Игра със скрити заплахи

Игра със скрити заплахи

 

Инициираната от Русия дипломатическа офанзива за прекрояване на европейската система за сигурност породи глобално напрежение, на което светът не е бил свидетел от времето на Карибската криза.

 

Но днешната конфронтация притежава тази характерна черта, че в нея страните не разкриват истинските си намерения и средствата, с които се опитват да ги постигнат, а предпочитат да отправят към противниците си поредица от „невидими“ заплахи.

 

Москва засега категорично отрича да има намерението да напада Украйна, но заявява, че ако отправените ѝ искания към САЩ и НАТО не бъдат приети, тя ще реагира по военен и военнотехнически начин. В какво точно ще се изрази той засега не става ясно. Едновременно се демонстрира пълно неглижиране на западните заплахи за налагане на санкции. Западът от своя страна категорично отказва да вземе предвид руската военна и военнотехническа заплаха, предпочита да разглежда евентуална руска агресия само като действие, насочено срещу Украйна и заплашва руснаците със санкции, без да обявява техния размер и обхват, но описвайки ги като невиждани по своята сила до момента и с унищожително действие.

 

Точно тази липса на конкретика не само прави много трудно двете страни да намерят някава обща база за преговори, но и ги стимулира да възприемат едно все по-крайно поведение. Без да се притесняват, че се приближават към момента, когато обстановката ще ги принуди да облекат в някаква форма „скритите“ си заплахи, ако не желаят да загубят своя международен авторитет и тежест. И тогава сегашната криза ще навлезе в една много по-опасна фаза на своето развитие. А може би вече се намираме в нея. Част от западните правителства вече се виждат принудени да планират налагането на санкции срещу Москва, дори и тя да не нападне Украйна. Или, както се изрази в своя объркан стил на говорене Борис Джонсън, ако Русия не нападне Украйна, тя въпреки всичко ще бъде наказана заради „непредсказуемото си поведение“.

 

Всъщност цялата истерия около предполагаемата руска агресия срещу Украйна засега се оказа един брилянтен контра-маньовър на Вашингтон и Лондон, с който те успяха да разфокусират подетата от Путин дипломатическа офанзива. Вече никой на запад не говори за поставените от руснаците две условия - веднъж НАТО да спре своето разширяване на изток и втори път - да демилитаризира собствения си източен фланг, а вниманието е насочено изцяло към руската агресивност спрямо Украйна. И вместо да се реализира руската мечта за редуциране на американското военно присъствие в Източна Европа, се стигна до неговото увеличаване, а руските опити за промяна на статуквото породиха процеси на по-силна консолидация на запада на антируска основа. Планира се разполагането на допълнителни американски военни контингети в Източна Европа, а вече се пускат пробни балони в информационното пространство за разгръщане на американски противовъздушни системи MIM-104 Patriot в Украйна, около Харков, на педесетина километра от руската граница.

 

Вашингтон демонстрира с действията си не просто пълното си пренебрежение към руските условия, но успя да обърне ситуацията в своя полза, така че допълнително да засили влиянието си на Стария континент. Дори и да допуснем, че сегашният конфликт се проточи безкрайно дълго, замразяването му на днешните условия ще означава нанасянето на драматично поражение на Русия. Някои руски анализатори вече пуснаха в обръщение сполучливото определение за Цушима-та на Путин.

 

Първоначалното намерение на Кремъл е такова преформатиране на европейската система на сигурност в ущърб на НАТО, все едно, че блокът е бил победен от руснаците. Сега нещата се обърнаха наопаки, Русия е напът да претърпи щети, все едно е загубила война.

 

И тук се крие голямата опасност на днешната ситуация. Никоя от страните няма да се съгласи да претърпи щети, сякаш е понесла поражение на бойното поле. С което войната се превръща в единствения начин за страната, изпаднала в безизходица (в момента това е Русия) да излезе от създалата се ситуация.

 

В посока на военната алтернатива работи и все по-засилващата се тенденция политическите елити да говорят за войната като за нещо, което сякаш не носи никаква опасност в себе си. От една страна, западните политици и анализатори говорят с апломб как сме задължени да се противопоставяме на Русия, да разговаряне с нея от позиция на силата, а често и направо да я игнорираме. Но не споменават и дума, дали подобно поведение не носи със себе си и определени рискове. Големи. Направо катастрофални. От друга страна Путин с действията си връща в Европа усещането за избухването на голяма война, с което се създава психологическа атмосфера, която предразполага и най-малката искра да се превърне в причина за избухването на голям пожар.

 

Западното разбиране, че срещу руснаците трябва да се действа максимално твърдо, не е универсaлна рецепта за мир. Има маса примери в историята, когато Русия не е отстъпвала. Кримската война, Първата световна война, сражението на р. Халхин са продукт все на руския отказ да се подчинят на чуждия диктат. В този смисъл, политиката на противопоставяне и възпиране на една държава, която разполага с около 3000 ядрени заряда и 500 междуконтинентални ракети може да се окаже крайно рисковано начинание. Водещо до гибелта на днешната цивилизация.

 

Този факт се игнорира от Запада, доколкото неговата артикулация води до разрушаване на самата концепция за евроатлантическото сътрудничество. След края на Студената война НАТО се трансформира от отбранителен съюз в маркер на определен цивилизационен избор и в символ на геополитическия триумф на либералната демокрация. Сега няма как пактът да не изпитва ярост и страх, че действията на Путин не само го връщат към първоначалната му роля, но го превръщат в рисков фактор за собствените му страни-членки.

 

Защото колкото и да не се говори за това, в днешната ситуация гражданите на натовските държави се изправят прeд все по-нарастващата опасност те самите да се окажат мишени на руски ядрен удар. Едно доста дискомфортно усещане, което, ако придобие широко разпространение в западните общества, може да доведе до ревизия на ползите от евроатлантическа ориентация. В края на краищата, не звучи никак привлекателно да членуваш във военен съюз, който повишава вероятността страната ти да бъде унищожена.

 

Точно в тази посока Путин се стреми да тласне и дебата за бъдещото на европейската сигурност. След като не успя да се договори със западните елити, той се опитва директно да въздейства върху западните общества. И да изпита тяхната готовност да функционират нормално под тежестта на заплахата от избухването на голям ядрен конфликт. Показателно е, че в последните месеци Москва не отправя директни закани срещу Украйна, но постоянно подчертава, че евентуалното присъединяване на Киев към НАТО може да предизвика директен сблъсък между запада и Русия.

 

Засега НАТО предпочита да игнорира тази заплаха, разчитайки че точно твърдото поведение и единството на пакта представлява най-добрата стратегия за възпиране на Русия. Другата алтернатива - да се отстъпи, се разглежда като повторение на т. нар мюнхенска политика, когато отстъпките, които западните правителства правят на Хитлер, само разпaлват апетитите на Германия и накрая Западът е принуден да влезе във войната от едни крайно неизгодни за себе си позиции.

 

Проблемът е, че ако продължим с тази аналогия, по време на Мюнхенското споразумение от 1938 г. Хитлер не е блъфирал. В случай на дипломатически неуспех той е смятал реално да нападне Чехословакия. Въпросът е блъфира ли днес Путин. Защото ако руският президент е наистина е решен да постигне своето, Украйна за него може да бъде само средство. Целта му е НАТО. Дори в буквалния смисъл на думата.

 

 

Коментари

  • Много добър анализ

    15 Фев 2022 11:16ч.

    Много добър анализ. Артикулирано е 90 % от това, което трябва да се знае. Останалото 10 % се крие от публиката от самите страни в конфликта, а по-точно ! Какъв е военният залог в противопоставянето ? С какво блъфират американците ? Дали ПРО не е вече в напреднала фаза и САЩ очакват да парират стратегически ответен удар на Русия ? Какви сили има в Космоса ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много добър анализ 2

    15 Фев 2022 11:21ч.

    Преди 3 години Тръмп се "изпусна" да спомене за някакви фантастични американски оръжия на орбита. Там ли е интригата ? Иначе не виждаме военни основания за американскта наглост пред лицето на "Сатана СС 18", "Ярс", "Булава", "Синева", "Кинжал" , "Авангард", "Посейдон"... Какво имат в повече американците, че така наглеят без страх пред изброените страшки ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рукола

    15 Фев 2022 11:22ч.

    Начи, хвърлих един боб и той ме светна под сурдинка, че проблемът Русия/Украйна ще се реши след междинните избори в САЩ 😁На бай Пън му треперят крачката с 10 си % подкрепа и затова Путин му подава ръка, що иначе идва Тръмп с базуката, а Русия и Китай не искат това... Спете спокойно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • germangref

    15 Фев 2022 12:03ч.

    Може и да има някаква логика в това. Което иде да покаже уан мор тайм, че Тръмп е готин пич-националист, и традиционен империалист. А Вова го играе с глобалистите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рукола

    15 Фев 2022 12:54ч.

    Амчи да ми, иначе щеше ли да ваксинира в несвес? По ваксината си показаха рогата, тути маймуни! Тръмп им беше стъжнил живота много яко и никак не искат да се върне 👍

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Observer

    15 Фев 2022 13:07ч.

    По всяка вероятност играта е много по-сложна и многопластова. Дали Путин се е надявал Западът да се огъне пред ултиматума му, който, ако беше приет, би нанесъл непоправими репутационни щети на западните политици, или е продължение на политиката на изостряне на отношенията, при което той самият изпъква като незаменим водач и спасител на Русия?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Observer 2

    15 Фев 2022 13:09ч.

    За Байдън, оставил впечатлението на неадекватен старец, ответните мерки, някога наричани на изток “дрънкане на оръжие”, имат същата цел. В крайна сметка по-скоро двете страни ни разиграват театър. А между другото уебдизайнерите ви съсипаха сайта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Театърът се разиграва,

    15 Фев 2022 13:41ч.

    докато икономиката на ЕС се занулява. Кой има полза? - Преди всичко САЩ, а в по-малка степен и младшия й партньор - Русия. В крайна сметка Русия и САЩ ще се разберат, както винаги са го правили. Докато се разберат, инфлацията остава на втори план.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Театърът на Голямото зануляване

    15 Фев 2022 14:14ч.

    Налице е стагфлация в ЕС. При продължителна криза на противостоенето и намалени газови доставки следва депресия, като част от Голямото зануляване, а при голяма война - пълно физическо зануляване, с неясен резултат. Вероятна опция е продължителното противостоене и депресия от вида 1929-1933 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рефан реловски

    15 Фев 2022 14:31ч.

    Москва хитро използва за военно прикритие на действията си информационното затъмнение, налагано от политкоректните западни медии като глобален дискурс. Путин знае, че всичките му значими действия, по оказване на военен натиск, в същността си остават скрити, понеже западните медии мълчат като комунист на разпит, когато става дума за компрометираща или издаваща слабостта им информация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • незадълбочен анализ

    15 Фев 2022 14:36ч.

    Статията се движи след събитията. И почива на клиширани митове за някаква мнима боеспособност на НАТО срещу Русия, каквато не съществува, особено от известно време насам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тарильома

    15 Фев 2022 15:40ч.

    Анализът се основава на поне една невярна предпоставка, че НАТО осигурява европейската сигурност. Вярното е, че САЩ чрез НАТО разрушават световната сигурност. САЩ разглеждат световния хаос и безпорядък като среда за тотално налагане на своите интереси и наблюдаваме как последователно разрушават редица държави. В чиято редица сега е и Украйна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нали?

    15 Фев 2022 16:14ч.

    САЩ разрушават световната сигурност, а Русия, която е заплаха за всичките си съседи, не е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тарильома

    15 Фев 2022 15:41ч.

    В тази връзка и европейските "съюзници" трябва да се откажат от собствените интереси, различни от американските до степен да подчинят суверенитета си на прищевките на САЩ. Не от малко значение е, че имаме само една моментна ситуация, която не може да се преценява по моментния резултат и чиито истинска тежест и значение ще станат ясни след време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тарильома

    15 Фев 2022 15:42ч.

    Оценявайки през 90-те години състоянието на Русия, то беше на победена безвъзвратно държава, чието време е изчерпано. Обръщайки се назад, виждаме как и Наполеон и Хитлер някога тръгват на изток с ресурсите на цяла Европа и постигат много в разрушението, докато стигнат до края си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тарильома

    15 Фев 2022 15:43ч.

    Тук е уместно да се припомнят и правилата на фелдмаршал Монтгомери: Rule 1, on page 1 of the book of war, is: ‘Do not march on Moscow’…[Rule 2] is: ‘Do not go fighting with your land armies in China.’ В превод "Правило 1, на страница 1 от книгата за войната, е: „Не нападайте Москва“…[Правило 2] е: „Не водете битки със сухопътните си армии в Китай“." Стигнахме и до фактора Китай.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • МечоКух

    15 Фев 2022 16:01ч.

    Накратко: ЕС е от страната на булката...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това не е толкова зле

    15 Фев 2022 20:14ч.

    Явно сами никога не можем да се освободим. Остава да разчитаме геополитическите обстоятелства да разрушат поробителя. Дано е преди зелените му простотии да унищожат нас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Flick

    15 Фев 2022 20:59ч.

    Целта на Путин е да накара ЕС да се освести и да разбере, че е тотално използван от САЩ. И засега успява. Макрон, а сега и Шолц, бяха предупредени очи в очи, че трябва много да внимават и да не следват сляпо американската политика. От друга страна, щатите и Великобритания отчаяно тикат Украйна към война с Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Flick

    15 Фев 2022 21:00ч.

    Трето, украинските управляващи само за 2 месеца разбраха, че са прецакани, и че освен една гола солидарност от страна на Запада, никой няма да им помогне в случай на война. Предстои да видим докъде ще стигне отрезвяването на ЕС и Украйна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дас ман

    16 Фев 2022 9:25ч.

    То отрезвяване сигурно има отдавна, ама мозъците им също отдавна са вмраморени, за да не могат да измислят как да се откъснат от глобалния финансов контрол на интернационалните юдейски елити, разположени в США.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    16 Фев 2022 16:38ч.

    Анализът е добър наистина, но не споменава за най-важното а именно англосаксонското финансово оръжие! Срещу него Путин е безсилен. Друга капитална грешка на Путин беше, че подцени твърдостта на англосаксите. А техния инат и твърдост са пословични. Решиха да влязат в играта и самите те започнаха да блъфират на фулмакс.Стигна се до кресчендо и Путин не издържа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Финансовото оръжие!

    17 Фев 2022 9:29ч.

    Това е! Русия има шанс само ако измисли противодействие на системата на западните финанси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи