- Автор: "Фигаро"
- 19 Фев 2022
- 1970
- 6
Генерал Дьо Гол посреща Никита Хрушчов в Париж, 23 март 1960 г.
“Честно казано, не разбирам защо постъпихте така със Сталин. За мен той беше забележителен човек, направи много за общата победа и издигането на Русия. Обикновенита хорица правят малки грешки, а великите личности правят огромни”. Книгата “Дьо Гол и Русия” (De Gaulle et la Russie), издадена във Франция, проследява връзките между Генерала и руските ръководители от 1940 до 1970 г.
Преди пътуването си до Москва през 1944 г. генерал Дьо Гол никога не е ходил в Русия. Той ще се завърне там само веднъж, през 1966 г. А единствените руснаци, които наистина е познавал, били маршал Тухачевски, негов спътник в плен по време на Първата световна война, и, много по-късно, княз Андроников, преводача на Ке д’Орсе (френското външно министерство), разказва Ерик Русъл във "Фигаро".
Въпреки това, подчертава авторът на книгата, Александър Жевахов, руската наклонност на създателя на Петата република едва ли изглежда под въпрос. Дьо Гол датираше френския упадък с войната, започната от Наполеон срещу Александър I.
В общи линии, политиката на генерал Дьо Гол спрямо Русия е известна. Заслугата на Александър Жевахов, руснак по произход, финансов инспектор, запален по историята, е да разкрие много непознати или забравени епизоди. А също да покаже, че “специалният диалог между Шарл дьо Гол и съветска Русия се подчинява на това, което икономическата теория нарича принцип на неравния обмен”.
Дипломатически коз
Когато Генералът започва да изпраща сигнали към Съветите по време на Втората световна война, за да се освободи от американската прегръдка, той добре осъзнава този дисбаланс. Но той знае също, че френските комунисти стават все по-многобройни в редиците на вътрешната Съпротива, която се изплъзва до голяма степен от контрола му. Оттук и желанието да установи със Сталин отношения, за да предотврати преливането на Комунистическата партия в освободна Франция. От тази гледна точка, пътуването през 1944 г. е успех. Комунистическите ръководители се съгласяват по-специално да насърчат съживяването на икономическата дейност в страната, опустошена от войната и окупацията. Все пак Сталин успява да накара Дьо Гол да отстъпи за Полша, тъй като Люблинският комитет, подчинен на Съветите, получава неофициален пратеник. А сключеният пакт няма да попречи на Кремъл да се отнася цинично с Франция.
След 1945 г. Генералът е много по-мнителен. Започва Студената война и по време на създаването на Сбора на френския народ, през 1947 г., присъства американският посланик. Но след 1958 г. Дьо Гол отново поглежда на изток. Това е най-оригиналната част от книгата на Александър Жевахов. През 1960 г. Хрушчов отива в Париж. Френско-съветското приятелство е екзалтирано, посланик Виноградов, усмихнатото лице на тиранията, прелива от любезност. Истината зад кулисите е различна: съветските идеолози виждат в Дьо Гол диктатор; посланик Дьожан, твърде чувствителен към женския чар, е привлечен в капан. Илюзиите се разсейват през 1968 г., по време на втория преврат в Прага. Това е краят на отварянето към Изтока. “СССР, пише Александър Жевахов, се отнасяше към голистка Франция с нейните правила: доброжелателна, когато иска, неприятна, когато реши, използвайки го като средство за постигане на целите си”.
Генералът е наясно с всичко това, но за него съветската карта е дипломатически коз. И несъмнено е оценявал, че има срещу себе си хора, които играят карти на масата. Доказателство за това е оценката за Сталин, направена пред Виноградов, която припомня престъпленията на диктатора: “Честно казано, не разбирам защо постъпихте така със Сталин. За мен той беше забележителен човек, направи много за общата победа и издигането на Русия. Обикновенита хорица правят малки грешки, а великите личности правят огромни”.
Превод от френски: Галя Дачкова
