Вацлав Клаус: Украйна и Газа (или може би Русия и Израел). Откъде да започнем?

Реч на Вацлав Клаус, бивш президент на Чехия, на коференция по сигурността в Мюнхен, 15.02.2024

Наш добър приятел ме помоли да кажа няколко думи за конфликта Русия-Украйна, както и за трагедията Израел-Газа с допълннителния въпрос дали тези две войни ще могат да приключат през следващите шест месеца. Не се осмелих да протестирам. Така че бих направил няколко бележки по тези теми. Наистина само бележки. 

Дали Шафик (Шафик Габр, известен египетски бизнесмен и основател на АРТОК ГРУП) възприема тези две събития, които изменят курса на историята, като възникнали по едно и също време по случайност, като независими едно от друго или предполага, че те имат обща причина, дори общо начало? Или, може би, и двете се случват заради друг променящ историята фактор (или множество фактори)? Това са сериозни и трудни въпроси. 

Не съм сигурен, че знам гледната точка на Шафик, но аз съм убеден, че тези две събития не са въникнали случайно по едно и също време. И двете станаха възможни по силата на разместването на разпределението на властта, което се случва през последните години, а може би и десетилетия. Свидетели сме на възхода на Китай и на другите страни от БРИКС, както и на държавите, които гравитират край БРИКС, виждаме консолидацията на Путинова Русия, както и трябва да приемем неприятния факт за намаляващата сила на САЩ и разбира се, на Европа.

В началото на 90-те години на миналия век САЩ и Европа заедно съставляваха 70% от световния БВП, който сега е сведен едва до 40%. Още по-големи промени се наблюдават в структурата на световното население. Всичко това води до фундаментални геополитически изменения. 

Това създава нова картина на света. Не харесвам историческите аналогии. Те са в повечето случаи неверни и често се правят с недобре скрити цели. Но въпреки това могат да бъдат насочващи. Високо уважаваният от Харвард професор Греъм Алисън (автор на статията „Капанът на Тукидид: Вървят ли към война САЩ и Китай”, списание „Атлантик”. Септември, 2015) преди десет години заключи, позовавайки се на Древна Гърция от пети век пр.Хр. – че бившият хегемон, когато започва да губи своята водеща позиция, използва своята все още безспорна сила и влияние, за да разбърка картите, да изгради нови коалиции и да разруши старите, да усложни ситуацията, създавайки хаос и нестабилност. Подобно поведение може да създаде пълномащабен конфликт, в случай, че някой от другите ключови играчи си направи погрешни изводи (като изтълкува като акт на агресия действията на хегемона). Но както казах, аналогиите са подвеждащи. 

Когато обсъждаме Украйна и Газа, не трябва да обръщаме внимание само на събитията от първия ден. Трябва внимателно да изучим дните преди това. Войната в Украйна не започна на 24-ти февруари, 2022-ра. На тази територия нямаше мир и разбирателство и в дните преди това. Несъмнено мирът изчезна още след първия Майдан през 2004-та. Същото важи за Израело-арабския конфликт. Помня, че трябваше да отменя свое държавно посещение в Израел (с огромна делегация, която буквално вече бе настанена на самолетните седалки) малко преди да излетим, защото в същия момент от Газа бяха изстреляли ракети към Тел Авив. Това беше точно преди 12 години. 

Нахлуването на руската армия в Украйна, както и ужасяващата атака на Хамас не паднаха от ясно небе. Нито една от тези атаки не може да бъде приета, оправдана или пренебрегната. Те причиниха стотици хиляди цивилни жертви. И ако не бъдат спрени, ще доведат до милиони ранени и убити. Много силно вярвам, че останалата част от света – разбира се, в различна степен, носи своята отговорност за тези две трагични войни и огромното страдание на милиони мъже, жени и деца и от двете страни на конфликта. Страхувам се, че международната общност, и особено що се касае до основните играчи, не направиха всичко, което бе възможно, да предотвратят тези конфликти. Както в дните, преди да избухнат сраженията, така и в дните след това. Ето защо сега трябва да действат бързо. 

Незабавно трябва да започнат сериозни преговори и то да започнат с ясното съзнание, че няма как да се върнем до изходната точка на двата конфликта. Това предложение звучи неприемливо за мнозина, включително за сегашното чешко правителство, но очевидно друг изход няма. 

Да се деескалират двата конфликта е небходимост. И задължение.

Източник: institutvk.cz

Превод за "Гласове": Юлия Ал-Хаким