В яростта си срещу Русия Украйна сама се тласка към пропастта

В яростта си срещу Русия Украйна сама се тласка към пропастта
С всеки изминал ден Украйна се приближава към пропастта, а с приятелите, които си е избрала (неоконсерваторите), дори не са й нужни врагове. В няколко статии вече бе отбелязана безсмислеността и глупостта на украинския иск срещу Русия в Международния съд на ООН в Хага.

 

 

За тези, които не са в течение, накратко ще опиша случилото се. Три години Украйна заплашваше Русия със съдебно преследване, а в средата на януари премина от думи към дела. Искът й обаче не е по обвинение във военна агресия или анексиране на територия, а за нарушаване на международните конвенции, свързани с борбата с финансирането на тероризма (както се потвърждава, Русия финансира и подкрепя ДНР и ЛНР, считани от Киев за терористични организации) и с всякакви прояви на расова дискриминация (видите ли, кримските татари са подложени на гонения, а техният Меджлис е разпуснат).

 

Фактът, че Украйна почти три години не подаваше иск по точно тези обвинения, сам по себе си би трябвало да привлече вниманието на всеки здравомислещ човек. Когато обвинявате някого в нещо, са необходими доказателства, защото в противен случай това се превръща в клевета, тоест – в престъпление.

 

Ако има доказателства, се подава иск, позволяващ да бъде доказана обосноваността на повдигнатите обвинения. Обаче фактът, че Украйна не подаде иск по обвинения във военна агресия или анексиране на територия, означава, че не й достигат сериозни потвърждения за тези две често звучащи обвинения. Но към това ще се върнем по-късно.

 

Да разгледаме какво представлява Международният съд: той бе създаден за постигане на една от главните цели на ООН – „да провежда с мирни средства, в съгласие с принципите на справедливостта и международното право, регулирането или разрешаването на международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира“.

 

 

Международният съд е единственият юридически орган на ООН и всички членове на организацията се намират в неговата компетенция. Въпреки това държавите не желаят суверенитетът им да бъде нарушаван, във връзка с което Международният съд може да разрешава спорове единствено в случай, че страните приемат да бъдат обект на неговата юрисдикция. За това съществуват три варианта:

 

 - Двете страни стигат до компромис и предават своя спор за разглеждане в съда.

 

- Някои договори и конвенции съдържат раздели за това, че споровете според тяхната интерпретация и прилагане трябва да бъдат разглеждани от Международния съд.

 

- Държавата може сама да признае, че засягащото я решение на Международния съд има задължителен характер. В края на 2015 година всичко на всичко 72 от 185 държави подписаха такава декларация.

 

Ще започнем с третия вариант, тъй като именно него можем най-лесно да изключим в казуса с Украйна. Както е известно, Русия не е подписвала декларацията, така че решенията на Международния съд имат задължителна сила само в първите два случая. От тази гледна точка процесът не започва по най-добрия начин.

 

Първият вариант също се изключва, доколкото не може да става дума за никакъв компромис между Русия и Украйна. По този начин Киев използва втория пункт, тоест се опитва да използва разпоредбите на двете международни конвенции за разглеждане на дела в Международния съд.

 

Проблемът е в това, че за да бъде потвърдена компетентността на Международния съд, е необходимо неговият арбитраж да се опира на конкретни факти. Тоест, за да подаде Украйна иск срещу руски гражданин, който е финансирал или помагал във финансирането на ДНР и ЛНР, е необходимо Русия да е отклонила искането за екстрадиция на този гражданин, а Украйна да не се е съгласила с аргументите в полза на отказа.

 

Или, за да подаде Украйна иск срещу политик заради дискриминацията на кримските татари или забраната на Меджлиса, се иска категоричният отказ на Русия, че това е факт – тя обаче разглежда случилото се като нарушение на конвенцията. С други думи, Международният съд може и да се произнася като арбитражен съд по юридически разногласия за сметка на интерпретацията на международните конвенции, но изобщо няма функциите на Международен углавен съд.

 

Украйна обвинява Русия в нарушаване на международни конвенции, без да представи конкретни случаи, а отгоре на всичко се опитва да превърне Международния съд в Международен углавен съд, което никога досега не се е случвало. В най-добрия случай Международният съд ще признае своята некомпетентност по това дело, а в най-лошия ще излезе с решение, което няма да има задължителна сила, тъй като излиза извън рамките на неговите пълномощия.

 

Да отидем малко по-нататък и да разгледаме представените от Украйна доказателства. Що се отнася до обвиненията в подкрепа на тероризма, Киев твърди, че ДНР и ЛНР са терористични организации; че Русия ги финансира и въоръжава; а също така, че има отношение към катастрофата на МН17, който се разби над Донбас.

