Тази седмица Доналд Тръмп стана 47-ият (освен 45-ият) президент на Съединените щати. Неговата политическа победа е безпрецедентна. Множество федерални и щатски обвинения, политически процес с прозрачно фалшиви твърдения за сексуално посегателство, присъда за престъпление и дори два опита за убийство не успяха да го спрат. Моментът е съдбовен и много по-голям от човека.
Тръмп започва втория си мандат по-силен, отколкото беше през 2016 година. Върховният съд е вече наклонен в негова полза, а републиканците доминират в двете камари на Конгреса. Вероятно е по-добре, че не спечели през 2020 година. През изминалите години той можа да преобрази Републиканската партия по свое подобие. Преди това тази партия беше пълна с патологични загубеняци, които се бяха примирили с дублираща роля в американската политическа система. Консерваторите бяха станали казионния БЗНС, осигурявайки формален политически плурализъм при фактическия доминион на Демократическата партия, която всъщност диктуваше идеологията на държавата.
Противниците на Тръмп можеха да го оставят на мира, докато беше извън служба, и именно това трябваше да направят. Тръмп притежава тайнствено свойство, наречено антикрехкост: той черпи сила от атаките, оживява в силуета, който му рисуват опонентите и ги захапва за ръката. Освен това е благословен да има някои от най-глупавите, безразсъдни и самонадеяни противници. Най-лошото нещо, което враговете на Тръмп можеха да му сторят, беше да го третират като обикновен политик; да приемат, че са ядосали хората с осемгодишното обожествяване на Обама и шуробаджанащината на Клинтън и да изтърпят малко символично унижение от “орките”, преди да продължат да си управляват. Вместо това те му приписаха всички качества на злодей от приказките и чрез политически и съдебни преследвания (по време на мандата му и след него) му осигуриха митологията и мартирологията, която не успяха да изградят около Обама с хвалби.
В месеците преди ноември Харис се мъчеше да се представи като аутсайдер и опозиционер, а проблемите на нацията като дело на Тръмп, но тази стратегия не можа да сработи, не и след четиригодишната политика на Байдън-Харис, която се свеждаше до отмъщаване и унижаване на демографията, която си е позволила да гласува за Доналд. Четири години те не решиха нито един икономически и социален проблем, но за сметка на това умишлено разселваха чужденци в консервативни райони за наказание на местните, арестуваха и съдиха поддръжници на бившия президент.
Така Тръмп се завръща на власт след нещо като четиригодишно междуцарствие.
Той печели културна победа, освен изборна. Прогресивната американска върхушка за първи път е разпръсната, дезориентирана и деморализирана. Можете да измерите пулса на кризата в естаблишмънта по приглушената реакция към втория мандат на Тръмп. През 2016 г. лаенето срещу Тръмп беше лесно и привлекателно занимание; имаше голяма конкуренция сред медиите, бюрократичните и политическите играчи кой да крещи най-силно и да се утвърди като водещия глас сред онези, които осъждат големия оранжев диктатор. Малцина искат да правят това вече. Техните прогресивни исторически фантазии понасят огромен удар и никой не е сигурен, че осъждането на Тръмп е начинът да напреднат. Изведнъж и вероятно за първи път в техния живот, предпазливостта е на дневен ред за тези хора.
Във Вашингтон Байдън прекара последните си минути на власт, издавайки помилвания на всеки, който някога е разгневявал Тръмп. Генерал Марк Мили, Антъни Фаучи (Доктор Ковид) и Лиз Чейни сега се присъединяват към Хънтър Байдън в съмнителните редици на предварително опростените.
Иво Христов каза по БТВ (където отскоро е отблокиран), че това ще бъде “декретно управление”. За да стане това, Доналд Тръмп ще трябва да влезе в обувките на Франклин Рузвелт и да стане президентска фигура, каквато Америка не е виждала от 80 години. Междувременно Тръмп подготвя поредица от изпълнителни заповеди. Според Стивън Милър, съветник по вътрешната политика на Тръмп и архитект на тези заповеди, те ще се фокусират върху същите три области на правителствената глупост, които най-много навредиха на Америка в последните години: раздутата бюрокрация, климатизмът и масовата миграция.
Бюрокрация: Тръмп ще възстанови стара заповед от първия си мандат, създавайки нова категория федерални служители („графа F“), които не се ползват с традиционните защити на държавната служба. Премествайки голям брой чиновници в “графа F“, Белият дом се надява да получи директен контрол над по-голяма част от апарата. Белият дом също така ще насочи вниманието си към правилата за разнообразие-равенство-включване (DEI) за частния сектор и ще отмени мерките на администрацията на Байдън, свързани с квотите.
Климатизъм: Тръмп ще спре финансирането на „Новата зелена сделка“ и други климатични политики, които Байдън е оставил след себе си, сред които данъчните облекчения за електрическите превозни средства. Той иска да ускори изграждането на тръбопроводи, да освободи добива на въглища и природен газ, както и „морското сондиране“ навсякъде, включително и в Арктическия национален природен резерват. Всичко това ще мине под знака на обявената „национална извънредна ситуация, свързана с енергията.“
Миграция: Наркокартелите ще бъдат квалифицирани като „чуждестранни терористични организации“ с изпълнителна заповед. Тръмп ще обяви извънредна ситуация и на границата, която ще му позволи да разположи военни сили, за да спре притока от Мексико. „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че той също така „ще обяви обществено-здравна извънредна ситуация, за да запечата границата, както администрацията направи по време на пандемията от коронавирус.“
Либералният естаблишмънт може да е в отстъпление, но все още разполага с огромна власт. Те и техните съюзници в държавната бюрокрация ще се борят за всяка педя земя. Усилията на Тръмп да изкорени тези интереси на държавната служба трябва да бъдат разглеждани като начален акт в много по-дълга борба. Успехът на този фронт е несигурен, не на последно място, защото никой лидер на голяма държава досега не е опитвал това. В същото време, без това, нищо друго няма да има смисъл.
Културните борби настрана, но мисля, че специално с климатизма е свършено. Тази идеология вече прецъфтя и увехна. Ако може да бъде демонтирана в Съединените щати, тогава може би има надежда и за Европа. Същото важи и за масовата миграция; изцяло във възможностите е на съвременните държави да контролират собствените си граници и да спрат притока на цели популации от глобалния юг.
За нас, европейците, настъпват трудни времена.
Изпадането на Европа от речта и дневния ред на американския президент означава начало на криза за нас, но и шанс за освестяване. Тръмп ще оказва натиск върху Европа, който в дългосрочен план ще се окаже здравословен за нашата собствена политика, тъй като ще дискредитира досегашните ни некомпетентни елити. Отбраната ще става все повече наша лична грижа, но с нея ще се възвърне и суверенитет, който е необходим за всяка последваща промяна. Тръмп ще изцежда провинциите на империята и ще ни струва скъпо отначало - под формата на втечнен газ, оръжие и т.н. - но само така ще се отключи обновлението, от което Стария континент има нужда.
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм