Западът силно желае поражение на Русия, но не се решава да го постигне със свои войски

Следвайте "Гласове" в Телеграм

На 24 февруари т.г. Русия започна специална военна операция (СВО) на територията на Украйна. За целите ѝ не е необходимо да се напомня – те са добре известни. За Запада, който с политиката си не остави на Русия друг избор, освен военна намеса, тя беше желана, защото създава възможност за организиране на кампания по демонизиране на Русия в политическо отношение, за икономическо изтощаване и за постигане на военното ѝ поражение. Крайната цел е връщане на Русия в колониалното положение от 90-те години на ХХ век, освобождаване на сили и средства и съсредоточаването им срещу главната стратегическа опасност за Запада – Китай.

Необходимо е да се прекъсне икономическото сътрудничество на Русия с ЕС и преди всичко с Германия и да се създаде заградителен пояс (проект „Междуморие”) от източноевропейски страни между Русия и тези от Западна Европа. Така, лишена от руските ресурси и работна сила, ЕС няма да бъде достоен икономически конкурент на САЩ и, ставайки зависим от американските енергоресурси и пазар, ще бъде техен послушен политически и военен придатък.

Приетата стратегия трябва да се осъществи чрез налагане на различни санкции на Русия от САЩ и ЕС и чрез изтощаването ѝ в продължителен военен конфликт.

Наложените санкции до първата десетдневка на октомври са на 155 фирми и организации и на 1236 физически лица и се отнасят до всички сфери на политическия, финансовия, икономическия, културния и спортния живот на страната – според различни източници те са в обем 10-12 000. След като стана ясно, че наложените санкции не са ефективни, Западът започна да налага и вторични, т.е. на страни, които по един или друг начин сътрудничат с Русия. Със санкциите се оказва отрицателно влияние не само върху развитието на Русия, но и върху това на ЕС, защото наложените от самия него санкции имат самоубийствен характер за неговата икономика, т.е. целта на САЩ спрямо ЕС е в процес на реализация.

САЩ са основният фактор и движеща сила на Запада в желанието му да се нанесе поражение на Русия в украинския конфликт. Те организират дейността на група, станала известна с името на авиобазата на САЩ в град Рамщайн, Германия, включваща останалите 29 членки на НАТО и поне още десет други държави. Именно върху тези зависими от САЩ страни се оказва натиск да доставят въоръжение и наемници на изпълнителя на военния аспект на американската стратегия - Украйна. Това се потвърди и при наскоро проведената среща на групата, приела решение за увеличаване на военните доставки, включително и на зенитно-ракетни комплекси.

Такъв натиск се оказва и върху България – ненапразно генерал Стефан Янев, чиято партия е евентуален бъдещ мандатоносител, а той евентуален премиер, заяви пред БНР, че България може да помага директно на Украйна с продукция от отбранителната промишленост. Така поне е по-честно, защото сега се прави индиректно. Въпросът обаче е - трябва ли?! Трябва ли да се дават оръжия за избиване на славяните помежду си, за огромно удоволствие на тези, по чиято вина днес граничим със собствената си земя и със собствените си хора?!

През последните месеци става все по-ясно, че ангажираността на САЩ в бойните действия на въоръжените сили на Украйна (ВСУ), придобива все по-широк размах. Във връзка с това започват да се появяват мнения, че наближава моментът, в който САЩ официално могат да бъдат обявени за реален участник в конфликта. Красноречиво е заявлението на генералния секретар на НАТО, че е недопустима победа на Русия в Украйна и, ако тя победи, това ще бъде поражение не само за Украйна, но и за НАТО. Но защо поражение и за НАТО? Известно е, че поражение изпитва този, който воюва. Значи г-н генералният секретар неволно признава, че НАТО е участник в украинския конфликт.

Според руския посланик в САЩ генерал Анатолий Антонов САЩ плътно са се приближили до момента, в който отричането на участие в конфликта вече ще бъде невъзможно. Ако това стане, бойните действия на територията на новите четири субекта на РФ ще придобият характер на пряк сблъсък САЩ-Русия. Отношенията между двете страни ще се изострят до степен, каквато имаха по време на Карибската криза през октомври 1962 г. В днешната Украинска криза засега няма ядрен аспект, но не е особен проблем той да излезе на преден план, ако за Русия възникне сериозна конвенционална заплаха за нейния суверенитет, включително и за територията на новите субекти на РФ.

Основание за официално обявяване на САЩ за реален участник в конфликта има. Известно е, че формиран от Пентагона Център взема реално участие в планиране, организиране и ръководство на някои бойни операции на ВСУ. При тях се използват обучени в натовски страни бойци на ВСУ, оборудвани основно с американско въоръжение и осигурени с разузнавателна информация от САЩ.

В Лвов е създан военен Център за управление, който получава разузнавателна информация от космическата групировка на САЩ и от самолетите за далечно радиолокационно разузнаване, баражиращи над Полша и Румъния. В интервю за Defense News командващия ВВС на САЩ в Европа и Африка генерал Дж. Хакер казва, че обработената от американски офицери разузнавателна информация се предава на ГЩ на ВСУ в готов за използване вид. Отначало се е предавала информация за излитащи самолети и за изстреляни руски крилати ракети, а по-късно дейността се усъвършенства и се предсказват и обектите, които ще бъдат ударени. Това е само част от предаваната информация.

Според "Ню Йорк Таймс" Пентагонът планира развръщане на отделно командване във Висбаден, Германия, което ще се разполага на базата на Оперативното обединение на Сухопътните войски на  САЩ в Европа и Африка  (United States Army Europe and Africa, USAREUR-AF). Практически то ще поеме цялата дейност по ръководство на ГЩ на ВСУ. Тези примери са красноречиви не само за днешната ангажираност на САЩ, но и за бъдещите им намерения, главно от които е продължаване и интензифициране на Украинската криза.

Втората цел на стратегията на Запада е изтощаване на Русия в продължителен военен конфликт, т.е. постигане на военно поражение на Русия. Действително Западът силно желае военно поражение на Русия, но сам не се решава да го направи и предоставя тази възможност на ВСУ, като той ще се възползва от постигнатия резултат. Такава е същността на провежданата от Запада политика през изминалите осем месеца от началото на СВО.

Как Русия реагира на създадената политическа, икономическа и военна обстановка?

В политическо отношение Русия търпи определени неуспехи. Тя не успя убедително да посочи причината за започване на СВО пред световната общественост. Мощната западна пропаганда доминира в старанието си Русия да бъде обявена за агресор. Вярно, агресор е този, който напада пръв, но не по-малко важно е защо го прави. Точно това не присъства в информационното пространство. Ние никога не сме казвали, че България е агресор, защото обяви война на Турция през 1912 г., тъй като целта беше да се пресекат издевателствата над нашите братя от Тракия и Македония. Случаят с Русия не е ли същият?

Тук не става въпрос за нечие оправдание, а за обективен анализ на случващото се, който го няма и в нашите медии. Например, тях не ги интересува съдбата на хората от Донбас, които в продължение на осем години понасят жертви и разрушения, не ги интересува съдбата на безследно изчезнали хора, на убийствата на обществени дейци, несъгласни с политиката на украинското ръководство, не се осъждат действията за поукраинчване на живеещите на украинска територия над 100 други народности, сред които и българи. В Европа, включително и у нас, се забравят страшните последствия от политиката на нацистка Германия, от която не се различава тази на днешна Украйна и която може да предизвика трета световна война.

Въпреки всички усилия на Запада руската икономика, независимо от създадените ѝ проблеми, не е „разкъсана на парчета”. Това показва, че в Москва са предвиждали подобно развитие и своевременно са предприели необходимата подготовка. Русия установи значително сътрудничество с Китай, Индия и другите страни от ШОС и БРИКС, което в определена степен компенсира разрива с ЕС. Същевременно вътре в страната се възстановяват редица производства, възстановяват се и се интензифицират научни изследвания, конструкторски разработки и производствени технологии, с които постепенно се заемат освободените ниши от напусналите ги западни фирми.

Не по-малко сложна от политическата и икономическата е създалата се военна обстановка както в страната, така и на 1000-километровия фронт. Идеята, че ако руски войски достигнат подстъпите на Киев, вътрешни украински сили ще свалят действащото правителство, ще постигнат мирно споразумение с Русия и ще се избегне военен сблъсък между двете страни, не се осъществи. Това наложи преминаване към втори вариант – освобождаване на Донбас.

Въпреки няколкократното превъзходство на ВСУ в личен състав, руският контингент, включващ в състава си различни по характер и възможности групировки, завзе площ от около 105 000 кв.км. Към края на седмия месец от СВО става ясно, че действащата руска групировка трудно пробива добре изградената и дълбокоешалонирана отбранителна полоса покрай границите на ДНР и ЛНР. Стана ясно и това, че информацията за унищожаване на по-голямата част от кадровите поделения на ВСУ не е съвсем вярна – оказа се, че отбранителната полоса се е защитавала основно от частите на  териториалната отбрана. Това позволи на ВСУ да запази част от кадровата армия, да си осигури време за подготовка на нови войскови части по стандартите на НАТО, да ги въоръжи с американско оръжие, да привлече все повече наемници и бойци от американски ЧВК и така да създаде условия за преминаване към настъпателни бойни действия.

