Следвайте "Гласове" в Телеграм
Последните дни медийното пространство бе наводнено от информация с привкус на драма, от онези, от които в нискобюджетните филмови студия се правят сериали за третата възраст. Това би било така, ако тази сериозна иначе тема бе поставена на разглеждане от страна на пострадалото лице в предвидените от закона срокове и по предвидения за това начин. И понеже, по думите на пострадалата актриса и художник Диана Димитрова, целта е да се провокират другите да говорят, когато са жертва на насилие - без оглед дали то е домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашното насилие или насилие изобщо, то следва в това изложение да обосновем как се дава тази закрила.
Правото е единственият инструмент за защита. Всички други способи - медиен шум, разтърсващи интервюта, сълзи в ефир, внушения или каквото и да е било са един напълно ненужен фон. В това число и укриването на името на дееца, което може и да създава градска интрига, но не спомага за разрешаването на случая. Правото следва точно определени процедури, които пострадалото лице не е длъжно да знае, но затова съществува професията на адвоката. Най-малкото, съществува всеобщото гражданско знание за правото на жалба в случаите на неправомерно посегателство. Тази жалба може да бъде подадена до който и да е орган- президенство, министерски съвет, кмет, полиция прокуратура. Органът следва да приеме жалбата и да я препрати по компетентност, ако оплакванията не се отнасят до правомощия, който този орган има по закон.
Пострадалата Диана Димитрова не е постъпила така.
С едно огромно закъснение от почти 5 години (ние не знаем конкретната дата на извършването на твърдяния побой) тя дава гласност и търси правна защита.
Този опит е обречен на неуспех. По думите на самата пострадала, тя е била набита. Причинени са и болки, и страдания. По смисъла на Глава втора, Раздел втори от специалната част на Наказателния кодекс е налице телесна повреда, която попада в хипотезата на лека телесна повреда- чл.130, ал.2 от НК. Леката телесна повреда не е престъпление от общ характер, престъпление от частен характер е и се наказва по тъжба на пострадалия. Срокът за предявяването на такава тъжба пред Районния съд по местоизвършването на деянието е 6 месеца от момента на извършването на престъпното посегателство- в случая от датата на побоя. Ако наистина насилието в настоящия случай е извършено през 2017 г. то следва, че възможността за наказателно-правно преследване на дееца и евентуалното постановяване на справедливо наказание на същия е погасена. И този срок не може да бъде възстановен. Защото не са налице данни нито за спиране, нито за прекъсване на давността. Дори и да приемем, че са налице квалифициращи деянието обстоятелства.
Но не само сроковете за подаване на тъжба на пострадалия, които са преклузивни, тук препятстват развитието на наказателен процес. Непреодолимо препяствие се явява още и изтичането на абсолютна погасителна давност. Наказанието по чл.130, ал.2 НК е до шест месеца лишаване от свобода. Абсолютната давност се изчислява като предвидено максимално наказание се увеличи с една втора-в случая стават 9 месеца. В този случай дори и да се образува след този срок наказателно производство то следва да бъде прекратено.
Както посочихме по-горе, ако са налице квалифициращи деянието обстоятелства-примерно пострадалото лице е било набито от свой интимен партньор и приравним този конкубинат на домашно насилие ще получим квалификация по смисъла на чл.131, ал.1, т.5а от НК то отново е налице изтекла абсолютна давност. По силата на чл.24, ал.1, т.3 от Наказателно-процесуалния кодекс изтичането на давностния срок е основание, което изключва образуване на наказателното производство.
Правим това разяснение, защото правото е всеобщ инструмент за регулиране на обществените отношения, но е за бдящите. И активното поведение, като това, което пострадалата Диана Димитрова демонстрира последните десетина дена е следвало да бъде упражнено в рамките на сроковете посочени по-горе, когато това поведение е имало правен смисъл и възможни правни последици.
Дадените от закона права следва да се упражняват добросъвестно. Това правило следва от духа на закона. Има го закрепено и в нарочна законова норма - чл.3 от Гражданския процесуален кодекс. Макар и намираща се в този закон, по аналогия тази норма има своето приложение за всички права –процесуални и материални, в това число и наказателноправни материални и процесуални права. Нещо повече- задължението за добросъвестно упражняване на правата е обезпечено от отговорност за вреди - „…под страх от отговорност за вреди…” е изразът на законодателя.
Отнесено към настоящия случай това означава, че използвайки превратно правата си по закон пострадалото лице може да понесе отговорност за превратното използване на правата си. Не, да разказваш за претърпени от теб болки и страдания не е забранено. Забранено е след определените срокове да правиш опити да предприемаш процесуални действия, уличавайки определени лица в извършването на престъпление.
Ние не знаем точната дата на събитието, но има опасност да е погасена по давност и претенцията по гражданскоправен ред за обезщетяване на претърпени имуществени и/или неимуществени вреди. Тук се прилага общият давностен срок от 5 г. по чл.110 от ЗЗД.
Тези правила вероятно са били разяснени на г-жа Диана Димитрова. И ако това е направено буди недоумение упоритостта и да занимава обществото с този случай, който е частен, Опитът му да се превърне в символ на насилието над жени може би обяснява широката медийна подкрепа, но не бива да забравяме, че всеки един процес е състезателен, а ние не сме чули становището на уличеното за извършител на деянието лице, което по презумпция се счита за невинно до установяване на противното с влязла в сила присъда. Такова противно установяване не може да стане предвид факта, че са изтекли давностите, както пояснихме по-горе. Остава страхът от отговорност за вреди на говорещия, който е закъснял с говоренето си. Дали е налице правен абсурд ли? Ами не! Още в първи курс студентите в курса по Римско частно право се запознават с най-възвишеното определние за правото дадено още в Дигестите на Улпиан, където той цитира Целз: It eleganter Celsus definit ,Jus est ars aequi et boni (D1.1.1.). Както точно определя Целз, правото е изкуство за справедливото и доброто. Аз самият съм враг на всякакъв вид насилие, но континетналната правна система, за разлика от правните системи на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и на САЩ, не дава възможност да се реализират отговорности след изтичането на определена давност. Движението Мее тоо създаде прецеденти в това отношение, но пак бих искал да повторя - в една друга правна система.