- 05 Sep 2021
- 10635
- 19
Тежко детство. Майка, която гледа на нея само като на средство за препитание. Зарязва човека, който истински я обича – Джовани Батиста Менеджини, за да се отдаде на корабния магнат Онасис, който я ползва като един от многото си кораби.
Театралните критици от петдесетте години на миналия век я наричат „Урагана Калас”, „Тигрицата”, „Дяволската дева”. На сцената неустоимата гъркиня с божествен глас превъплъщава демонизма. В живота е неуверена, лабилна, по-детински беззащитна и самотна.
<p> </p>
<p><strong><span style="font-size: medium;"> „Винаги след своите триумфи съм плакала – с тъга или физическа болка“, признава неповторимата Калас. На 16 септември се навършиха 36 години от мистериозната й кончина, а на 2 декември нейните почитатели ще отбележат 90-годишния юбилей на грандамата на оперната сцена</span></strong></p>
<p><strong>Нежеланото дете на новоизлюпените гръцки американци</strong></p>
<p>През зимата на 1923-та в Ню Йорк в семейството на гръцките емигранти Георгиос и Евангелия Калогеропулос се ражда момиченце, което мъдро нарекли Сисилия София Анна Мария. Сетне родителите съкратили името на хлапето, отдавайки почит към новата си американска родина. Бъдещата оперна прима вече казва Мария Калас.<br />Неприятностите преследват детето отпреди самото му раждане. Година преди на бял свят да се появи Мария, съпрузите Калогеропулос вече са загубили син – бебето умира от коремен тиф.</p>
<p>Родителите страдат безутешно, но все пак майката Евангелия скоро забеременява. Моли се на Господ новороденото да е момче, но той я дарява с малко сладко момиченце. Дни наред след раждането обаче отказва да докосне дъщеричката си и дори да я види.</p>
<p style="text-align: justify;"><img src="/uploads/editor/Maria_Callas_mother.jpg" alt="" /></p>
<p><strong><em>Мария като бебе - със сестра си Джаки и родителите им</em></strong></p>
<p>И когато малката най-много се нуждае от майчини ласки и грижи, не ги получава. Евангелия изцяло се е отдала на по-голямата си дъщеря Джаки. По-късно, вече превърнала се в оперна прима, Мария ще се отплати на майка си за тази „взаимност“: подарявайки й разкошно кожено палто и произнасяйки думата „сбогом“, за да не види никога вече Евангелия…</p>
<p><strong>„Възкръснала” след катастрофа, решава, че Господ я е върнал за висши дела</strong></p>
<p>На 16-годишна възраст девойката става жертва на автомобилна катастрофа и лекарите не се надяват тя да оживее. А когато момичето буквално възкръсва от оня свят, вестниците разтръбяват за „щастливата Мария“. Тя самата започва да вярва, че Господ не напразно е запазил живота й – убедена е, че каквото и да се случва, е длъжна да стане по-добра, знаменита, велика! От този момент бъдещата прима се „разболява“ от… пеене – именно така Мария възнамерява да завоюва славата. Но естествено, съществува и друга „страна на медала”: уникалният певчески талант на девойката практически я лишава от детство.</p>
<p><img src="/uploads/editor/calas_na_pat.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Вечно на път...</strong></em></p>
<p>В едно от интервютата си Калас казва: „В мига, в който майка ми осъзна, че имам дарба, реши да направи от мене дете чудо колкото се може по-бързо. Бях принудена да репетирам отново и отново до пълна изнемога“.</p>
<p><strong>Жестоките последствия от Великата депресия</strong></p>
<p>После започва Великата депресия. Семейство Калогеропулос е на границата на разорението: както и бащата на Мария да се опитва да се задържи на „гребена на вълната”, той шеметно се срива. Сразена от финансовите неприятности, Евангелия сериозно се разболява и постъпва психиатрична клиника, където прекарва години наред. Един Господ знае какво трябва да преживее Георгиос, за да се грижи сам за дъщерите си. Впоследствие семейството така и не се събира – Евангелия заминава с децата за Атина…<br />Там ги очакват нови изпитания. В обсадената от нацистите Гърция цари глад. За да преживява семейството, се налага Мария да пее по оргиите на германските войници и офицери. А това продължава цели седем години…<br />На 20 години Мария Калас е неугледна и грозновата, тежи 104 килограма. За онова време и спомня с неохота: „Нямам нито един светъл спомен за родината си. Единствено когато пеех, чувствах, че ме обичат“. И как не – парите, които заработва по кръчмите, са единственият доход за нея, майка й и сестра й.</p>
<p><strong>Да живее примадоната!</strong></p>
<p>През лятото на на 1945-а сама, без цент в джоба, Мария се качва на кораб, пътуващ за Съединените американски щати. Не се страхува от нищо, не й е мъчно за раздялата с роднините и приятелите. Калас копнее за достойна оперна кариера. Минават две години на непрекъснати проби за роли. Сан Франциско, Чикаго, Ню Йорк – налага й се да обиколи половин Америка, за да попадне в… италианската опера. И съвсем скоро вече я аплодира целият свят: пее в „Ла Скала“, Театро Колон, „Ковънт Гардън“ и Метрополитен Опера. Списание „Лайф“ й дава най-високата оценка, с която може да бъде удостоена една оперна примадона: „Нейното особено величие успя да извади от нафталина на вековете отдавна забравени музейни произведения – защото накрая се намери сопрано, което може да ги изпее“.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Maria_Callas_005.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Калас копнее за истинска оперна кариера и я постига</strong></em></p>
<p>Така някогашната хлапачка от семейство на гръцки преселници в страната на свободата получава всичко, за което до този момент е мечтала – успех, слава, любовта на публиката. Но не я напускат ужасните предишни „спътници“ – депресията и катастрофалната пълнота.</p>
<p><strong>Мъжът и приятелят</strong></p>
<p>През 1947 година Мария се запознава с Джовани Батиста Менеджини, богат италиански бизнесмен. Батиста е с 27 години по-възрастен от певицата, обожава операта и като следствие – Мария. И когато й предлага да се омъжи за него, дивата, без да се замисли, приема. Едва ли може да се каже, че е изпитвала същите чувства към обожателя си, по-скоро се е поддала на импулса: тя е толкова дебела, а той въпреки всичко я обича! От друга страна, Джовани до болка й напомня на любимия баща, с когото се налага да се раздели…</p>
<p><img src="/uploads/editor/Battista-Meneghini.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Със съпруга си Джовани Батиста Менеджини</strong></em></p>
<p>Менеджини е принуден сериозно да воюва със семейството си, което смята, че користолюбивата американка се е полакомила за парите му. Той оставя фирмата, състояща се от двайсет и седем фабрики, с думите: „Вземете всичко, аз оставам с Мария“. Двойката се венчава в католическа църква независимо от това, че Калас принадлежи към гръцкото православие. Това ще се превърне в ахилесова пета 11 години по-късно, когато Църквата ще й откаже развод… На сватбената церемония не присъства нито един роднина нито на младоженеца, нито на младоженката.<br />Менеджини се сдобива с мечтата и любовта на живота си, Калас – с мъж, мениджър, ръководител, приятел и лечител на безкрайните й душевни рани. В крайна сметка и двете страни удовлетворяват своите интереси.</p>
<p><strong>Срещата, която преобръща живота й</strong></p>
<p>Бракът на Калас и Менеджини продължава 10 години. Батиста пази любимата си от клеветници и завистници, принуждава я за нейно добро да отслабне и да се облича според последните писъци на модата. Обичал ли я е? Да, безспорно. Но не е искал двамата да имат деца – страхувайки се, че майчинството ще навреди на кариерата на Мария. А тя мечтае за дете…<br />Веднъж съпрузите са поканени да прекарат вечерта на яхтата „Кристина“, чийто собственик е корабният магнат и мултимилионер Аристотелис Онасис.</p>
<p>Като малко момче Аристо търгува с грозде по улиците на Смирна и мечтае да стане могъщ и богат. И това му се удава – по време на Втората световна война предприемчивият късметлия доставя нефт във воюваща Европа, благодарение на което натрупва митичното си състояние. Когато се запознава с Калас, Онасис вече е милиардер, щастлив съпруг и баща на две деца. За да притежава пълното щастие, му липсва единствено слава в световен мащаб. А Мария Калас е самото въплъщение на тази слава. За да постигне своето „щастие” на тщеславния грък не му стига само тя. Нужно му е да „надвие” съпруга й Джовани Батиста Менеджини.</p>
<p><img src="/uploads/editor/s_onassis.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Любовта й с Онасис се оказва фатална</strong></em></p>
<p>Онасис е само с девет години по-млад от Менеджини. Но едновременно с това е крупен индустриалец и милионер. Той е корабовладелец, космополит, милиардер. За Батиста пестеливостта е изведена в култ, Онасис с лекота хвърля пари за всевъзможни епикурейски наслади. В чест на Мария дава прием в знаменит лондонски хотел, без да жали пачки с банкноти за залата, обслужването, храната и… няколко хиляди рози. Консервативният Менеджини никога не би сторил подобно безумие. В битката за Калас законният й съпруг губи от епикурееца елин Онасис. За първи и доколкото е известно, единствен път в живота си голямата дама, покорила света с омайния си глас и артистичен талант, губи ума си от любов.<br />„Когато срещнах Аристо, животът ми бе толкова изпълнен с копнежи, че станах друга жена“, ще сподели по-късно отдавна порасналата Сисилия София Анна Мария Калогеропулос.</p>
<p><strong>Но какво остава от любовта й…</strong></p>
<p>За първи път в живота си Мария се наслаждава на любовта. Зарязва кариерата си, един след друг слага черта на предоходоносните контракти. За нея всичко това няма значение. Важното е да бъде с него, неповторимия Ари!<br />Аристо дълго омайва Мария, даже се развежда със жена си, обещавайки на великото сопрано да се ожени за нея.<br />Но това не е съдено да се случи: пречи й католическата клетва пред Бога с Батиста. Той успява да убеди висшите църковни кръгове, че според каноните на Църквата не могат да разтрогнат брака им. Така разводът им се точи 11 години.<br />Калас вече е на 43, когато за първи път в живота си забременява. С дългоочакваното от нея, но нежелано от Онасис дете. Аристотел реагира категорично: „Аборт и точка. Не искам дете от теб. Вече си имам две“. Мария прави това, което пожелава нейният безжалостен, но безпаметно любим мъж. Като подарък той й поднася… прескъпо кожено наметало.<br />По-късно Калас си спомня: „Нуждаех се от четири месеца да дойда на себе си. Боже мой, как би изпълнило живата ми това дете! Но се страхувах да не загубя Аристо…“.</p>
<p><strong>Крахът за Калас – Онасис се жени за Джаки Кенеди</strong></p>
<p>През 1969-а Онасис се жени за вдовицата на американския президент Жаклин Кенеди. Америка негодува: „Джон умря за втори път!“.</p>
<p><img src="/uploads/editor/img1268064798sxs.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Сватбата на Жаклин Кенеди и Онасис</strong></em></p>
<p>И не само той. Мария, която, отчаяна, съвсем по женски многократно е молила Аристотел да се ожени за нея, с душата си също умира в този ден. Великата Калас години наред е вярвала, че е достойна за неземната любов. А се оказва, че е поредният трофей на най-богатия грък в света…<br />Когато всесилният Онасис й праща съобщение за сватбата си с Жаклин, тя пророчески му отговаря: „Боговете са справедливи. Има на света правосъдие“. И се оказва права. Единственият син на Онасис, Александър, трагично загива в авиокатастрофа. А дъщеря му, с малко надживяла баща си, умира от свръхдоза наркотици.</p>
<p><strong>Животът е игра. А дали си струва?</strong></p>
<p>Мария Калас не цени любовта и семейството по времето, когато е на върха и целият свят е в краката й. Получавайки световна слава, се отказва от признанието заради един-единствен мъж – магнетичния, недоказан и до ден днешен мошеник Аристотелис Онасис. В началото на връзката им Мария жертва кариерата си заради личния си живот. Без да се замисля колко усилия е положила, за да стане истинска прима – в името на любовта.<br />На 16 септември 1977-а най-великото сопрано на миналия век умира в американска болница. Дали от спонтанен инсулт или от свръхдоза лекарства, никой не казва.</p>