Постигнатият успех в Харковското и Херсонско направления, макар и тактически, силно окуражи Запада и подхрани надеждата му за военно поражение на Русия. Тя обаче просъществува до 21 септември, когато стана известен руският отговор. Той имаше два аспекта : политически - започна провеждане на референдуми в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области за присъединяване към РФ и военен - обявяване на частична военна мобилизация. Това рязко промени баланса на силите и изненада Запада. „Не предвидихме способностите на Путин да задълбочи войната”, оплака се в Брюксел ръководителят на европейската дипломация. Жозеп Борел.

С тези две стъпки Русия постави началото на ново отношение към СВО.

Обявената частична мобилизация на 300 хиляди запасни, негласното превеждане на ВПК на военно положение и обединяването на четирите различни войскови групировки, действащи често пъти несъгласувано в Донбас, под едно командване с нов командващ са основните действия, показващи че Русия сериозно се е заела с войната. Войната, защото мобилизацията означава само едно – война, а тя се води по съвсем други правила, различни от тези на СВО. Масираните ракетни удари на 10 и 11 октомври бяха не само демонстрация на част от тези правила, но и на военните възможности и решимостта на Русия да постигне целите си. Показаният военен потенциал изключва необходимостта от използване на ядрено оръжие във войната с Украйна, но на Запад неоснователно се твърди обратното.

Ракетните удари са произвели впечатление на Запад, защото след тях започнаха редица срещи на високо политическо и военно ниво, заговори се за преговори и като посредници се обявиха няколко желаещи да помогнат за урегулиране на Украинската криза. Тя рано или късно ще завърши, но много по-важни са последиците от нея за бъдещото политическо устройство на планетата.

За това каква битка се очертава за постигатето му може да се съди по основните моменти от обръщението на руския президент към страната си, излъчено от стотици телевизионни и радиокомпании, информационни агентства и другии медии на 30 септември, т.е. след подписване на договорите за присъединяване на четирите нови субекти към РФ.

Няколко дни преди това, на 26 септември, бяха взривени три от четирите тръби на „Северен поток”, с което Русия се лишава от възможността да доставя газ на Германия, а Европа като цяло става силно зависима от втечнения газ на САЩ. По този повод в обръщението си руският президент констатира, че с взривяването на газопровода „англосаксонците фактически са започнали унищожаване на съществуващата общоевропейска енергийна инфраструктура”. Важно в случая е това, че като извършители еднозначно са посочени англосаксонците, т.е. САЩ и Англия, което на практика означава обявяване на пряка конфронтация с тях, а в по-широк аспект и начало на борба за формиране на нови международни отношения на основата на нова система за сигурност.

Нейната същност, според руският президент, е борба с диктатурата на западния елит, която доминира над всички и държи като заложник целия свят, включително и народите на самите западни страни. Той нарича Германия, Япония и Республика Корея „фактически окупирани страни”, което е и призив към народите им за освободителна борба срещу окупатора.

Този диктаторски елит, самопровъзгласил се за изключителен, отрича същността на човека, подкопава вярата му в традиционните ценности, в установения начин на живот на различните народи и води към пълно разрушаване на човешката цивилизация – твърди руският президент и добавя, че „Русия ще защитава своята земя, своята традиционна цивилизация и в това се състои нейната велика освободителна мисия”, т.е. това е духовната мисия на руския народ.

По този повод си спомням думите на великата ни пророчица Ванга, казани пред нейна роднина : „Сичко лошо иде от Америка. Ру´сия ке спаси свето”. Тя не е уточнила как и от какво ще го спаси, но ако се има предвид официално обявената консервативна идеология на Русия и защитата на човешката същност от пагубната за него джендър-идеология, може да се допусне, че тя е имала предвид именно духовна победа на Русия над отказалия се от традиционните морални човешки и православни ценности Запад.

Съпоставяйки основните моменти от неговото обръщение с украинската криза, става ясно, че залогът в нея не е грижата на Запада за бъдещето на Украйна, а за запазване на своето доминиращо положение. Именно борбата срещу него ще доведе до установяване на ново политическо устройство на планетата, чиято отличителна особеност е в това, че ще бъде без диктатура на един хегемон, а страните ще сътрудничат помежду си свободно и в зависимост от своите възможности и национални интереси без да изпитват колониално опекунство от всякакви неадекватни лидери и измислени съюзи.