- Автор: Гласове
- 07 Апр 2022
- 4100
- 20
Автор: Скот Ритър, Русия, Украйна и законът за войната: Воени престъпления (анализът е писан преди Буча бел. ред.)
Скот Ритър, във втората и последна част от тези епизоди, споделя какво казва законът за военните престъпления и как се отнася това към конфликта в Украйна (първа част от разказа на Скот Ритър)
По време на четиридневната си европейска обиколка, американският президент Джо Байдън направи няколко медийни изяви, описвайки президента на Русия Владимир Путин като „човек, който аз откровено смятам за военнопрестъпник“ и добави, че „това отговаря и на законовата дефиниция“, по време на среща с полския президент Анджей Дуда.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков осъди коментара на Байдън като „неприемлив и непростим тон от страна на лидер на държава, чиито бомби са убили стотици хиляи хора по цял свят“.
Реч на Джо Байдън във Варшава, Полша
Байдън направи коментарите си след изявление на държавния секретар Антъни Блинкен, в което се казваше, че държавният департамент е направил официална оценка, че руските войски са извършили военни престъпления в Украйна. „Въз основа на налична информация“, каза Блинкен, „правителството на Съединените щати оценява, че членове на руските военни сили са извършили военни престъпления в Украйна. Нашата оценка е въз основа на внимателен преглед на наличната информация от публични и разузнавателни източници“.
Според Блинкен, „руските сили са разрушили жилищни сгради, училища, болници, важна инфраструктура, цивилни автомобили, търговски центрове и линейки, оставяйки хиляди невинни граждани убити или ранени. Много от местата, където руските сили са ударили, са ясно идентифицирани като граждански обекти.“ Блинкен заяви, че „в това число спадат родилният дом в Мариупол“, както и „ударът срещу сградата на театъра в Мариупол, ясно обозначена с думата „деца“ на руски език, с големи букви, видими от небето.“
Обвиненията на Блинкен точно повтарят направените от украинското правителство и организации като Амнести иентернешънъл. Карим Хан, главният прокурор на Международния наказателен съд, съобщи, че службата му започва да разследва обвиненията срещу Русия за военни престъпления, извършени по време на продължаващата военна операция в Украйна.
Твърденията, представящи Русия и руските военни сили като извършители на военни престъпления обаче са в конфликт с действащия международен хуманитарен закон и законите на войната. Текстът на Jus in bello (законът, определящ поведението по време на използване на сила) налага рамка от законови положения, които, когато са отнесени до конкретни действия, помагат да се изясни дали са извършени действителни нарушения на законите на войната.
Jus in bello се основава на споразумения, договори и обичайното международно право. Два набора от международни споразумения – Хагските конвенции от 1899 г. и 1907 г., както и четирите Женевски конвенции от 1949 г. – служат за основа на съвременното разбиране на Jus in bello, регулиращ съответно какво е допустимо в процеса на война, както и защитата, предоставяна на невоюващите, включително цивилни и военнопленици. „Тежките нарушения“ на Jus in bello могат да бъдат разглеждани в съдилищата на относимите юрисдикции като военни престъпления.
Започвайки от предположението, че войната не е много по-различна от организирано убийство, проблемът с дефинирането на убийство, което може да се категоризира като престъпление, е много по-труден, отколкото може да се предположи. Майкъл Хер ясно описва тази действителност в книгата си “Dispatches” за войната във Виетнам, където установява, че „да обвиниш някого в убийство на такова място е като да напишеш фиш за превишена скорост на участник в автомобилно рали“.
Разграничаване, Намерение, Необходимост
Израелска въздушна и артилерийска атака на жилищна сграда, Бейрут 2006
Едно от основните съображения, които отличават легитимното военно действие от военното престъпление, е понятието „военна необходимост“. Съгласно предписанията, изложени във военното право, военната необходимост „позволява мерки, които са действително необходими за постигането на законна военна цел и не са забранени с друг текст от законите на международното хуманитарно право. В случай на военен конфликт, единствената легитимна военна цел е отслабването на военния капацитет на противниковите страни в конфликта.“
В основата на прецизното изработване на концепцията за военната необходимост е проблемът за „хуманността“ и по-конкретно, че военната операция не бива да причинява страдания, наранявания и унищожения, които не са нужни за постигането на легитимна военна цел. Трудно е да се дефинира и „хуманност“ (нима има някакъв хуманен начин да отнемеш човешки живот по време на война?), но тя се отнася към друг принцип на международното хуманитарно право – принципът на „пропорционалност“.
Пропорционалността във военно време трябва обаче да бъде строго законово определена, но в основни линии тя се формира около „идеята, че военните средства трябва да бъдат пропорционални на очакваните резултати.“
Накратко, ако в помещение на третия етаж на жилищна сграда има вражески снайперист, принципът на пропорционалността ще бъде спазен, ако се използва сила, необходима за елиминирането на въпросния снайперист. Ако по същото време има цивилни в помещението, това няма да представлява нарушение на законите на войната, защото цивилните за нещастие (и трагично) ще попаднат под понятието „съпътстващи щети“.
Ако обаче бъде приложена сила, която унищожи целия жилищен квартал, причинявайки десетки цивилни жертви, тогава би могло да се състави обвинение в непропорционално спрямо очаквания резултат използване на сила и като такова, да влезе в състава на военно престъпление.
Последният принцип, който трябва да се вземе предвид, е този на „различаването“, който постановява, че страните във военния конфликт трябва „през цялото време да различават цивилното население от бойците, както и да различават цивилните обекти от военните и съобразно с това да насочват действията си само срещу военни цели“. Различаването забранява „умишлени атаки и използването на умишлени средства и методи на воюване“, като например бомбен килим или масиран артилерийски обстрел, при които отсъстват конкретни военни цели.
На базата на тези основни разбирания и принципи международната общност е постановила конкретни законови актове, според които се конституират военните престъпления, какъвто е Римският статут на Международния наказателен съд, в частност член 8 (военни престъпления). В него откриваме изброени различни действия, които дават основание за повечето, ако не и за всичките, обвинения, които Байдън и Блинкен отправиха срещу Путин и руските военни сили:
• Умишлено насочване на атаки срещу цивилно население като цяло или срещу отделни цивилни лица, които не взимат директно участие в неприятелски действия;
• Умишлено насочване на атаки срещу цивилни обекти, или такива, които не са военни цели;
• Умишлено насочване на атаки срещу персонал, инсталации, материали, части или превозни средства, оказващи хуманитарна помощ или мироопазваща мисия, съгласно Хартата на ООН, докато те са ангажирани в защита на цивилното население или на цивилни обекти по международния закон за военните конфликти; и
• Умишлено разпореждане на атака със знанието, че подобна атака ще прекизвика случайна загуба на живот или раняване на цивилни и ще разруши цивилни обекти.
Елементите
Ярък пример за липса на пропорционалност в целите: Бомбардирането на Нагасаки, наблюдавано от град Кояги, на около 13 км южно, заснето 15 минути след експлоадирането на бомбата. На преден план животът привидно е незасегнат.
Всяко от престъпленията, изброени по-горе, се състои от два елемента, всеки от които трябва да бъде доказан със средствата на закона, преди да бъде постановено обвинение във военно престъпление. Това са физическият елемент, или actus reas, тоест самият акт, и менталният елемент, или mens rea, което представлява конкретно намерение, или dolus specialis за извършването на въпросния акт.
Дори и да може да се докаже физическият елемент за твърдяното престъпление, като например бомбардирането на болница или на жилищен квартал, няма извършено престъпление, освен ако не бъде доказана реална умисъл зад атаката, тоест не просто насочването на атака срещу цивилно население, но умишленото насочване на такава атака.
Едно от най-смекчаващите обстоятелства при повечето обвинения във военни престъпления е принципът за „военната необходимост“. Да вземем например актът на бомбардирането на болница. Ако бомба удари болница, де факто се конституира actus reas (или физически елемент). Сега да кажем, че има писмена заповед от командир към пилот, заповядваща на пилота да бомбардира въпросната болница – конституира се dolus specialis (конкретно намерение) и налице е извършено военно престъпление.
Но нека не избързваме.
Ако законът на войната забранява директни атаки срещу цивилни цели, като домове, училища и болници, то Международният комитет на Червения кръст ясно постановява, че „болница или училище могат да станат легитимни военни цели, в случай че допринасят за конкретни военни операции на противника и тяхното унищожаване представлява определено военно преимущество за атакуващата страна“, или ако такива „са били използвани като бази за предприемане на атаки, или за оръжейни складове, или за укритие на здрави войници/бойци.“
Точно тук се крие затруднението. Неотдавнашна статия във Washington Post отбелязва, че „Украинците оспорват неудобната истина: разбираемият импулс на военните сили да се защитят срещу руската атака може би поставя цивилни в средата на военните действия. Буквално всеки квартал в повечето градове е милитаризиран, някои в по-голяма степен от други, превръщайки се по този начин в потенциални цели за руските сили, които се опитват да преодолеят украинската защита.“
И още, „Украинската стратегия на разполагане на тежко въоръжение и други фортификации в цивилни райони може да отслаби усилията на Запада и Украйна да държат Русия отговорна пред закона за възможни военни престъпления.“
Кой е виновен?
Изводът е, че ако Русия има разузнавателни данни, че Украйна използва иначе защитени цивилни обекти за военни цели и ако е взето решение да се атакуват целите, като се използва пропорционална на заплахата сила, тогава не е извършено военно престъпление.
Действително, предвид документираното във Washington Post, изглежда, че Украйна, а не Русия е тази, която е извършила военни престъпления.
Според Ричард Уиър, наблюдател в отдела за кризите и конфликтите на Human Rights Watch, цитиран в същата статия, украинската армия е „отговорна пред международния закон“, в това, че или трябва да премести частите и въоръжението си от цивилните райони, или да евакуира цивилното население от районите, в които са струпани военни сили и оборудване.
„Ако те не го направят, това ще означава нарушаване на законите на войната“, казва Уиър. „Това, което правят излага цивилни на риск. Защото цялото това военно оборудване е легитимна военна цел.“
С други думи, украинското правителство, американските политици и организациите по човешките права могат да отправят обвинения за военни престъпления към Русия, но доказването на тези обвинения е много по-трудна задача.
Още повече, изглежда че при разглеждане отблизо, обвинителят (в случая украинското правителство) може да се превърне в обвиняем, ако се проведе обстойно разследване на събитията.
Ако украинското правителство поддържа, че конкретни места, ударени от руските сили, попадат в защитена категория, и че атакувайки ги, Русия е извършила военно престъпление, то тогава ще се стигне до заключението, че всяко предприето от Украйна разполагане на военни и оборудване в близост до тези обекти представлява „умишлено съвместно разполагане на военни цели наред с цивилни или невоюващи лица с конкретното намерение да се предотврати таргетирането на тези военни цели.“
Това е законовата дефиниция на „човешки щит“, което само по себе си е нарушаване на законите на войната.
Скот Ритър е бивш офицер от разузнаването на Морската пехота на Съединените щати, служил в бившия Съветски съюз по въвеждането на споразумения за контрол на оръжията, както и в Персийския залив по време на операцията Пустинна буря и в Ирак по време на разоръжаването на оръжията за масово унищожаване.
Източник: consortiumnews.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
