Шолц предаде Европа на САЩ подобно на Чърчил

Автор: Дмитрий Бавирин, "Взгляд"

Канцлерът на Германия Олаф Шолц изрази позицията си за реформа на Евросъюза, чийто резултат ще бъде окончателното сдаване на позициите на Западна Европа в полза на Съединените щати. Затова пък членове на този нов ЕС ще бъдат Украйна, Молдова и Грузия. Правейки това изявление, Шолц вероятно си е представял себе си като Уинстън Чърчил. Но проблемът е, че той съвсем не е Чърчил.

„В тези дни отново възниква въпросът, къде в бъдеще ще преминава разделителната линия между свободна Европа и неоимпериалистката автокрация.“

Този цитат от речта на канцлера в Карловия университет в Прага може би и случайно, но по-скоро преднамерено, извиква тесни асоциации с речта на Уинстън Чърчил във Фултън -  същата, с която започна Студената война.

Както и Шолц днес, Чърчил разсъждаваше за противостояние на Москва, за нуждата от обединение на Запада, за спасяването на Европа от диктатура, за разделителните линии на континента, над който „се спусна желязна завеса“.

Действително, този път европейците пускат „желязна завеса“ от своята страна, а Шолц е този, който провежда разделителните линии. На негова и на Евросъюза страна трябва да се окажат и страните от Западните Балкани (така ги обозначават в Брюксел, в това число и Сърбия), Грузия, Молдова и Украйна.

По този начин се заявява претенция за историческа реч, а мястото на произнасянето й не трябва да ни смущава. Формално Чърчил също е изнасял лекция за международната политика пред студентите от Уестминстърския колеж във Фултън. В този смисъл Прага е далеч по-удобно и столично място от 8-хилядния тогава и 12-хиляден днес Фултън (наистина, наблизо се намира малката родина на Хари Труман – президент на поканилата Чърчил страна САЩ, но това вече е друга история).

Бъдещето, което Шолц предлага на чешките студенти и на цяла Европа, е разширяване на Евросъюза с посочените по-горе държави, включително („в известна перспектива“) нямащата кандидатски статут Грузия. Но още преди това ЕС очаква реформа, която ще преразгледа базовите принципи на обединение: Германия настоява за отмяна на правото на вето, даващо възможност на всяка страна-членка на Евросъюза да блокира всяко решение в ЕС.

Шолц не може да бъде отучен от германската практичност, макар че в дадения случай едното не може да се случи без другото. Докато съществува правото на вето, шансовете на Грузия и – особено – на Украйна за встъпване в ЕС са нищожни. А при приемане на система на някакъв вид „решаващо мнозинство“ (да допуснем с две трети от гласовете) тези шансове се подобряват като минимум до теоретични.

По същество това е реформа в полза на САЩ. Това е окончателно предаване на политическия суверенитет на Европа на пълно разпореждане на Америка, а Шолц е градоначалникът, предаващ на янките ключа от града. Кой, ако не той – представителят на най-мощната в икономическо отношение страна от ЕС – да направи това?!

Всеки първи политолог в Русия ще възрази, че Германия вече отдавна няма политически суверенитет, да не говорим за „малките“ членове на ЕС, а Евросъюзът като цяло пък никога не го е имал. Всичко обаче се познава при сравнение.

До този момент съюзът между Берлин и Париж без особени препятствия водеше Европа в нужната им посока. Тяхната позиция беше доминираща и периодично на този съюз се дори се удаваше да тръгне против волята на САЩ, както беше например в случая с войната в Ирак.

Но колкото повече ЕС се разширяваше на Изток, толкова по-голяма ставаше фракцията на страните, ориентирани преди всичко към САЩ: Полша, Румъния, Прибалтика традиционно се равняват по Вашингтон (за това има много причини, включително исторически). Още преди десет години Западна Европа едва удържаше водещите си позиции или реално – ревностно удържаше антируските настроения на проамериканския блок, но сега реши да капитулира.

След това  значително разширяване на Евросъюза (за каква част от остатъците от Украйна ще претендира, ще узнаем по-късно), проамериканската и антируската позиции ще станат структурна доминанта в него, без възможност за отиграване назад и даже, при евентуална отмяна на правото на вето, с „притреперване“.

