Стратегията на САЩ на управляемия хаос

Управляемият хаос като теория възниква през 70-те години на ХХ век при изследване на процеси в химията и физиката. Установено е, че той има не само разрушителна, но и съзидателна функция, способна да установи определен ред в протичащите реакции, т.е. хаосът при осъществяването им може да бъде управляем. Последното предизвиква интерес в института „Санта-фе”, основан през 1984 г. и с участието на Пентагона. Формирана е група, чиято задача е да приспособи създадената теория за постигане на геополитически цели. Значителен принос в това отноношение има Стивън Ман, който през 1992 г. в труда си „Теория на хаоса и стратегическата мисъл” приспособява теорията към стремежа на САЩ за световно лидерство. Според Стивън Ман тя може да се приложи за дестабилизиране на политическата, икономическата, духовната и социалната структура на дадена страна. Средствата за това, като инструментариум за използване, са : налагане на либерална демокрация, въвеждане на пазарна икономика, отглеждане на послушен национален елит, осигуряване на висок жизнен стандарт за него, предизвикване с помощта на елита на постоянен хаос в държавните структури, ликвидиране на националните традиции, заменяне на установения морал с несъвместими с него ценности, разбиване на структурата за сигурност и създаване на условия за формиране на различни екстремистки групи в обществото.

Практическата реализация на теорията е наречена от специалистите ново оръжие за масово поразяване и става важно средство за установяване на нов световен ред под егидата на САЩ.

Основна мишена на новото оръжие за масово поразяване са авторитарните режими, които трябва да се превърнат в демократични. С помощта на създадения инструментариум такива страни трябва да се превърнат в неустойчиви демократични системи, след което в тях да се установи хегемонията на САЩ. Така трябва да се преобразуват не само авторитарните, но и всички неудобни за САЩ страни. През последните десетилетия

именно теорията за управляемия хаос е в основата на цветните революции, възникнали в постсъветските републики, бившите социалистически страни, Северна Африка и Близкия изток.

Резултатите от прилагането на теорията в България се виждат с просто око. Ние сме във вихъра на либералната демокрация и пазарната икономика, новият морал се заменя с извратени западни ценности, а хаосът в  държавните структури предизвиква все по-голямо недоверие и отчуждаване от тях.

Основен принцип на либералната демокрация е държавата да не нарушава индивидуалната свобода на човека, а за нейната защита да се грижат политически партии. От една страна това е правилно, а от друга – твърде коварно. Човекът, оставен да съществува както намери за добре, в повечето случаи изобщо или твърде слабо се интересува от общите проблеми на обществото. Именно оттук започва отчуждаването от държавата, което постепенно я обрича на разпад.

Прилагането на посочения инструментариум поражда хаос във всички останали звена от структурата на държавата. Определяща вина за това имат политическите партии, създадени и водени от хора с егоистични лични амбиции, твърде често некомпетентни и зависими от външни сили. На практика партиите са бизнес-формирования с обръчи от фирми, поради което стремежът им е осигуряване на добри закони за тях, а грижата за хората остава далеч назад.

Партиите издевателстват и се гаврят с хората, а с дейността си опорочават принципите на демокрацията, поради което реалното им приложение в обществения живот е невзможно. Изводът от днешния политически хаос, създаден и при последните избори, е точно такъв. Целият ни политически живот показва, че е необходимо преразглеждане на принципите, по които се създават и функционират политическите партии. Те трябва да се направят така, че да се намали тяхното участие в издигане на кандидатите за народни представители и да се придаде по-голямо значение на пряката демокрация. Навярно така ще се намали хаосът в политическия ни живот и избирателите ще бъдат по-заинтересувани да участват в него и в определяне насоките за неговото развитие. През последните десетилетия теорията на управляемия хаос се модернизира чрез допълване на инструментариума със силови действия.

Такъв е случаят с Русия, спрямо която беше приложен целия инструментариум на управляемия хаос.

Доказателство за това са думите на известния американски икономист Джефри Сакс, изречени на Виенската "Международна конференция за мир в Украйна”. Според него още през 1992 г. САЩ планират военен конфликт с Русия, независимо, че тогава тя широко открива тайните си тях. Замисълът е от начало да я изолират от черноморския регион чрез приемане в НАТО на Украйна, Румъния, България и Грузия, където вече е и Турция. Вероятно в САЩ добре са познавали особеностите на руската народопсихология, т.е. че тя няма да изтърпи наложеното ѝ „приятелство” и затова са подготвяли реализация на поставената цел и чрез допълнително силово външно въздействие.

