- Автор: Явор Дачков
- 10 Юни 2022
- 4227
- 48
Коментарът е публикуван във в. "Филтър"
В интервю за БНР преди седмица проф. Георги Лозанов, бивш председател на медийния регулатор СЕМ, каза следното: “Тези, които подкрепят и оправдават това поведение на Русия, не бива да бъдат допускани до ефир. Това не значи, че не могат да бъдат критикувани либералната демокрация, Байдън или българските политици – напротив трябва да бъдат критикувани. Въпросът е в следващата крачка, на която медиите нямат право да допускат изводи като – щом либералната демокрация има недостатъци, значи Русия е права. Това е недопустимото. Какъвто и да е Байдън, Путин не може да убива хора в Украйна или в собствената си страна”.
Интересно е да се чуят подобни призиви за цензура от преподавател по журналистика в СУ, дългогодишен председател на СЕМ и либерал, който дълги години беше председател на гражданския форум “Свободно слово”. По̀ биха подхождали на хардлайнер от комунистическата партия преди разведряването. Фанатична вяра, че си от правилната страна на историята и агресивно преследване на всички, които си позволяват критично мислене или несъгласие с официалната линия. Помним как свърши всичко това. Помним и как за една нощ поддръжниците на предишния режим се събудиха като първи поборници за свобода и демокрация.
Впрочем и без призива на Георги Лозанов големите медии у нас и в Западна Европа се държат по отношение на войната (и не само) като пропагандатори, а не като истински медии, чието задължение е да показват и другата гледна точка. Поне на това би трябвало да учи студентите си проф. Лозанов, защото е “а” и “б” на журналистиката. Опитът да се изкара Путин черен, а Украйна и Западът в бяло е инфантилно бягство от реалността, което не само, че не помага да се търси мирен изход от кризата, а води до непредвидимата ѝ ескалация. Не друг, а 99-годишният Хенри Кисинджър говори за това на последния международен форум в Давос. Мисля, че Кисинджър трудно може да бъде заподозрян в симпатии към Путин и Русия, но според критериите на Лозанов, той не трябва да бъде допускан до ефир. По неговата логика цензурата трябва да сполети и носителя на “Пулицър” Крис Хеджис, дългогодишен кореспондент на “Ню Йорк Таймс”, който написа убийствен коментар за американския милитаризъм и безумието да се пращат оръжия на Украйна; писателя Марек Алтер - полски евреин, преживял Холокост, който живее в Париж и който тези дни написа отворено писмо до Путин и призова във френските медии той да бъде разбран; Джон Миършаймър, професор по политически науки в Чикагския университет, един от признатите световни авторитети по Украйна, който от осем години следи конфликта там и според когото Западът носи основна вина за днешната криза. Под ножа попадат и още дузина световни имена като Ноам Чомски, които си позволяват да мислят и анализират, а не да пробутват евтина пропаганда.
Да не говорим за двойния стандарт. Не си спомням някой от днешните либерали да е призовавал за цензура над всички, които оправдават американските безчинства в Ирак, Либия, Сирия, Югославия и още дузина страни само през последните 25 години.
Реакцията на Путин срещу американската агресия свали много маски, но най-зрелищно е оголването на либералната същност - злобна, фашизоидна празнота. Арогантна посредственост с нагон за власт и всемогъщество, които не търпят рационално и критично отношение към разпадащия се свят на неолиберализма и американската хегемония над западния свят.
В тази връзка има нещо съвсем конкретно, което е от изключителна важност за българската медийна среда. В края на юни предстои избор на генерален директор на БНТ. Кандидатите са ясни, но сред тях се откроява един фаворит - Венелин Петков, който дълги години бе шеф на новините на бТВ. Той се счита за кандидатурата на “Промяната”, американското посолство и умнокрасивата либерална общност, която от сутрин до вечер призовава за цензура над инакомислещите.
Тъй като изборът на директор на държавната телевизия е политически, маскиран като експертен от уж независимия регулатор СЕМ, ще си позволя да говоря по същество и направо.
Новият шеф на БНТ трябва да бъде избран с обикновено мнозинство, което означава три гласа (СЕМ е съставен от петима члена - трима от квотата на парламента и двама от тази на президента).
Въз основа на мои проучвания, смея да твърдя, че изборът до голяма степен ще зависи от членовете, изпратени в СЕМ от Румен Радев. Добре е те, а и той да помислят хубаво над избора, който предстои. За да ги улесня, ще си позволя да прогнозирам, че инсталирането на Венелин Петков на директорския пост ще предаде Националната телевизия в ръцете на малката, но много шумна група на т. нар. градска десница, която тутакси ще превърне идеите на Георги Лозанов в дела. Съдя по това, което умните и красивите направиха с БНТ, когато я управляваха по времето на Вяра Анкова с любезното съдействие на Пеевски, по времето на Орещарски, срещу когото уж се бореха (цинизмът им няма граници). Тогава една малка група от протестъри окупираха БНТ, не допускаха чуждо мнение, канеха едни и същи “правилни” гости от сутрин до вечер, които повтаряха опорките на умните и красивите и оставиха телевизията с огромни дългове.
Ако вземат отново властта в телевизията, това ще се повтори. Румен Радев ще бъде изкарван от сутрин до вечер руски агент заради балансираната си позиция за Украйна и Северна Македония, а плурализмът, който сега е силно застъпен в БНТ, ще изчезне. Добре е президентът хубаво да помисли върху това, за да не повтори грешката, която направи с “Продължаваме промяната”. В желанието си да промени статуквото, ни натресе още по-лошо статукво.
Истината е, че Емил Кошлуков е един от най-добрите директори в новата история на телевизията. Той стопи огромните дългове на медиата, оставени му от предшествениците, върна обществената роля на БНТ през образователни и културни програми и качествена публицистика с разнообразие от гледни точки и балансирани новини, в които липсва уклон към определени политически сили. БНТ има качествена филмова програма и развлекателни предавания, които са далеч от простотията на комерсиалните медии. Мисля, че това е обективна оценка за работата му и би било жалко той да бъде сменен, понеже е избран от предишното статукво. А и в България никак не се намират лесно хора, които могат да управляват каквото и да е. Студеният душ, който получихме от харвардците, би трябвало да действа отрезвяващо и на най-големите ентусиасти за революции от най-различен характер. Когато нещо работи - не го пипай. Това е основното правило, което всеки политик с акъла си трябва да следва.
Казвам всичко това като журналист, който от 20 години има силно ограничен достъп до национален ефир и никакъв шанс за собствено предаване в голяма телевизия. През 2001 г. бях уволнен от БНТ именно от Кошлуков (който беше депутат), Кеворкян и тогавашната “промяна” в лицето на НДСВ. Такава е политическата игра и отдавна съм я приел, защото отстояването на собствените ми позиции ми е по-скъпо от нагаждането ми към конюнктурата. Правя тази бележка, за да подчертая, че нямам никакъв личен мотив в мнението, което споделям тук. Опитът ме е научил, че промяната в България е изкуство на възможностите, а самоцелното ѝ преследване често води до катастрофа. Надявам се такава да не сполети БНТ. Заедно с Националното радио тя е една от добрите и свободни медии в България, което е лукс на фона на политкоректната пропаганда в западните медии. Противно на клишето и на измислените класации на “Репортери без граници”, съвсем сериозно мисля, че България е далеч по-напред по свобода на словото от редица западни страни. Би било жалко и опасно в тези смутни времена да отстъпим от тези позиции, предавайки националната си телевизия в ръцете на безотговорни пропагандатори, които копнеят за цензура и за които пошлият и вулгарен американски дискурс е единствения модел на подражание.
Коментарът е публикуван във в. "Филтър"
