- Автор: Гласове
- 16 Яну 2024
- 4913
- 8
Автор: Николай Крушков, доктор по икономика, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, автор на книгата Security Leadership Creativity (Luca Poggiali Editore, Italy, 2019). Този анализ е публикуван първо в италианското списание RAIDS Italia.
1. Текущо състояние на военния конфликт Израел-Хамас
Израел извършва военна опeрация в Газа, в отговор на военната атака на Хамас срещу цивилни във вътрешността на Израел. Военната операция на Израел неизбежно е съпътствана от много цивилни жертви в ивицата Газа, защото за да стигне до военното унищожаване на въоръжените бойци от Хамас и Ислямски Джихад, които се намират под земята в Газа, в десетилетни тунели на голяма дълбочина, израелската армия трябва да си осигури надземен контрол на територията, където живеят над 2 млн. цивилни, доминантно мирно население.
Броят на въоръжените бойци от Хамас и Ислямски Джихад в тунелите на Газа, по експертни оценки, е около 40 000 - 50 000 бойци на Хамас и около 30 000 бойци на Ислямски Джихад.
Извън всякакво съмнение израелската армия разполага с капацитет самостоятелно да стигне до пълно унищожение на Хамас и Ислямски Джихад в Газа в кратки срокове.
Явното военно превъзходство на Израел в Газа води със себе си противостояща на Израел социално и хуманиртарно мотивирана, а също и политически и религиозно мотивирана омраза, която ескалира във всички държави от Близкия Изток. Омразата към Израел анатемосва като фундаментално зло всяка конкретна военна инициатива на Израел без оглед на причините за нея, когато военните действия са насочени срещу по-слабите във военно отношение терористи от палестинските територии. Затова и продължаващата военна операция на Израел в Газа, в комбинация с все по-неконтролируемата омраза срещу Израел, водят до призиви и действия в региона и света, които открито допускат пълномащабна война срещу Израел, с участието първо на няколко държави от региона, което на свой ред може да доведе до въвличането и на военните суперсили САЩ и Русия в конфликта.
2. Възможно развитие на военния конфликт Израел-Хамас до регионална война
На първо място трябва да се посочи, че ефективната военна операция на Израел вече доведе до изключително бързо обединяване сред разнородното население на всички държави на Арабския полуостров, както и на Турция, Иран, Египет - в категорична и безусловна подкрепа на палестинското население в Газа, което означава обединение срещу интересите на Израел. Дори в Йордания и Египет - двете държави с дългогодишно прозападно отношение в региона - огромна часто от населението им вече твърдо застава срещу интересите на Израел. Тази позиция в Йордания и Египет е предизвикана на първо място от броя на невинните цивилни палестински жертви, който неизбежно расте и то бързо. И второ, защото Йордания и Египет не могат да допуснат: палестнците от Газа да бъдат изтласкани в Египет, а палестниците от Западния бряг - в Йордания, което Израел с военната операция в момента на практика реализира. Във всякакъв случай еднозначно може да се посочи, че такова единство в Близкия Изток с участието и на сунитските, и на шиитските общности и държави, в една обща и категорична позиция срещу Израел и САЩ не е наблюдавано никога, считано от създаването на Израел насам. Дори с целенасочени политически усилия и с международно посредничество в бъдеще, съществуващото ниво на противопоставяне може само временно да бъде ограничавано, като ненавистта в региона срещу Израел ще гори с десетилетия.
На второ място, от гледна точка на факторите за ескалация на конфликта, е обстоятелството, че военната и най-вече идеологическата подкрепа на въоръжените бойци на Хамас и Ислямски Джихад от десетилетия идва от Иран. Това предполага ангажираност и готовност на Иран да вземе участие във военен конфликт срещу Израел. Трябва да бъде определен само моментът и конкретният повод за влизане на Иран във войната срещу Израел, но причините са налице. До настъпването на момента за пряка намеса на въоръжените сили на Иран във война с Израел, най-вероятно участието на Иран ще продължи да се осъществява „под чужд флаг“, чрез използване на различни военни формирования от няколко държави Близкия Изток. Следва ясно да се подчертае, че от свое име, но именно с тайната подкрепа на Иран, военните формирования в няколко държави от Арабския полуостров (посочени по-долу) ще насочат своите военни действия на първо място срещу обекти на САЩ, а не срещу обекти на Израел. Причина за такова приоритизиране на враговете на Иран в региона е обстоятелството, че Иран традиционно счита, че Израел без подкрепата на САЩ не може да оцелее на Арабския полуостров нито икономически, нито политически, нито военно. Това предполага, че Иран първо ще организира атаки срещу САЩ, с което цели цялостно военно оттегляне на САЩ от Арабския полуостров. И ако това изглеждаше невъзможно преди години, понастоящем е напълно реален сценарий, след изтеглянето на САЩ последователно от Ирак, по-късно от Афганистан. За постигане на такъв сценарий, военните атаки, организирани от Иран срещу САЩ „под чужд флаг“, вероятно ще се реализират така:
а) шиитски милиции в Сирия и Ирак ще атакуват все по-активно военните бази на САЩ в Сирия и Ирак, като нтензифицирането на военните атаки е обвързано с успехите на Израел срещу Хамас и Ислямски Джихад, колкото по-успешен е Израел, толкова шиитските милиции ще търсят постигане на голям брой жертви на американски военни в Сирия и Ирак;
б) хусите от Йемен най-вероятно ще атакуват с ракети военни обекти на САЩ в държавите от Перисийския залив, с цел постигане на жертви на американски военни;
в) от територията на Йемен (в зоната между Йемен и Джибути/Сомалия, видно на приложената снимка на географска картата по-долу) ще се ограничи движението по Червено море на танкери, а това е основният морски път Изток-Запад, което да направи неизползвем Суецкия канал и търговията с Европа;
г) Хизбула в Южен Ливан най-вероятно ще планира и организира атаки срещу военни обекти на САЩ в по-широк от военен контекст и ще поддържа войната с Израел с цената на всичко.
3. Възможно развитие на конфликта Израел-Хамас до глобална война
На първо място трябва се посочи, че прерастването на конфликта в глобален може да започне едва след прякото въвличане на въоръжените сили на Иран във войната срещу Израел. Официалното участие на Иран засега изглежда ще бъде само „под чужд флаг“, но прякото въвличане на Иран може да стане вероятно при настъпването на две условия:
а) ходът на военната операция на Израел в Газа да стигне до етап, в който Хамас и Ислямски джихад ще бъдат окончателно унищожени, което вероятно е само въпрос на време (след като Израел прочисти надземната северна част от Газа и навлезе под земята – за разкриване и унищожаване на цялостната подземна тунелна инфраструктура, под цялата зона на анклава Газа);
б) решимостта на САЩ за военно подмомагане на Израел при евентуална война с държавите от Близкия Изток „изстине“ по вътрешнополитически причини в САЩ. Например, във връзка с нарастване на жертвите на американски военни в Близкия Изток (цел на Иран), както и по чисто икономически причини - финансирането на още една война от американския бюджет изглежда все по-неприемливо за американския данъкоплатец.
Прякото участие на Иран във война срещу Израел е точката на кипене, която има потенциал да въвлече в конфликта военните суперсили САЩ и Русия и да превърне конфликта в глобален. Това обстоятелство, разбира се, е неизгодно за никого и най-вероятно прякото въвличане на Иран е „червената линия“, която засега се избягва от всички преки и косвени участници в конфликта.
Иран е водещата държава в регионалния конфликт срещу Израел. В глобален мащаб Иран е държава, срещу която Западът от години прилага редица санкции, за да ограничи неговото икономическо и военно развитие. Следствие от което Иран е открит враг на Запада. Президентът Ебрахим Реиси в своите публични изказвания системно нарича Запада и Израел „враг“. Паралелно с тази реалност трябва да се посочи, че отчетливо е видно мястото на Иран, като съюзник на Русия и Китай. Иран има сключен през март 2021 година 25-годишен стратегически договор с Китай. От друга страна Иран има стратегически договорености с Русия в областта на сигурността и отбраната, областта на енергетиката и енергийните ресурси, както и в областта на транспорта и транспортните коридори, като навсякъде активно се работи за заобикаляне на всички връзки и маршрути, които са под контрола и в интерес на Запада. След по-малко от два месеца, на 01 януари 2024 Иран (заедно с: Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Аржентина, Египет и Етиопия) ще се присъедини към БРИКС.
4. Възможни икономически последствия от разширяването на войната в Близкия Изток
Сферите на влияние и балансът на силите в Близкия Изток е драматично променен. Западният свят, начело със САЩ и Великобритания, след войната в Ирак, но и заради общото непремерено отношение към ислямския свят след 11-ти септември 2001г., също така след смяната на режимите в Северна Африка и изтеглянето на САЩ от Афганистан, доведе до съвременната реалност, в която авторитетът и ролята на Западния свят в Близкия Изток ерозира. Овакантените зони на влияние продължават да се заемат от Русия и Китай, което чувствително измени баланса на силите в Близкия Изток в полза на Китай и Русия.
