- Автор: Гласове
- 25 Дек 2025
- 3669
- 1
САЩ публикуваха разсекретени стенограми от лични разговори и телефонни обаждания между Владимир Путин и Джордж У. Буш от периода 2001–2008 г., които разкриват близко стратегическо партньорство след 11 септември, съвпадение по Иран и ранни руски опити за сближаване с НАТО.
Документите са публикувани от National Security Archive към университета „Джордж Уошингтън“ в резултат на съдебно производство по Закона за свобода на информацията (FOIA). Те показват, че в началото на мандата на Буш отношенията между Вашингтон и Москва са били значително по-тесни, отколкото се възприема днес.
Един от ключовите меморандуми е посветен на Иран. В него Путин и Буш обсъждат ядрената програма на Техеран и доставката на руски зенитни системи S-300. Руският президент заявява, че Москва ще ограничи помощта си за Иран и настоява, че страната не бива да обогатява уран, ако получава ядрено гориво от Русия. Според Путин подобно обогатяване е доказателство за стремеж към ядрено оръжие, а не към гражданска енергетика.
Джордж Буш признава водещата роля на Москва по темата: „Той пое инициативата за Иран, а аз го последвах. Това беше правилното решение.“
По въпроса за оръжейните доставки и тактиките за натиск Буш използва значително по-груб тон, определяйки иранските власти като „смахнати“ и „луди“. Путин отговаря с по-нюансирана оценка: „Може да са луди в идеологията си, но са интелектуалци. Те не са примитивни хора.“
Особено показателни са разговорите от срещата през юни 2001 г. в замъка „Брдо“ в Словения. Там Путин изважда бележка от 1954 г., с която СССР е поискал да се присъедини към НАТО, и аргументира, че Русия е европейска държава, която не трябва да бъде изключвана от общата архитектура за сигурност. Той описва разпадането на Съветския съюз като доброволен процес, оставил Русия отслабена и уязвима, и посочва Украйна, Казахстан и Кавказ като територии, отстъпени по решение на партийното ръководство.
Според меморандум от разговора Путин дори повдига възможността Русия в бъдеще да стане член на НАТО. Той заявява, че страната се чувства пренебрегната от разширяването на алианса и че основанията за отказа от 1954 г. вече не са валидни, подчертавайки, че Русия е „европейска и мултиетническа, точно като Съединените щати“.
С течение на времето тонът в разговорите между двамата президенти става все по-напрегнат, но документите дават рядък поглед към период, в който Москва и Вашингтон са обсъждали съюз, а не конфронтация.
Източници: бТВ, "Труд", segabg.com