Като основен фактор за реализирането му е определена Украйна, която твърде успешно беше поставена под действието на разглежданата теория. Резултатите от въздействието ѝ са ясни и не е необходимо да се повтарят. Може само да се посочи, че Русия не беше изолирана от черноморския регион, а наложената ѝ война със САЩ/НАТО/Украйна също не постигна тази цел. Затова все повече се чуват гласове за мирно споразумение, но при условията на споменатите участници във войната, което едва ли ще стане.

На 7 октомври Хамас започна операция „Бурята Ал-Акса” срещу Израел.

За кратко време САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Гърция и Турция съсредоточиха в региона два самолетоносача с по около 90 самолета на борда, два ракетни крайцера, шест разрушителя и една фрегата. В Червено море е американският десантен кораб с 1700 морски пехотинци и два кораба с по 800 десантчици на борда. Около Кипър е оперативна група на НАТО, включваща две фрегати (германска и гръцка) и две корвети (германска и турска). Там е британски самолетоносач с 24 самолета F-35 на борда, десантен кораб с морска пехота и спецназ, кораб за обслужване на ранени и спомогателен кораб. В региона е и френски десантен кораб, който поема два десантни катера, 31 танка „Льо Клерк” и 450 морски пехотинци. Две американски подводници с крилати ракети са в Средиземно море и Персийския залив. Действията на тази внушителна армада се  ръководи от флагманския кораб на 6-ти американски флот, базиран в крайбрежните води на Кипър.

Нима тази огромна мощ, заедно с въоръжените сили на Израел, е предназначена само за унищожаване на Хамас? Или се провежда учение точно, когато започва операцията на Хамас? Може би тя е предназначена за оказване на помощ на Израел, ако арабските страни започнат война с него? САЩ обаче могат да въздействат на арабските страни и по дипломатически път, за да защитят съюзника си.

Впрочем Израел, при това дистанционно, с ракетни и авиационни удари, може сам да се справи с противниците си. Той единствен в региона има изградена ракетно-ядрена триада, способна да нанася и конвенционални удари. Той наскоро, за първи път в света, проведе успешна бойна операция в околоземното космическо пространство – на височина около 130 км унищожи изстреляната към град Ейлат йеменска балистична ракета със средна далекобойност „Гадр-1” с противоракета „Ароу-3” от първия ешелон на системата за ПРО „Хома”.

Допускам, че формирайки мощна военно-морска армада, замисълът на САЩ има и друга, по-важна цел, свързана с неблагоприятната за тях обстановка в Близкия изток. САЩ обаче бързо се убеждават, че постигането ѝ не е безопасно за тях и затова вече не говорят за военна помощ на Израел, а започнаха да настояват за хуманитарно отношение към Палестина.

Страните от региона, някои от тях изпитали въздействието на управляемия хаос, вече не са послушни васали на САЩ, както преди, и много от тях имат свое виждане за политиката си. Ръководителите на редица арабски страни дори унижиха президента Байдън, отказвайки среща с него и той трябваше да си замине от Израел с провален план. Не постигнаха нищо и совалките на държавния секретар Антъни Блинкен в този регион.

Израел нанесе удари и извади от строя летищата на Дамаск и Алепо, използвани и от Иран. С тези удари се създаде впечатление, че нарочно се предизвиква намеса на Сирия и Иран. Ако някоя от тези страни се включи в конфликта, формираната натовска военноморска армада ще получи

възможност и оправдание за силово преформатиране на Близкия изток.

След като Русия разреши на Сирия да използва летището на базата Хмеймим последва заплаха, че базата може да бъде унищожена, ако през  нея се доставя оръжие за "Хизбула". Израелските действия и отправената макар и неофициална заплаха навеждат на мисълта, че може би е имало идея отново да се възобнови войната в Сирия, т.е. да се отвори нов фронт срещу Русия, след като САЩ не успяха да направят това с Грузия.

Китайската позиция за конфликта е категорична и беше изразена от премиера Ли Цян – Китай твърдо поддържа Иран в защита на националния суверенитет и е решително против намеса на външни сили в тази страна. Същевременно руският премиер Михаил Мишустин потвърди стратегическото партньорство с Иран на среща с вицепрезидента Мохамад Мохбер. Нима не е странно, че двата стратегически съюзника визират именно Иран? Тези техни действия недвусмислено показват на САЩ, че са решително против тяхна въоръжена намеса в региона. По всичко изглежда, че засега позицията им предотврати възникване на голям конфликт в Близкия изток.

САЩ няма да се примирят и ще продължат да прилагат модернизираната теория на управляемия хаос и лесно няма да се откажат от хегемонията си. Въпреки това вече е ясно, че възможността за това става все по-малка и желаното лидерство над планетата едва ли ще се осъществи. Проблемите обаче на страните, станали обект на управляемия хаос, ще се задълбочават, особено ако се управляват хаотично от програмирани за това правителства.

Следвайте "Гласове" в Телеграм