- 29 Май 2024
- 9842
- 73
Автор: Герган Ценов, Фейсбук.
Герган Ценов е писател и музикант, роден в България, но от 25 години живее в САЩ. През 2015 г. създава в Ню Йорк свой собствен оркестър (Камерен ансамбъл „Ценов“), чиято основна мисия е изпълнението и популяризирането на българска класическа музика. В България има издадени четири книги с проза, поезия и драма. Публикуваме коментара му с неговото съгласие.
След това, което израелската армия извърши в бежанския лагер в Рафах, не искам никога да имам нищо общо с държавата Израел. Никога през живота си не искам да стъпвам на територията на тази държава, защото аз лично се страхувам от нейните жители, които в огромното си болшинство фанатично поддържат един режим на апартейд, етническо прочистване и геноцид.
След клането в Рафах за мен лично вече няма абсолютно никаква разлика между Третия райх и Израелската държава, както и между Адолф Хитлер и Бенямин Нетаняху. Това, което съм чел и виждал в най-кошмарните книги и филми за Втората световна война, в момента се случва пред очите ми и аз лично не възнамерявам да продължавам да си затварям очите пред един очевиден фашистки режим, който за разлика от режима на Адолф Хитлер, продължава вече цели 76 години. Последните няколко месеци бяха за мен един истински читателски и зрителски кошмар – истории за масови разстрели и изселвания, за масово избиване на жени и деца, за целенасочено избиване на лекари и репортери, за изтезания и екзекуции на политически затворници, за концентрационни лагери с нечовешки медицински операции, за биологическо оръжие и изтровени кладенци, за десетки хиляди тайно стерилизирани нееврейски жени, за нелегално продаване на телесни органи на палестински (и не само палестински) жертви, за взривяване на болници и университети, за арестуването и затварянето на стотици палестински деца без съд и присъда, за демонстративно изгаряне на книги, за насилствен глад и запор върху хуманитарна помощ, за предложения за женитби церемониално съпроводени от взривяване на болници и университети...
Срамувам се от позицията на американското правителство и американския сенат, които продължават да бъдат преки съучастници в един жесток геноцид.
Срамувам се от продажността на американските политици и дипломати под напора на безскрупулното израелско лоби.
Срамувам се от това, че всички тези зверски престъпления срещу човечеството се извършват с помощта на моите лични данъци, които всяка години пътуват към Израел под формата на военна помощ, въпреки че такава помощ е в директно противоречие с американското и международното право.
Срамувам се от много мои приятели, които не желаят да погледнат истината в очите, само защото това ще им навреди на кариерата.
Срамувам се от официалната позиция на родината ми България, която само преди няколко седмици гласува в ООН „въздържала се“ по въпроса за присъединяването на Палестинската държава към ООН. Срамувам се от така наречените български „интелектуалци“, които са заровили глави в кариери, награди и отличия и нямат гръбнака и сърцето да изкажат каквато и да е ясна позиция по който и да е хуманитарен въпрос под страх, че това може да им се отрази на тяхното тихо и мизерно живуркане.
И понеже моите думи са безсилни да изразят огромната ми болка и гняв, ето откъс от писмото, което Алберт Айнщайн и още няколко десетки еврейски интелектуалци са изпратили до „Ню Йорк Таймс“ на 4 декември 1948 г., само седем месеца след създаването на израелската държава:
„Сред най-тревожните политически явления на нашето време е появата в новосъздадената държава Израел на "Партията на свободата" (Тнуат Хахерут) - политическа партия, която по своята организация, методи, политическа философия и социален апел е близка до нацистките и фашистките партии. Тя е създадена от членовете и последователите на бившата организация Иргун Цвай Леуми - терористична, дясна и шовинистична организация в Палестина.
Шокиращ пример е поведението им в арабското село Дейр Ясин. Това село, което се намираше встрани от главните пътища и беше заобиколено от еврейски земи, не беше взело участие във войната и дори беше отблъснало арабските банди, които искаха да използват селото за своя база. На 9 април терористични банди нападнаха това мирно село, което не беше военна цел в сраженията, убиха повечето от жителите му (240 мъже, жени и деца) и оставиха няколко от тях живи, за да ги развеждат като пленници по улиците на Йерусалим. По-голямата част от еврейската общност беше ужасена от това деяние и Еврейската агенция изпрати извинителна телеграма до краля на Йордания Абдула. Но терористите далеч не се срамуваха от деянието си, а се гордееха с това клане, широко го разгласиха и поканиха всички чуждестранни кореспонденти, намиращи се в страната, да видят натрупаните трупове и общия хаос в Дейр Ясин.“
Още за автора: Герган Ценов: Съвременната българска музика се приема с изключителен интерес от публиката в САЩ
Диригентът Герган Ценов с дебют в литературата
