- Автор: Поглед инфо
- 07 Яну 2025
- 6635
- 56
Автор: Велислава Дърева, Поглед.инфо
„И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда” (Еклесиаст 3:16)
1. „Даниил не е наш патриарх!Да спасим Православието от руските узурпатори!“, възкликна атлантически Атлантическият съвет след решението на ВКС да регистрира неканоничната „Българска православна старостилна църква“. „Падна монополът на БПЦ върху православието!“, изтържествува „Фактор“ в стил „Сбылась мечта идиота“. Инак рубриката е „Вяра и демони“. Много подходяща рубрика за атлантическите демони, които изпаднаха в бяс безподобен подир избора на патриарх Даниил. То бе плач и скърцане на зъби!
Толкова усилия хвърлиха вартоломейците, тъй се стараха поклонниците на укронацистите, до ръба на разкола докараха Светата ни Църква, такова хубавко сценарио списаха, техните покровители и поръчители вече виждаха как пада първата духовна крепост на целия славянски свят, как се превръща в едно зло американско прокси, в едно подобие на „пцу“, обаче…
Крепостта не падна.
И настанаха вой неистов и ридания безутешни.
Но ето – коледно подаръче долетя откъм ВКС...
2. Кратка справка от най-ново време:
А) След 1989 г. неканоничната БПСЦ се отделя от БПЦ поради несъгласие с новоюлианския календар. Ето как става това.
„Синодът на противостоящите“, неканонична гръцка старостилна църква, създава в България своя „епархия“, наречена „Триадицка“ (по едно от древните имена на София). Прочетете внимателно това изречение – гръцка старостилна неканонична църква създава своя епархия на каноничната територия на автокефалната поместна БПЦ. Следователно БПСЦ възниква като епархия на чужда неканонична църква.
Само този факт е достатъчен, за да бъде отказана регистрация на БПСЦ.
Има и още факти.
Б) 1993 г. „Синодът на противостоящите“ дава автокефалия (!) на БПСЦ и на 17.01.1993 г. в старостилния манастир „Св. св. Киприан и Юстина“ край Атина йеромонах Фотий (Росен Сиромахов) е ръкоположен за „Триадицки епископ“ от трима „противостоящи“ и един представител на неканоничната Румънска старостилна църква. 10 години преди това в същия манастир Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник от митрополит Киприан от „Синода на противостоящите“; в България служи тайно в старостилния Княжевски манастир. Постриган е за монах с името Фотий. До епископската хиротония се подвизава като „таен йеромонах“.
В) 27.07.2014 г. „Синодът на противостоящите“ предлага „Триадицка епархия“ да бъде въздигната в митрополия. За целта с указ № 0001 на Фотий от 18.12.2014 г. БПСЦ се сдобива с „архиерейски Синод“, с председател Фотий и временни членове Георгий и Никон от неканоничната Руска православна задгранична църква (РПЗЦ). Като видите в текста „РПЗЦ“, да знаете, че иде реч за неканоничната РПЗЦ, която злоупотребява с името на каноничната. От март 2016 г. „епархията“ вече е „митрополия“, а Фотий – „митрополит“.
През 2019 г. и 2020 г. са ръкоположени още двама „епископи“: Виктор (покойният Константин Тодоров), който през 1997-2001 г., в разгара на разкола, е съветник на Петър Стоянов по националната сигурност; и Серафим (Бранимир Орманов). И двете ръкоположения са извършени от цял сонм представители на РПЗЦ, „Синода на противостоящите“ и старостилната румънска църква.
Г) 13.06.2022 г. Учредителен събор на БПСЦ с четирима участници взема решение за учредяване на вероизповедание. Предстоятел: Фотий. Архиерейски синод: Фотий, Серафим и временен член – споменатият по-горе Георгий (РПЗЦ), гражданин на Украйна, с паспорт FE427792, изд. на 26.04.2016 г. от под. на МВР на Украйна; Църковен съвет: Серафим, двама свещеници и секретар. Приет е устав. Никъде не открих нито ред за този учредителен събор, нито пък самия Устав.
Д) От БПСЦ казват, че не са напускали БПЦ, за да не ги „хване“ Законът за вероизповеданията. В същото време казват, че учредяват вероизповедание (какво – не казват). Казват, че имат доктринални различия с БПЦ (какви – не казват). Календарът не е доктрина. Ако да беше доктрина, би трябвало БПСЦ да има евхаристийно общение с някоя от поместните православни църкви (Руска, Сръбска, Йерусалимска и др.), които служат по стария календар. Но не би. БПСЦ си общува с три неканонични старостилни „църкви-сестри“: гръцката „Църква на истинските православни християни/Синод на противостоящите”, Румънската старостилна църква и една от фракциите, отделили се от Руската православна задгранична църква след подписването на Акта за каноническо общение с Московската патриаршия.
И най-сетне – БПСЦ има интернет-домейн с името „Българска православна църква“ (Bulgarian-Orthodox-Church.org). Думата „старостилна“ е изпаднала нейде по невнимание или разсеяност, ах!
