- 10 Sep 2020
- 720
- 3
През 1964 г. авторът на "Погнусата" отказа престижната награда, което бе прецедент.
<p>Преди близо половин век, на 22 октомври 1964 г., на Жан-Пол Сартр, бащата на екзистенциализма, философа на свободата, бе присъдена Нобелова награда от Кралската академия на Швеция. Той обаче отказа престижното отличие. В официалното си съобщение Академията възхвалява писателя за "неговото творчество, което чрез духа на свободата и търсенето на истината, е упражнило широко влияние върху нашата епоха".</p>
<p>Тогава Сартр пише писмо до Академията, в което обяснява защо е отказал. <em>"Много дълбоко съжалявам, че този въпрос заприлича на скандал: дават награда, а някой я отказва. Споменах две причини: лични причини и обективни причини. Личните причини са следните: моят отказ не е акт на импровизация. Винаги съм отказвал официалните отличия. Когато след войната през 1945 г. ми предложиха Ордена на почетния легион, аз го отказах, въпреки че имах приятели в правителството. По същия начин никога не съм желал да вляза в "Колеж дьо Франс", както ми предложиха някои мои приятели. Не е едно и също дали се подписвам Жан-Пол Сартр или Жан-Пол Сартр, носител на Нобелова награда".</em></p>
<p>Единственият проблем е, че тази награда не може да бъде отказана подобно на нашата награда "Гонкур", която Жюлиен Грак отказа през 1951 г. Регламентът на Нобел не дава на лауреата тази привилегия. В замяна на това, академиците си запазват правото да отпуснат или да не отпуснат дотацията. Така че през 1964 г. Сартр не получава обещания чек за 273 хил. шведски крони, еквивалентни на 300 хил. евро днес. </p>
<p>Да добавим, че седмица преди да бъде награден, 59-годишният Сартр, до който достигнали слухове, че е фаворит, изпратил писмо на постоянния секретар на Академията, в което пише: "Желая да не фигурирам в списъка на възможните лауреати". Това писмо обаче било отворено по-късно. Прекалено късно. След 50 г. жестът на автора на "Почтителната проститутка" все още поражда полемика. Някои виждат в него израз на последователност от страна на един борбен човек, докато за други, с раздразнителен дух, отказът му е доказателство за надменност.</p>
<p>Седем години по-рано неговият враг Албер Камю е приел наградата. Авторът на "Чужденецът" обичал почестите.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
