- Автор: Фигаро
- 10 Sep 2020
- 575
- 7
На 24 октомври 1929 г. се спука американският спекулативен мехур. Последвалият крах предизвика една от най-страшните икономически кризи в историята.
<p>В четвъртък сутринта, на 24 октомври 1929 г., на Нюйоркската фондова борса, една от най-важните в света, цари необичайна суматоха. Това съвсем не е просто оживление, а внезапен прилив на паника. След отварянето на борсата притежателите на акции стават свидетели на зрелищно пропадане на курсовете. Този “черен четвъртък” ще стане детонатор на Голямата депресия, най-голямата икономическа криза през ХХ век. </p>
<p>Огънят тлее от десятилетие на Уолстрийт, плод на прекалено доверие в повишаването на курсовете и на развитието на спекулативен балон, утежнен от сложната американска система на купуване на кредит. 20-те г. са години на просперитет, на “американския начин на живот”. Консуматорството е във възход и то провокира масово прибягване до кредити. Но потреблението остава доста по-слабо от свръхпроизводството по онова време. Паралелно с това, от 1921 до 1929 г. курсовете на борсата стават по-високи от промишленото производство. Така цената на акциите расте по-бързо, отколкото печалбите на предприятията, самото производство и заплатите, което води до разрив на връзката между борсовата цена и реалната стойност на акциите и облигациите, разменяни на борсата.</p>
<p>Инвеститорите се стремят единствено да придобият тези акции, за да ги препродадат, печелейки значителна принадена стойност, и не се колебаят за тази цел да ги купуват на кредит. Спекулантите могат да купят една акция, като платят само 10 на сто от цената й. Останалата част е движима гаранция, съставена от други борсови акции. Така че брокерите осигуряват паричната разлика чрез банкови заеми. До 1929 г. борсовата спекулация не спира да расте, като между март 1926 г. и октомври 1929 г. повишаването на курсовете на акциите е 120 процента. Привлечени от неочакваната печалба, милиони американци от всички социални слоеве се стремят да забогатеят, обменяйки акции.</p>
<p>Но от началото на 1929 г. мехурът започва да издиша със спада в автомобилното производство и промишлените печалби. Една седмица преди “черния четвъртък” има знаци, които предвещават неизбежната катастрофа: борсовият пазар е слаб, индексът на цените се разпада и на 18, 19 и 23 октомври са обявени първите масови продажби на акции. На 24 октомври, са обменени 13 млн. акции. Поради липса на купувачи, цените рухват. В края на сутринта основният борсов индекс, Дау Джоунс, е загубил 22,6 на сто от стойността си. Обезумяването е заразно: слуховете вървят бързо и акционерите, блокирани от полицията пред сградата на Нюйоркската фондова борса, предизвикват бунт, като се опитват да разбият вратите. Разорени, няколко спекуланти се самоубиват.</p>
<p>На обяд, на заседание в седалището на банка <span style="color:#323333"><em>JP Morgan & Co</em>, най-влиятелните нюйоркски банки, начело с Ричард Уитни, вицепрезидент на Нюйоркската фондова борса, решават да се намесят, за да подкрепят курсовете. Тяхното посредничество осигурява краткотрайно затишие: курсовете пропадат отново в понеделник и рухват във вторник, на 29 октомври. Прочутият американски икономист Джон Кенет Гълбрайт ще нарече "черния понеделник" - <em>“най-разорителният ден в цялата история на борсата в Ню Йорк”.</em></span></p>
<p>Впоследствие борсовата криза предизвиква ефект на доминото: продажбата на акции на загуба разорява спекулантите, неспособни да се издължат на банките, които са им отпуснали заем. Същевременно паникьосаните клиенти на тези банки се опитват да изтеглят всичките си спестявания. Банките, разбира се, не могат да се справят с всички искания за теглене и започва банкова криза. Многобройните фалити на банки водят впоследствие до намаляване на кредита и от там до спад в потреблението, инвестициите и производството, които са съпътствани от появата на масова безработица. Икономическата криза се задълбочава и разпространява в останалата част на света, засегнат от изтеглянето на капитали и спад на американския внос. </p>
<p>Борсовият крах, започнал на 24 октомври 1929 г., потопява западния свят в една от най-дълбоките икономически кризи в неговата история, която има множество последствия. Една от тях е развитието на икономическия и политическия национализъм, особено в Германия, който ще подготви почвата за Втората световна война.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