3. Изброените факти известни ли са на ВКС? Ако не – защо? Ако да – с кой акъл ВКС регистрира неканонична църква, създадена като паралелна структура, като чужда епархия на чужда неканонична църква върху каноничната територия на автокефалната поместна Българска православна църква, което е абсолютно забранено от канона? С кой акъл и по чия воля? Ами – с чужд акъл и по чужда воля. Очевидно.
ВКС създаде прецедент. И този прецедент ще повлече след себе си предълъг шлейф от канонични, политически и геополитически проблеми, крамоли и страсти с далечни, стратегически измерения и последици.
ВКС казва, че не му е работа да се произнася по канонични въпроси, но пък издаде „входна виза“ на всякакви самозвани, неканонични, разколнически „църкви“ и им гарантира правото да нахлуят в каноничната територия на БПЦ, да се обзаведат с епархии, да раздават автокефалии, да произвеждат на ишлеме „епископи“ и „митрополити“, а защо не и „патриарси“, и – разбира се – да претендират за регистрация!
Знае ли ВКС кого и какво регистрира всъщност?! Защото „старостилците“ уж са против политиката на Вартоломей, но станаха съучастници в неговата разрушителна мисия. Неоценима услуга за главния рушител на Светото Православие! Услужлив се оказа ВКС – неговото решение си е кристална вартоломейщина.
Разумява ли ВКС, че това е посегателство върху суверенитета на Българската православна църква, което значи – върху суверенитета и националната сигурност на българската държава?!
Не разумява.
4. ВКС отвори широко портите на разкола, та кой отде завърне, по свой каприз и мерак, по чужда воля и ради чужди интереси, да си завъди „църква“, па да прикачи към достолепното име на БПЦ някой и друг пискюл – „БПЦ на праведните“, „на мъдрите“, „на верните“, „на умнокрасивите“, но най-добре – „на евроатлантическите ценности“.
Радост велика! Сбъдна се отколешното желание на Българския хелзински комитет „да имаме десетина синода”. Няма съмнение – като мухоморки ще никнат под благодатния дъжд на беззаконието и безотговорността и ще дефилират по телевизорите лъжепатриарси, накичени с фалшиви инсигнии и регалии (телевизорите обичат такива дефилета, друго си е да има екшън!), едни ще ни „спасяват от руското имперско православие“, други ще ни освобождават от „монопола на БПЦ“, трети ще разправят, че „единната църква не е ценност за държавата“, както проповядваше нявга един Ф.Д. И всички ще напинят за регистрация, щото регистрираните вероизповедания не плащат местни данъци и такси, получават държавно финансиране и т.н. И всички те ще рецитират решението на ВКС като да е словото Божие.
Напомням. И винаги ще напомням, защото човешката памет е избирателна, а обществената – къса.
Разколът започна на 19.10.1988 г. Начинател – Христофор Събев.
През 1998 г. разколът завърши канонически – с решенията на Светия Разширен Всеправославен Надюрисдикционен събор.
През 2002 г. завърши юридически – с приемането на Закона за вероизповеданията.
През 2004 г. завърши фактически – с отстраняването на разколниците от похитените храмове и манастири.
На 16.09.2010 г. разколът приключи на международноправно равнище благодарение на компетентната позиция на българската държава.
Разколът продължи 22 години.
Жестоко изпитание.
Крепостта не падна.
Оттогава изминаха 14 години. През тези 14 годинивсякакви лицемерци, фарисеи и велзевули не спряха да интригантстват и зловредстват срещу БПЦ заради чужда изгода и заради своя ползица. Войната срещу Православието е все по-коварна и свирепа. И кървава. За да бъде изтрита Православната цивилизация от лицето на земята. За това става дума. И за нищо по-малко.
А БПЦ пречи. Крепостта не пада.
На 16 декември 2024 г. разколът получи своя реванш.
ВКС му го поднесе на тепсия, като баница с късметчета.
5. Някога, на 18 октомври 2000 г., с определение № 6300 ВАС прогласи някаква друга, несъществуваща в правния мир БПЦ. Съдебен състав – Николай Урумов, Андрей Икономов, Антоанета Арнаудова. Председател на ВАС – Владислав Славов. Беше кулминацията на разкола. „БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици” – това обръщение на Св. Синод към православния български народ и към целия клир не попадна в емисиите нито на БНТ, нито на БНР, нито на БТА. Излезе в „Труд“ и „24 часа“ като платено съобщение помежду малките обяви, телефони за „запознанства“, некролози, реклами на гадателки, ясновидци и астролози…
24 години след този срамотен акт на ВАС, на 16 декември 2024 г., посред Рождественските пости с решение № 214 ВКС вписа в регистъра на вероизповеданията неканоничната „БПСЦ“. Съдебен състав – Боян Балевски, Анна Баева, Анна Наенова. Председател на ВКС – Галина Захарова.
Послушните магистрати са все така послушни.
Решението на ВКС не е решение на ВКС. А на ЕСПЧ. Самият ВКС призна този факт в прессъобщение на своя официален сайт. Текстът е нещо средно между информация и покъртителен опит за самооправдание. Няма оправдание.
ВКС изпълни стриктно и покорно разпорежданията на ЕСПЧ.
ЕСПЧ съставите си мени, но нравът – не. Нито реториката, нито „аргументите“. Няма аргументи. Има едни същи клишета, формулировки, препоръки, заключения, мантри, предубеждения и фриволни тълкувания, които преминават от решение в решение. Особено и най-вече когато става дума за Българската православна църква, за българската държава и държавност.
Няма да ви хвърлям в тези дебри.
Резюмирам:
ЕСПЧ неизменно припознава „аргументите“ срещу БПЦ, приема ги като свои, отстоява ги и ги брани; пренебрегва Конституцията и като дявола Евангелието я чете; обявява Закона за вероизповеданията (ЗВ) за нелигитимен, а решенията на СГС и САС за незаконни; че и на каноните посяга, което пък изобщо не му е работа. Знае, че не му е работа, обаче мишкува в каноничната територия, не го сдържа.
Трън в дебелото око на ЕСПЧ е изключителната роля на БПЦ в живота на българската държава и българската нация. Защото Православието е суверенитет, Православието е основното градиво на българската държава. БПЦ е стожерът на българската държава, на българската национална и духовна идентичност.
И ПАСЕ, и ЕСПЧ, и Комитетът на министрите на СЕ дружно отричат и отхвърлят признанието на БПЦ ex lege, щото нарушавало Европейската конвенция за правата на човека, но и през ум не им минава да оспорват признатите за официални или държавни църкви на Дания, Швеция, Норвегия, Гърция, Ирландия, Италия, Кипър и Малта, нито отричат техните закони и конституции; порицават ЗВ, настояват да бъде отменен, „изтрит“, заличен или да бъде приведен във вид, удобен за „минимизиране“ на БПЦ, за да се плодят и множат „църкви“, „синоди“ и пискюли всякакви, които най-сетне да разбият „монопола“ на БПЦ. В името на демокрацията и плурализма, естествено.
Сякаш ЕСПЧ не знае и не разбира, че всяко посегателство срещу БПЦ е посегателство срещу националната сигурност и суверенитет на България. А може би много добре знае и тъкмо затова е толкова встрастен, а неговите решения – така политизирани и преднамерени. Във всякакъв смисъл – юридически, канонически и правозащитен.
Знае ЕСПЧ, не е като да не знае, че за да погубиш един човек, един народ, първом трябва да погубиш душата му, да убиеш вярата му, да го лишиш от памет, от история, да приспиш неговия разум, да похитиш и поругаеш неговите светци и първоапостоли, да оскверниш олтара на народната свяст, да угасиш неговия светилник, за да го оставиш без надежда и упование, без опора и смисъл, за да влачи този човек и този народ някакво жалко, несмислено съществование, да го превърнеш в празен съсъд, в който да налееш целия мрак и цялата ледена пустота на света.
6. И какво направи ВКС?
Подчини се.
ВКС, на когото Конституцията (чл. 124) е възложила да „осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища“, извърши нещо недопустимо и немислимо – наруши Конституцията и Закона за вероизповеданията. Второ – възкреси разкола. Трето – създаде прецедент в целия Православен свят, прецедент с непредвидими, стратегически последици и провокира разкол в Светото Православие. Четвърто – посегна на суверенитета на Българската православна църква. Пето – застраши националната сигурност на българската държава. И най-сетне – абдикира от своите правомощия и задължения на най-висша съдебна инстанция в страната. Що? От едната любезност? Поради незнание? Или престараване? Или поради правоверна „европейскост“?
Как се нарича това? Отказ от суверенитет се нарича.
ВКС се превърна в изпълнител на чужда воля и чужди интереси, както, прочее, ЕС, ЕК, ЕП, ПАСЕ, ЕСПЧ са изпълнители на чужда воля и чужди интереси, неевропейски и антиевропейски по своя същност, цел и замисъл. И антиправославни! Защото ЕС и всичките „Е“-та вкупом отдавна не са европейски, предадоха и продадоха европейската цивилизация, обявиха за световни ценности укронацистите и ислямските терористи, назначиха ги за „пазители на свободата и демокрацията“, обсипаха ги с аплодисменти и комплименти, малко остава да ги канонизират. Европа се самоуби спектакуларно във всякакъв смисъл – политически, икономически, военно, духовно. Няма европейски ценности, които са християнски, които са общочовешки – има перверзна политкоректност и лицемерен словесен „дрескод“.
Какво следва, когато ВКС нарушава Конституцията и закона? Когато се произнася във вреда на Църквата и Държавата? Когато провокира разделение и смут в обществото? Когато застрашава националната сигурност и суверенитет? Когато абдикира от своите правомощия и задължения?
Какво следва?
7. За сведение на ВКС.
На 4 март 870 г. на извънреден събор в Константинопол е прогласена Българската православна църква. Първият духовен светилник на всички славяни, първата духовна крепост. Тази година се навършват 1155 години, откак съществува Светата ни Църква.
И портите адови няма да й надделеят.
Крепостта не пада.
Източник: Поглед.инфо