В това отношение следва да се посочи и създаването на „Шиитската дъга“ на Юго-Изток от Турция, включваща Иран, Ирак и Сирия, след войната в Ирак, убийството на Саддам Хусеин и детронирането на сунитите и партията БААС от власт в Ирак.
(Източник: https://www.infoplease.com/atlas/middle-east)
Тези три държави - Иран, Ирак и Сирия - в които шиитите управляват (сполучливо наречени „Шиитска дъга“) вече се доминират управленски, икономически и военно от Техеран и представляват обща зона, която:
а) от една страна изолира сунитска Турция от останалата част от Близкия Изток. Това обслужва както стратегическите интереси на Иран, така и интересите на Русия: от Саудитска Арабия и Катар до Турция, а от там за Европа - да няма как да има тръбопроводи за петрол и газ, което превръща в ключова енергийната роля на оста Москва-Техеран-Багдад-Дамаск.
б) от друга страна създава плацдарм за добив, доставка и разпределение на голяма част от Близкоизточния петрол именно под диктовката на Москва, а след договора от 2021г. (между Иран и Китай) и под диктовката на Пекин.
Важно е да се посочи, че Иран заедно с Ирак добиват огромен процент от световния петрол и разглеждани заедно (като добив на петрол) се нареждат след САЩ и до Русия и Саудитска Арабия. По отношение добива на природен газ, Иран самостоятелно се нарежда след САЩ и Русия и далеч преди Катар, Норвегия, Алжир, Канада.
Възможното пряко въвличане на Иран във война срещу Израел не може да остави безучастни Москва и Пекин, защото Иран е от ключово значение за енергийния баланс и общоикономическия баланс на силите в разделението Г-7 срещу БРИКС.
Този геоикономичски фактор е и основният фактор, който ще наложи:
а) или Русия и Китай да направят необходимото за въздържане на Иран от пряко участие във войната срещу Израел (вариант, който изглежда по-малко възможен на този етап);
б) или Русия и Китай да предприемат действия за въздържане на САЩ от пряко участие във войната между Иран и Израел (изглежда по-малко вероятен на този етап от посочения по-горе вариант, защото големият губещ от войната в Близикия Изток са САЩ – както политически, така и като зона на влияние, така и икономически);
в) използване влиянието на САЩ върху Израел като единствената реалистична възможност за ограничаване развитието на военния конфликт в Газа до регионален и глобален.
Във всеки случай еднозначно следва да се посочи, че разрастването на конфликта в Близкия Изток неизбежно ще доведе до чувствителен ръст на цената на горивата, което много повече обслужва икономическите интереси на Русия, ОПЕК и дори БРИКС, и в огромна степен нарушава икономическите интереси на Европа, Великобритания, САЩ и Израел.
5. Преки рискове за националната сигурност на Европа
а) При разрастване на конфликта в Близкия Изток става неизбежен ръстът на цените на петрола и газа, което ще деиндустриализира Европа, където в условията на „Зелена сделка“ и завишени екологичните норми, националните икономики трудно ще издържат на неекологичната, но затова ценово висококонкурентна индустрия на Изтока.
б) Деиндустриализацията на европейските икономики води със себе си фалити в различни сектори на индустрията (вероятно най-малко ще бъдат засегнати секторът на туризма и военно промишления сектор), но заедно с фалитите в редица индустриални сектори неизменно следва ръст на безработицата, намаляване на потреблението, ръст на престъпността, общо намаление на вътрешните и външните инвестиции.
в) Нарастването на броя и интензивността на военните конфликти в близост до Европа, налага публичните разходи в ЕС да бъдат съобразени все повече с необходимостта от повишаване дела на разходите за отбрана и сигурност в националните бюджети, което ще намали публичните инвестиции в образование, наука, култура, здравеопазване, гражданска инфраструктура - за сметка на военните разходи (които по дефиниция представляват замразен ресурс и не подпомагат развитието на икономиката на държавите, нито съдействат за задоволяване потребностите на паселението – нещо което през последните десетилетия в Европейските икономики беше немислимо).
г) Военният конфликт в Газа и неизбежите цивилни жертви, ще доведат до развитие на антисемитизъм и екстремизъм, и като следствие - терористични актове срещу обекти на Израел и САЩ на територията на Европа, което допълва картината от възможни преки рискове като резултат от войната в Газа.
