На 28 септември 2014 г. Брижит Бардо навърши 80 г. Сайтът Public припомня пътя на френския секссимвол, превърнала се в защитница на животните, но и личност, скандализираща със своите изявления.
<p> </p>
<p>Родена в буржоазно семейство, Брижит Бардо израства в ХV район на Париж с родителите си и по-малката си сестра Мари-Жан. Вдъхновена от танца и театъра, на 15 г. Брижит влиза в Консерваторията в Париж, става талисман на сп. "Ел", ръководено по онова време от Елен Лазареф, много добра приятелка на майка й.</p>
<p>Брижит Бардо вече се отличава с необичайната си красота. Не закъсняват и първите й стъпки в киното. През 1952 г. тя се появява на големия екран редом до Бурвил в "Нормандската дупка". По онова време тя е едва 17-годишна. На следващата година се жени с родителското позволение за режисьора Роже Вадим, който й дава една от най-хубавите й роли в "И Бог създаде жената" през 1956 г. През 1957 г. обаче този брак завършва с развод.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42307_IKdhofwi4DCQ8Jb837guQIz1Cb5d45.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><strong>Брижит Бардо, икона на 60-те г.</strong></p>
<p>Този филм я разкрива на света и много бързо тя се превръща в истински секссимвол, в икона. Всички млади момичета мечтаят да бъдат Брижит Бардо, докато мъжете и фотографите не могат да откъснат очи от нея. Тя е новата Мерилин Монро. Достатъчно е да отиде на почивка в Сен Тропе, за да стане малкото градче в департамент Вар едно от най-модните места във Франция.</p>
<p>Брижит обаче преживява зле своята известност. Така на рождения си ден през 1960 г. тя се опитва да сложи край на дните си, като си прерязва вените. Според пресата обаче това е само трик на младата актриса, за да се говори за нея. На Брижит се гледа като на старлетка. Трябва да излезе филмът "Истината" (1960 г.) на Анри-Жорж Клузо, за да бъде оценен актьорският й талант. Филмите "Презрението" (1963 г.), "Вива Мария" (1965 г.), "Мечката и куклата" (1970 г.) и "Дон Жуан 73 или ако Дон Жуан беше жена" (1973 г.) утвърждават нейната репутация.</p>
<p> </p>
<p><strong>Бардо и животните</strong></p>
<p>Паралелно на филмовата си кариера, Брижит Бардо има и музикална кариера. През 60-те г. тя издава няколко албума, сред които <em>Harley Davidson</em>, най-големият й солов успех, както и няколко дуета със Серж Генсбург. На Брижит обаче й омръзва и киното, и музиката. Тя решава да спре всичко, за да посвети живота си на кауза, която й е по сърце: защитата на животните. Най-напред става говорител на SPA (Дружеството за защита на животните - б.пр.), след това се включва в борбата срещу лова на тюлени. През 1986 г. създава фондацията "Брижит Бардо". Нейната ангажираност обаче й носи и доста подигравки. Защото тя е доста радикална и не се притеснява да заяви публично, че предпочита животните пред мъжете.</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Rv-UIf0pdH0?wmode=transparent&jqoemcache=Rca1i" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p><strong>Многобройни полемики</strong></p>
<p>Жената, чиято красота се пропуква с всеки изминал ден, става все по-провокативна с изявленията си и симпатиите си към крайнодесния Национален фронт. След браковете си с Жак Шарие (1960 - 1962 г.) и Гюнтер Сакс (1966 - 1969 г.), през 1992 г. Брижит Бардо се омъжва за Бернар д'Ормал, близък на Жан-Мари льо Пен. Тя дори е осъдена пет пъти за "подтикване към расова омраза"! Заради хомофобските си изявления също е атакувана пред правосъдието. През 2012 г. Брижит Бардо обяви, че подкрепя Марин льо Пен, днешния лидер на Националния фронт и дъщеря на Жан-Мари льо Пен. Заради публичните си изявления тя става една от най-спорните личности във Франция.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42307_w8ouRb5R6AT74duo25VHBgtYPdY1Rk.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42307_e4fv2HWypw6MyRER1lGB2lt2S2OIi9.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42307_t5svNNpO9ZusogxneMbaXreGzB2rBD.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>