Някаква си Унгария, чийто премиер Виктор Орбан направи немалко за облекчаване на пакета антируски санкции в национална полза, ще трябва да провежда мълчаливо политиката, която ще се установява от Вашингтон. Същото се отнася и за Германия: в лицето на Шолц тя се отказва от амбиции и отстъпва водещата роля в европейския подход на тези, които дори не живеят в Европа.

„Защото пред лицето на заплахата от Изток, най-важното е единството на Запада“, както казваше Чърчил, а може би и самият Шолц. Сега вече не е важно.

В своята Фултънска реч сър Уинстън, бивш премиер на отслабената от войната Британия, директно поверяваше на САЩ отговорността за съдбата на Западния свят в противостоянието със СССР. Шолц прави същото, и говори за това също директно, макар и не в речи пред студенти.

Всички точки бяха изяснени от него по-рано и всеки, който е искал, е чул. Например, Шолц обясни преди няколко дни отказът да се достави на Украйна въоръжение за удар по територията на Русия с „нежелание да се допусне ескалация на конфликта“, позовавайки се на думите на президента на САЩ Джо Байдън. „Мисля, че към този принцип трябва да се придържат всички останали“, добави той.

По-рано ФРГ, с редки изключения, изобщо не предоставяше оръжие на воюващи страни, и това нямаше нужда от обяснения. Сега е достатъчно позоваването на американския дядка, а след завършването на реформите и разширяването на ЕС той или неговият наследник/наследница или някой след тях, ще стане единственият носител на политическата воля за всички на европейския континент, които живеят западно или южно от Брест.

Или пък няма да стане. Защото сценарият за встъпване в Евросъюза на каквато и да е част от Украйна всъщност е по-малко вероятен, отколкото разпада на самия ЕС. Формално американците удържаха важна победа (преди всичко над Гемрания като европейски център на силата), но в действителност далеч не е факт, че замислената реформа ще може да се осъществи, без от Евросъюза да побегнат не само унгарците, но и поляците, без които планът няма смисъл.

Така че, засега тази история не говори за политически триумф на САЩ, а за капитулацията и позора на Шолц. Същият този Шолц, който като активист на СДПГ се бореше с неоимпериалистическия блок на НАТО (тоест пасажът в първия абзац го е извадил от стария си речник).

Има обаче и друга версия, за един друг Шолц.

Този Шолц е внимателен и подменя действието с неговата привидност. Изхождайки от консенсуса на западния елит, че сега лидерството се определя от нивото на подкрепа за Украйна, той се мята на самоходно оръдие „Гепард“ преди изпращането му на Въоръжените сили на Украйна. Но когато от ВСУ идват за обещаното въоръжение, от Бундесвера често отговарят – няма повече, свърши, и за нас не стига.

Този Шолц се вписва в действително болезнени за отношенията с Русия или за икономиката на Германия ходове, само когато стане очевидно, че това е неизбежно решение на огромното мнозинство. За сметка на това забавяне Берлин ще успее да икономиса някоя копейка и няколко спокойни дни.

Този Шолц обещава на Европа благо бъдеще, от което много европейци всъщност се страхуват. Но той вероятно има предвид тежестта на идващия удар по икономиката на Германия, който ще направи преизбирането му невъзможно.

С други думи, той е политик-камикадзе, принасящ себе си в жертва на олтара на Отечеството. Приемайки, че в съвсем кратко бъдеще ще му обесят трънен венец, ще бъде отписан от всички сметки, Шолц посвещава остатъка от дните си на власт, за да „постеле меко“, за да отмени действията на пиарите, да забави приближаването на Германия към пропастта макар и само мъничко.

Знаейки, че ще бъде проклет, работи за Родината и поддържа провокационни идеи с едничката цел да не бъдат реализирани при новата власт, нагледала се на грешките на старата, на грешките на самия Шолц, допуснати от него преднамерено.

Това е красива и оптимистична версия. По-рано вестник Взгляд подробно писа за подозрителни фокуси в действията на Германия спрямо Украйна.

Но първата версия далеч повече приляга на истината – доброволно сдаване на позициите в полза на САЩ. Версия без сложна интрига, хитра политика и стратегическа прозорливост.

Защото тя е по мярка на Шолц, такъв е неговият мащаб. Съвсем не като на Чърчил.

 

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

Източник: vz.ru