- Автор: Гласове
- 29 Март 2022
- 8009
- 23
ТВ пресконференция от 1992 г. на Анатолий Собчак, първият демократично избран кмет на Санкт-Петербург, политик с ясно изразени либерални възгледи. При него започва работа Владимир Путин. Думите му за Украйна звучат пророчески днес.
Стенограма:
Мога да кажа съвсем точно какво мисля по този въпрос. Мисля, че идеята за Общността (ОНД) се провали. Мисля, че това е поредната задънена улица и в това ме убеждават най-вече действията на Украйна. Както знаем, именно Украйна зае тази позиция, която доведе до идеята за Общността, а сега стана ясно, че тази идея за Общността им беше необходима само за едно: за да използват тази идея като начин за печелене на време, през което те да могат да си създадат собствена армия, и то в такива размери... знаете ли, и украинският президент, още преди да стане президент, и хората, които са днес на власт в Украйна, говореха, че трябва да се създаде 400-хилядна армия.
Сега вече знаем как именно те смятат да създадат тази армия. В началото си мислехме, че всяка независима държава трябва да си създаде армия по нормалния начин, и това си е нейно право – създайте си, ако щете, и 4-милионна армия за сметка на своите данокъплатци, но, както се оказва, замисълът, както обичат да казват журналистите, е бил друг – да вземат и просто да прехвърлят сега съществуващата армия под юрисдикцията на Украйна, въпреки че аз не мога да разбера защо жителят на Русия, Узбекистан или Казахстан, призован в съветската армия, трябва да полага клетва за вярност към украинското правителство.
Нещо повече, смятам, че днес си имаме работа с възможно най-опасна симбиоза – симбиоза на бившата партийна номенклатура и крайните националисти. Ние с вас знаем, че именно в Украйна комунистическият режим беше най-дървен, най-фанатичен; самият аз – в моите жили тече също толкова украинска кръв, колкото и руска, и затова аз мога да говоря за това съвсем спокойно, и точно това ме безпокои най-много: тази симбиоза на крайните националисти с онази номенклатура, чиято консервативност беше очевидна за всички.
Днес те много бързо се намериха взаимно, и обърнете внимание, че в изказванията на днешното правителство на Украйна няма нито дума за правата на човека, за правовата държава; всички те започват и завършват с думата “независимост”. Сега вече виждаме каква именно независимост са си избрали: за тази тяхна независимост, както се оказва, е нужна преди всичко армия – армия, която те биха могли да си създадат за максимално кратък срок, след това ще им потрябва също и Черноморският флот, и аз не се съмнявам, че утре те ще изкажат претенции – пък вече и сега са ги изказват – и за ядрено оръжие.
– В. “Московский комсомолец”, Вадим Паегля. Анатолий Александрович, нека се върнем към съдбата на Черноморския флот, защото точно този въпрос в момента е най-болезнен. Вие като политик, като юрист виждате ли възможност за някакъв компромис?
– Е, не само виждам, но и смятам, че тук без компромис просто няма да може да се мине. Смятам, че тук има един юридически възможен вариант, юридически правилен и справедлив: всички републики-учредители, които влязоха в състава на Съветския съюз през 1922 г., след като те сами отмениха Договора от 1922 г., трябва да се върнат към онези граници, с които са влезли тогава в състава на Съюза. А всичко останало, всички по-късни териториални придобивки трябва да са предмет на обсъждане, предмет на преговори и вземане на решения, защото е анулирано самото основание.
Вярно, украинският президент изказа мнение, че за него този договор изобщо няма никаква сила както и всичко, което се е случило по съветско време, въпреки че самият той в миналото също е направил немалко за този режим в качеството си на секретар на ЦК на Украйна. Но той предпочита да се върне към Переяслявската рада и към времената на Богдан Хмелницки. Е добре, нека се върнем тогава към онзи договор и да се върнем към Украйна в границите на онзи договор! Всичко останало трябва да бъде предмет на обсъждане и преговори.
Колкото за съдбата на Черноморския флот – аз не бих искал да говоря сега за някакви териториални претенции, за съдбата на Крим, но са известни достатъчно много прецеденти, когато военноморските бази на една държава се намират на територията на друга държава, дори и да предположим една такава нелепост, че Крим е територия на Украйна. Та ето, от тази гледна точка аз смятам, че е напълно възможно споразумение между Русия и Украйна, но, доколкото знам, Севастопол никога не е бил база на украинския военноморски флот. Той винаги е бил база на руския флот и това не е нещо, което може да се промени под влиянието на някакви моментни обстоятелства. Това, което се е създавало векове наред, не може да се промени за един ден, дори ако това са го решили представителите на комунистическата номенклатура заедно с националистите; за един ден това не може да се промени.
– Но ако допуснем, че Украйна няма да се съгласи с това, какви в такъв случай ще бъдат действията на Русия? Икономически санкции, още нещо?
– Е, аз смятам, че това не е проблем само на Русия, това е проблем и на международната общност, защото действията на Украйна по отношение на съветската армия и флот са действия, които са една огромна заплаха за човечеството като цяло. И затова по този въпрос е възможно да се проведе международна конференция и преговори под егидата на ООН, с участие на водещите страни в света, за да се стигне до определени приемливи за всички решения.
Аз съм против териториалните конфликти да се решават със сила, тук трябва да се водят преговори, но не трябва и да губим време, не трябва да допуснем Украйна да създаде такава армия, която ако се създаде, то непременно ще се и задейства. Не се съмнявам нито за минута в това и смятам, че днес минираме не само нашето бъдеще, но и бъдещето на цялото човечество.
