- Автор: Георги Георгиев
- 22 Май 2022
- 7126
- 73
Украйна отчаяно се нуждае от постигането на голяма военна победа, а Западът ще направи всичко необходимо, да издигне една такава победа в ранг на цялостно геополитическо поражение на Русия.
В момента на своето избухване, войната в Украйна се възприе като едно невероятно събитие. Днес, три месеца по- късно, светът сякаш свиква с нея. Но което е още по-страшно, замесените страни в конфликта са все по-малко заинтересовани от настъпването на скорошен мир. За момента те са склонни да виждат в продължаването на бойните действия повече позитиви, отколкото рискове.
С това си поведение те се опитват да компенсират досега претърпените несполуки и понесените загуби. Само така може да се разтълкува намерението на Украйна да разгърне армия от един милион човека, руската подготовка за пълна анексия на Херсонска област и опитите на Запада да изнамери форми за пряка намеса във войната, било то под под формата на изпращане на сапьорни части или създаване на безопасни коридории за износ на украинско продоволствие.
Украйна, след като не позволи да бъде разгромена от движение, сега показва и определена устойчивост спрямо воденето на позиционни бойни действия. Тя от три месеца поддържа упорита отбрана в Донбас и ключовият въпрос е колко дълго може да съхрани този свой потенциал. Паралелно обаче пред нея стои остро въпросът и как да компенсира вече претърпяната загуба в Херсон. Руснаците дават все по-ясно да се разбере, че на тази южна провиция е определено да последва съдбата на Донбас или Крим.
А за Киев е немислимо да приеме мир, който ще съдържа клаузи за териоториални отстъпки. Нещо повече, украинската страна вече се опитва да разговаря от позиция на силата. Тя постави условието, че ще прекрати огъня, едва когато и последните руски войски напусната територията на страната. Като недвусмислено бе заявено, че тук се включва и Кримският полуостров.
Очевидно се разчита, че успехите, които бяха реализирани около Харков, ще се превърнат в постоянна тенденция, която ще обърне хода на войната. И вярват, че могат да гарантират бъдещата си сигурност, като нанесат такива травматични поражения на руската армия, които завинаги ще изпарят желанието на северроизтоичният им съсед да воюва в бъдеще.
Но преди да премине към етапа на офанзивата, украинската армия трябва да затвърди контрола си в Донбас. Засега хода на сраженията не дават ясен отговор дали тя може да се справи с това предизвикателство. Нейната защита изглежда все още солидна, но е видно, че тя постепенно ерозира. Руснаците, макар и с по-малко, но напредват. Въпросът сега е кой ще се изтощи пръв - нападателите или отбраняващите се.
Засега в Киев вярват, че времето работи за тях и постоянно промотират бъдещото си контранастъпление, което не само ще изтласка руснаците от завзетите земи, но и ще измести бойните действия на противникова територия. Подобно самонадеяно поведение преследва разбира се няколко цели: вдъхва кураж на собствената армия и население, мобилизира подкрепата на запада и обезсърчава настъпателния порив на руснаците. Засега еднозначно е постигната само втората задача - западните партньори на Украйна дават максималната възможна помощ, на която са способни и неизменно декларират вярата си, че наистина украинците са способни да извоюват пълна победа. С което се получава една взаимна индукция на оптимизъм между Запада и Украйна, което прави и за двата субекта сключването на примирие на днешните условия напълно неприемливо. Украйна отчаяно се нуждае от постигането на голяма военна победа, а Западът ще направи всичко необходимо, да издигне една такава победа в ранг на цялостно геополитическо поражение на Русия.
Колкото и да звучи парадоксално, самата Русия може засега да изпитва само задоволство от поведението на своите противници. Сегашният формат на противоборството отговаря напълно на глобалните стремежи на Путин, за когото е изгодно да превърне войната срещу Украйна в средство за подриване на американската хегемония и за установяване на така желания от него многополюсен свят.
Ако приемем, че Русия бе успяла да съкруши мигновенно Украйна, тя би получила територия и население, върху които тя не разполага с капацитет да наложи плътен контрол. Напротив, една продължителна война, която обаче Москва би спечелила в края на краищата, би донесла огромни ползи на Путин.
Първо, той ще разполага с една Украйна, доста анихилирана откъм численост на населението и откъм волята ѝ за съпротива. Ясно е, че колкото повече се точи войната, толкова повече украинци ще напускат страната си. А дори и в районите, незасегнатите от бойни действия, мнозина хора ще изберат пътя на емиграцията, като начин да излезат от тежкото си социално- икономическо положение. Колкото и това да се скрива в момента, украинската икономика или се намира в колапс, или е в неговото навечерие. От друга страна, онези, които останат в страната си, след всички страдания които са понесли, ако станат свидетели и на понесено военното поражение, много трудно ще запазят вярата си в бъдещето на една проевропейска Украйна.
Продължаването на конфликта носи ползи на Путин и във вътрешен план. Той вече спечели за режима си две важни победи: успя да убеди народа, че войната представлява акт на самозащита и не допусна да се появи обществено недоволство от понесените несполуки, които претърпя армията му. Доверието, с което руснаците го натовариха, му даде мандат да вкара конфликта в руслото на продължителна битка на изтощение.
Оттук насетне той има да се справя с две други предизвикателства: да убеди сънародниците си, че в името на победата войната трябва да влезе в по-масови рамки, което ще означава провеждане на мобилизация, както и да придаде на днешното скъсване на отношенията със Запада формата на цивилизационен избор, който трябва да предопредели за десетилетия напред международното позициониране на Русия.
Разбира се, освен самата война, точно плътното ангажиране на Европа и САЩ с нея, позволяват на Кремъл да представя случващото се не като агресия срещу съседна държава, а като двубой за пренареждане на световното статукво. И докато много анализатори са склонни да оневиняват (поне частично) руския президент, че той е бил поставен в безизходна ситуация от начина, по който западните страни са манипулирали Украйна, някак си остава встрани очевидният факт, че Путин постави Запада също в безизходна позиция по отношение на войната. Бъдещият статут на Европа и САЩ ще зависи от конфликт, в който те не могат пряко да участват. А косвеното им участие може и да няма решаващо влияние върху изхода от войната. Съединените щати са изправени пред риска да се окажат вторият случай в световната история (след СССР), когато една свръхсила е смъкната от своя пиадестал, без да е претърпяла военно поражнеие.
Защото става все по-очевидно, че Вашингтон не е в състояние да гарантира поддържането на съществуващата международна система. Тя се пропуква в ключови свои сегменти: доларът губи своята роля на универсална резервна валута, заражда се опасен дефицит на хранителни ресурси, който се очаква да доведе до масов глад в най- бедните региони, западните общества трудно понасят нивата на инфлация, особено тежка е ситуацията с цените на енергийните суровини, а проблеъта за санкциите срещу Москва все повече се превръща в разделителна линия между запада и останалия свят.
И Путин няма никаъв интерес да спре този процес на международна деградация. Напротив. Цяло чудо е, че той все още не е врътнал кранчето на нефта и газа за Европа. „Войната“ със санкциите вече се интересува само от загубите, които се нанасят на противника, без да се държи сметка за собствените щети. И точно този процес на непрестанна ескалация може да се окаже по- опасен за света и от самата война.
Определен риск за глобалната сигурност носи и начинът, по който Америка и Европа артикулират украинската криза. От двете страни на Атлантика отчаяно се опитват да създадат представата, че са изградили масиран общ фронт срещу Кремъл, но от друга страна, все повече превръщат войната в елемент на вътрешнополитическите си неразбории. Най-отчетливо това си личи при Джо Байдън и Борис Джонсън. Двамата непрекъснато се опитват да използват случващото се в Украйна като алиби за собствената си политическа несъстоятелност. Точно това политическо шарлатанство пречи от една страна на западните правителства да превърнат политиките си за изолиране на Русия в национални каузи, а от друга страна, карат останалия свят да дезавуира призивите им за солидарност срещу руската агресия.
Стремежът на Украйна да търси военен реванш, вярата на Русия, че може да унищожи напълно Украйна и желанието на САЩ и Европа жестоко да накажат Русия, предполага, че намирането на мирен компромис в този момент е абсолютно невъзможно. И ако определим днешната фаза на войната като патова, огромният проблем е, че дори някоя от страните да постигне категорична победа, това няма да се окаже път към глобално успокоение, а ще бъде предвестник на нова криза. Навлязохме в епоха, дори когато бъдещият мир в Украйна ще носи в себе си потенциала на детонатор за мащабни сътресения.
Свързани статии: След провала на двата blitzkrieg-a
