- Автор: Гласове
- 28 Окт 2023
- 3789
- 5
Автор: Лари Гелтен, nypost.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Статията е от 2018-а година
Представете си да откриете, че любящият ви родител всъщност е чудовище, извършвало геноцид. В нова книга „Децата на нацистите“, изляза във вторник, Таня Краснянски представя хора, които са били принудени да се изравят пред такава ужасна истина.
Някои от децата на нацистки лидери, като Хайнрих Химлер, Херман Гьоринг и Рудолф Хес не можаха да спрат да обичат грижовните си татковци и прекараха целия си живот, опитвайки се да поправят тяхната репутация, докато други отбягваха всеки спомен за родителите си, знаейки че никога няма да могат да приемат зверствата им.
„Разликата се дължи на връзката, която всеки е имал с баща си“, казва Краснянски. „Някои, като Гудрун Химлер, са били много близки с бащите си, истински влюбени в тях. Бащата на Никлас Франк, Ханс, е бил много дистанциран. Колкото по-голяма дистанция имаш, толкова по-лесно ти е да съдиш.“
Ето как потомството на нацистите се е справило с адската история на семействата си.
Ханс Франк
Известен с: Адвокат на Хитлер и нацистката партия, генерален губернатор на окупираните полски територии. Арестуван на 4 май 1945 г. Екзекутиран чрез обесване на 16 октомври 1946 година.
Син: Никлас Франк, роден от Бригите Франк на 9 март 1939 година.
Никлас Франк е на 4 години, когато за първи път вижда деца на своята възраст – дрехите им са мръсни и съдрани, кокалите им стърчат от гръдния кош – пленници в концентрационния лагер в Краков. Майка му е трябвало да закара и двамата до там с черния им Мерцедес, за да може да си купи корсети. „Никой не прави по-хубави корсети от евреите в гетото“, казала тя.
Той научава за ролята на баща си във всичко това, включително обгазяването на близо 2 милиона евреи, след войната и незабавно разбира злината на деянията на баща си. Това може да се е случило и защото родителите му са били студени и далечни, а понякога са употребявали и насилие. Слага му прякора „Fremde“, което означава „непознатия“.
Никлас става журналист, работи като редактор в „Плейбой“, написва няколко книги за омразата към семейството си и работи в германското списание „Щерн“ в продължение на 20 години.
Той смята, че баща му е бил воден от „алчност и фанатична амбиция“ и би убил всеки, когото Хитлер поиска да бъде убит. Все още носи снимка на баща си навсякъде, където отиде. Когато го попитат защо, отговаря: „Харесва ми какво показва снимката: той е мъртъв.“
Краснянски споделя, че Никлас, който живее със съпругата си северно от Хамбург и все още пише и говори пред публика, веднъж написва, че всяка година „в деня на смъртта на баща си мастурбира под неговия портрет или си представя как му прави дисекция.“
Херман Гьоринг
Известен с: Главнокомандващ на Луфтвафе (нацистките военновъздушни сили); създател на Гестапо; заместник-командир на Хитлер по време на Втората световна война. Арестуван на 8 май 1945 г. Извършва самоубийство с хапче цианид на 15 октомври 1946, няколко часа преди насрочената му екзекуция.
Дъщеря: Еда Гьоринг, родена от Еми Гьоринг на 2 юни 1938 година.
Еда Гьоринг е на практика германска кралска особа, когато се ражда. Славата на баща ѝ като отличил се през Първата световна война пилот и признанието му като нацистки лидер са толкова големи, че снимка с Еда, която носи на ръце (горе вдясно), се е продавала в милиони копия по онова време. Тя израства, заобиколена от привилегии в „екстравагантен дом“ с киносалон, басейн и спортна зала, а също така и с висящи на всяка стена безценни произведения на изкуството, заграбени от евреите.
Луксозният живот свършва на 31 януари 1945 година. С напредването на руската армия Еда и майка ѝ бягат към сигурността на германско-австрийската граница, като в крайна сметка се настаняват в малък апартамент в Мюнхен, който споделят до смъртта на Еми през 1973 година. Апартаментът се превърща в олтар на Херман Гьоринг.
Еда никога не повярва във вината на баща си, като веднъж казва: „Баща ми не беше фанатик. Можете да видите спокойствието в очите му... аз го обичах много, а можете да видите, че и той ме обичаше.“
Тя става медицинска сестра във Висбаден, Германия, и се събира понякога с крайнодесни или неонацистки групи.
„През 2015 г., на 76 години, тя завежда дело срещу Баварския парламент, за да си върне част от собствеността на баща си, която е конфискувана след войната“, пише Краснянски. „Искът ѝ е незабавно отхвърлен.“
Сега 79-годишна, Еда живее в Мюнхен, без никога да се е женила и смята фамилията си за „повод за гордост“, като никога не е губила дълбокото си чувство за привилегированост и права.
Мартин Борман
Известен с: Личен секретар на Хитлер и ръководител на вътрешния отдел на нацистите. Умрял, най-вероятно вследствие на самоубийство, през май 1945 г. (идентичността на тялото му не е потвърдена до 1972 година).
Син: Мартин Адолф Борман Мл., роден от Герда Борман на 14 април 1930 година.
Мартин Адолф Борман Мл. е първият кръщелник на Адолф Хитлер. Неговият баща, като секретар на Хитлер, контролира цялата комуникация с нацисткия лидер, което го прави неимоверно могъщ в нацистките кръгове.
Старият Борман е „крайно строг“ със сина си и Краснянски пише, че между тях „не е имало връзка или човешка топлина“.
„Веднъж, когато Мартин Адолф поздравява Фюрера с „Хайл Хитлер“, баща му го зашлевява – правилото е да казваш „Хайл, майн Фюрер“, когато се обръщаш към Хитлер директно.“
Мартин Адолф е на 15 години и учи в пансион, когато войната свършва. Семейството му вече е избягало, той също побягва и е прибран от австрийски фермер, който го възпитава като християнин. Когато разкритията за нацистите по време на войната излизат на светло, те са в контраст с неговите нови християнски възгледи. Той осъзнава, че всичко, което е научил за човечността и морала, е било грешно.Мартин Адолф никога не осъжда публично баща си, вярвайки, че само Бог може да съди, и през 1948 г. влиза в йезуитската семинария. През 1958 г. е ръкоположен за свещеник.
Ранен е в пътен инцидент през 1971 година. Когато се събужда в болницата, веднага се влюбва в медицинската си сестра. По-късно същата година се оженват и двамата стават учители по религия. Мартин Адолф се пенсионира през 1992 г. и умира на 11 март 2013 година.
Йозеф Менгеле
Известен с: „Ангелът на смъртта“. Офицер от СС, отговорен за ужасяващи „експерименти“, извършвани върху концлагеристи. През 1949 г. бяга в Аржентина, но се озовава в Бразилия. Удавя се край бразилския бряг през 1979 година.
Син: Ролф Менгеле, роден от Ирене Шьонбайн през март 1944 година.
Само на една година, когато войната свършва, младият Ролф Менгеле не познава баща си, растейки в любящия дом на дядо си и баба си, майка си и втория си баща. Казано му е, че баща му е мъртъв. Научаването на истината е нещастно разкритие за него, когато е на 16 години. Баща му прави опити да се свърже с него чрез писма, дори пише и илюстрира детска книжка за него, но без успех.
Но макар че Ролф очевидно е противник на идеите и действията на баща си, той чувства родството и пожелава да го опознае по-добре. Тъй като Йозеф Менгеле е основна цел за ловците на нацисти, Ролф посвещава пет години на подготовката на двуседмичното си посещение в Бразилия през 1977 година. Пътува с откраднат паспорт и мотивацията му е, както пише Краснянски, „да се опита да разбере как този човек, собственият му баща, е могъл активно да участва в огромната нацистка машина на смъртта.“
Скоро след пристигането си Ролф повдига въпроса за Аушвиц. Възрастният Менгеле е отбранителен, отрича всякаква отговорност за зверствата, макар да признава, че е участвал в кошмарните „експерименти“, на които са били подлагани евреите. „Какво трябваше да правя с тези хора?“, пита той. „Те бяха болни и полумъртви, когато пристигаха.“ Той настоява, че „работата му е била единствено да определя кой става за работник“ и че „смята, че е спасил живота на няколко хиляди души“.
Ролф никога не разкрива местоположението му, казвайки, че е „невзможно да предаде баща си“. Но чувствата му към този човек не се променят. „Не си правех труда дори да го слушам или да мисля за идеите му. Просто отхвърлях всичко, което той представляваше“, казва Ролф. „Никога няма да разбера как човешко същество може да прави тези неща. Това, че моят баща е бил един от тях, не променя мнението ми.“
През 1980 г. той изоставя името Менгеле, взимайки фамилията на жена си, за да спести на децата си това бреме. Живее във Фрайбург, Германия, където работи като юрист.
Рудолф Хес
Известен със: Заместник-фюрер до 1941 г. – годината, в която е арестуван в Англия след нелегална мисия там. Остава в затвора до самоубийството си чрез обесване на 17 август 1987 година.
Син: Волф Рудигер Хес, роден от Илзе Хес на 18 ноември 1937 година.
Волф е само на три и половина години, когато баща му е арестуван в Англия. Той комуникира с него през годините чрез писма, дори научава шах от него, като винаги вярва в невинността на баща си.
През 1959 г. той отхвърля задължителната военна служба с аргумента, че баща му е бил вкаран в затвора заради създаването на същата тази служба, което е смятано за „акт срещу мира“. В крайна сметка печели делото като съвестен вносител на възражение и става строителен инженер. Но мисията му да защити баща си е едва започнала. „Волф организира комитет за освобождаването на Рудолф Хес и създава петиция, която е подписана от над 350 000 души, включително двама бивши президенти на Западна Германия и двама носители на Нобелова награда.“
Волф „посвети живота си на баща си“, написвайки три книги за него: „Моят баща Рудолф Хес“ (1986), „Кой уби баща ми Рудолф Хес?“ (1989) и „Рудолф Хес: без съжаления“ (1994). Когато го питат за живота му, той отговаря: „Никога не съм имал време за себе си, посвещавах цялото си свободно време на баща си.“
Той до последно смята, че баща му е убит от англичаните, като дори създава организация през 1988 г., посветена на разпространяването на тази теория. Има трима сина, първият от които, също наречен Волф, е роден на рождения ден на Хитлер.
Волф умира от бъбречна недостатъчност през октомври 2001 година.
Хайнрих Химлер
Известен с: Развива СС и концентрационните лагери. Арестуван на 21 май 1945 година. Извършва самоубийство с капсула цианид на 23 май 1945 година.
Дъщеря: Гудрун Химлер, родена от Маргарете Химлер на 8 август 1929 година.
Дъщерята на СС шефа пази мили спомени как придружава баща си в Дахау – първият нацистки концентрационен лагер и плод на мисълта на Химлер. Когато вижда „затворниците“ на баща си, всичките „небръснати и бедно облечени“, тя проявява интерес към зеленчуковата градина на лагера, понеже ѝ напомня на детството ѝ във фермата.
Тя с гордост гледа баща си, докато той се издига в нацистката йерархия, и нарича Адолф Хитлер „Чичо Хитлер“, защото ѝ подарява шоколад и кукла на всяка Нова година.
Убедена в невинността на баща си, тя остава най-голямата му почитателка след войната, превръщайки в своя цел „да оневини репутацията на баща си“.
Апартаментът ѝ в предградията на Мюнхен става „истински музей на слвата на баща ѝ“ и тя посвещава живота си на почитането на неговата памет.
През 1951 г. тя се присъединява към група, посветена на подпомагането на нацистки войници, а на следващата година създава собствена такава група, наречена „Викингска младеж“, по подобие на „Хитлер Югенд“. Групата е забранена в Германия през 1994 г.“, пише Краснянски.
Но Гудрун, която сега е на 88 години, прекарва по-голямата част от живота си като „войнствен“ защитник на крайнодесни каузи в Германия. През 19600те години се омъжва за баварски общински служител и симпатизант на нацистите. Живеят в предградията на Мюнхен и имат две деца.
Източник: nypost.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
