трябвало да се върне при своя полк в Париж. Пикасо го изпраща на гарата в Авиньон. Тук свършва техният няколкогодишен диалог. Веднага повечето писатели и критици превръщат Пикасо в основател на кубизма. Още по-лошо: Брак е споменат, но го цитират като обикновен последовател. Достатъчно било да се сравнят платната на двамата художници, за да се разпознае тяхното съвършено съучастие, но причините за превъзходството на Пикасо в очите на публиката били очевидни: неговата личност е по-пламенна, отколкото тази на Брак. Всички виждат в него бащата на авангардисткото течение. Едва след войната започват да разбират истинската роля на Брак в изобретяването на кубизма. Даниел Анри Канвейлер, който продавал картините и на двамата, пише през 1920 г.: "В изобретяването на новия стил приносът и на единия, и на другия са тясно преплетени. Тяхното взаимно и паралелно мисловно търсене подпечата съюза на два напълно различни характера".</p> <p>Вече разделени, двамата художници продължават да се осведомяват един за друг, но каква разлика между Пикасо, който приживе е превърнат в паметник и превръща в злато всичко, до което се докосне, и Брак, чийто живот, без никаква оригиналност, не осветлява неговото рисуване! Докато Пикасо всяка година има право на кортеж от изложби от двете страни на Атлантика, където само споменаването на името му осигурява кохорта от посетители, за Брак ретроспективната изложба тази есен е първата от повече от 40 г. насам. За щастие в нея е почти всичко, шедьоврите и ключовите му творби. В нея е предпочитанието на Брак към интериорите и натюрмортите, бавната и дълбока рефлексия, която подхранва творенията му и мрачната сериозност на неговата палитра, които го превръщат в наследник на големите майстори на френския класицизъм от Никола Пусен до Пол Сезан.<br /><br /></p>