 

Първият проблем е в това, че освен Украйна никой – даже ООН – не е обявил ДНР и ЛНР за терористични организации. Нещо повече, тези републики няма как да се впишат в подобна дефиниция. Те не се опитват да заплашват и тероризират хора, а войските им никога преднамерено не са взимали под прицел мирното население (което не може да се каже за украинските войски).

 

По-нататък. За доказателства за разполагане на оръжия и всичко останало се представят снимки и видеа от социалните мрежи. Иначе казано, материали, които е лесно да бъдат изфабрикувани, подправени, изопачени или интерпретирани в желания вид. И нищо повече.

 

Що се отнася до включването в делото на трагедията с полета на МН17, следствието все още не е приключило, а междинните доклади на следствените групи могат да бъдат оспорени (и биват оспорвани) от множество юридически гледни точки. Тоест виновни не са посочени, а доказателствата на разследващите са неубедителни и не биха издържали дори в съд, който не се отличава с особена обективност.

 

По този начин от гледна точка на международното право това безумно обвинение пада на дъното и може да повлече със себе си самия обвинител. Защото Русия не се явява в съда с празни ръце.

 

В допълнение на оспорването на пълномощията на съда по изредените по-горе причини представителите на РФ представиха 600 страници доказателства, които не само разсейват украинските обвинения, но и обвиняват самата Украйна.

 

В частност там се отбелязва речта на Порошенко в Одеса от ноември 2014 година, в която той с гордост завява, че украинските деца ще тръгнат на училище, а донбаските ще бъдат принудени да се крият в подземията и че именно така Украйна ще победи във войната.

 

Сред уличаващите Украйна свидетелства, представени в съда, има и снимки с обстрелвани от украинската армия училища, а също така доказателства за използвани от нея фосфорни бомби, в частност по време на въздушния удар над Семьоновка на 12 юни 2014 година. Определението „тероризъм“ според мен е много подходящо за всичко това – което прави Украйна терористична държава.

 

Русия обясни наличието на оръжия в огромни складове в двете народни републики с факта, че те са били на тяхна територия още от времето на СССР, в това число в мините. Местните миньори по-добре от всеки друг знаят и са знаели къде се намира всичко това. А останалото е било получено като трофеи при бягството или разгрома на украинската армия (само в Дебалцево републиките са получили 400 единици бронетехника, включително танкове).

 

Относно катастрофата на МН17 Русия се яви в съда с доказателства за наличието на 17 комплекса „Бук“ на 156-и полк на противовъздушната отбрана на украинската армия в Донбас през лятото на 2014 година (припомням, че след падането на самолета Киев твърдеше, че не разполага с такова оръжие). При това става дума за същия модел „Бук“ като комплекса, открил огън по самолета – ако се вярва на разследващите.

 

Нещо повече – даже в самото обвинение на Украйна се говори за доставка на „Бук“ от Русия, а не за нейни намерения да свали МН17. Освен това за обвинението в подкрепа на тероризма трябва да се докаже стремеж да бъде заплашван или тероризиран даден народ или държава. Дори покровителстваната от Украйна следствена група обаче никога не е споменавала за умишлени действия срещу МН17. В най-лошия случай се отбелязва, че бунтовниците са искали да свалят украински военен самолет и са попаднали на лайнера случайно. По този начин обвинението в тероризъм не издържа.

 

По въпроса за дискриминацията на кримските татари Русия не прави и най-малкото усилие да доказва терористичния характер на Меджлиса, който взе участие в икономическата и енергийната блокада на полуострова в стремежа си да сплаши местното население и да го принуди да се откаже от взетото решение на референдума през 2014 година (става дума за взривените електрически стълбове в Крим и прекъсването на електроснабдяването през декември 2015 година). Тоест забраната на Меджлиса е напълно законна от гледна точка на международната конвенция за борба с тероризма.

 

Дори няма да говоря за условията на живот на кримските татари, които значително се подобриха след връщането на полуострова в пределите на Руската федерация и съвсем ясно показват липсата на каквато и да било дискриминация.

 

Отчитайки плачевното състояние на доказателствената база по иска, която украинските юристи са успели да съберат, става ясно защо Украйна не се е обърнала към съда с обвиненията, които вече две години повдига срещу Русия: военна агресия и анексиране на територия. Нещата се свеждат до това, че при такъв явен недостиг на материални доказателства всичко би завършило не просто с поражение на Украйна – победата на Русия би отслабила още повече позициите на Киев в юридическата инстанция на ООН и засилила тези на Москва в международен план.

 

При наличието на такъв недостиг от доказателства исканията на Украйна, която смята, че Русия е длъжна да й изплати всички компенсации за жертвите на катастрофата на МН17 и ударите по мирното население на Донбас, предизвикват гадене. Ни повече, ни по-малко Киев иска Москва да заплати за собствените му престъпления (относно МН17 ще напомня, че за самолета носи отговорност държавата, в чието въздушно пространство се е намирал – тоест Украйна. Следователно в най-добрия случай тя е виновна в престъпна небрежност, задето е пропуснала лайнера в зона на военни действия, където преди това са били свалени няколко военни самолета). Подобен цинизъм е просто потресаващ.

 

Всичко става още по-ясно, ако се види съставът на представляващите Украйна юристи. The Saker публикува подробна статия по този въпрос, която явно показва съучастие на бившата администрация на Обама и Хилари Клинтън в тази юридическа машинация.

 

Сред останалите следва да се отбележи Харолд Хонджу Ко (Harold Hongju Koh), който бе юридически съветник на Държавния департамент при Обама. Фактът, че консултант от бившата американска администрация представлява Украйна в съда, говори много за намесата на САЩ в делата на тази държава. Сега Украйна не е нищо друго освен американска колония.

 

Водачът на украинската делегация Елена Зеркал на свой ред заяви в ефира на France 24, че хората от Донбас са необразовани и глупави, че не им достига критичност, за да осъзнаят лъжливата „руска пропаганда“ за убитите от украинската армия деца. Сякаш всеки, който пожелае, не може на място да се убеди, че украинските бомби носят само и единствено смърт…

 

Във всеки случай изявлението й в ефира на френския телевизионен канал говори много за нейното отношение към хората от Донбас: дебилни човекоподобни. Дали би било случайно, ако си спомним за мнението на Хитлер и нацистките идеолози за руснаците…

 

Достигайки върха на идиотската си логика, Украйна де факто предостави на Русия най-висока международна трибуна да извади на бял свят престъпленията на Киев. Проблемът не е само в това, че Международният съд може напълно да отклони исканията на Украйна заради липса на доказателства и пълномощия: обвиненията на Киев могат да се върнат като бумеранг към самия него.

 

Що се отнася до санкциите за блокадата на Донбас, Русия продължава тактиката си на връщане на атаките на противника обратно към него. В това дело тя подготвя юридически основания за законна намеса в Донбас, при положение че престъпленията на Киев бъдат публично тиражирани, а доказателствата за това – регистрирани в съда на ООН.

 

С други думи, Украйна предостави на Русия възможност да представи пред цялата световна общественост доказателства за военните престъпления на украинската армия в Донбас, които търпеливо бяха събирани в продължение на почти три години. Фигурите, без да бързат, се подредиха на шахматната дъска и е крайно време за „шах и мат“.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова

Заглавието е на „Гласове“

 

 

 

 

 

 

Още от На фокус

Коментари

  • Христо

    31 Март 2017 15:28ч.

    Крюгер ,върни се в първи клас или по-добре се скрий б....к такъв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Украйна, Украйна!

    31 Март 2017 15:39ч.

    Преди много време бях в Украйна, Киев! Какъв град, зелен, по балконите цветя, живот, красота! По социалистическо време беше. Тогава за първи път се срещнха с бесарабски българи, казваха ни, че говорим много модерен български език. Обичаха ни някак си. Въртяха се около нас. Няма да забравя усещането за взаимна принадлежност! ________ И в другата чужбина и до ден днешен, като срещна синеоки нашенци, сърцето ми се свива. Нашенци, все едно от съседното село. Чисти нашенци, ама американци, без памет за миналото си на рода. _______ На няколко пъти ми се е случвало, нбаправо започвам да им говоря на бъ;лгарски, защото виждам, че са такива! А се оказва, че не са. Преди дни, влиза у нас момчето за кабелната да види нещо, _____ ами изтръпнах, все едно племенника си видях! Висок, синеок, на зелено бият очите, усмивката едно към едно, леко преведен, също като моя племенник! ________________ Разпиляха ни, оставиха ни без памет! _________ Какво да правим, за да ни има? Обединението на нациите, на кои нации е обединение? ___________________________ Цял свят губи от загубата на автентичната ни история, историята на света. Как да спрем тази разруха?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • отговор

    31 Март 2017 18:17ч.

    Няма как да я спрем. Изчезваме заради американското "икономисване на сакралното". Както демокрацията с нейната примитивна битпазарска уравниловъчност убива всичко аристократично и творческо в един народ, така и американската глобализация профанно убива културните и езикови своеобразия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • де го Георги ...

    31 Март 2017 20:02ч.

    Де го специалистът по майданна Украйна да заклейми статията :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    02 Апр 2017 13:17ч.

    Българинът рядко е синеок и русокос. И ако видиш такъв в Германия или Америка, най вероятно е от местните. Запазилите своето национално съзнание българи в чужбина са от някогашните преселвания на големи групи селско население, запазили компактния си характер. В многонационалните Руска и Австро-унгарска империи това е било много по-лесно отколкото в маргинализирана Америка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи