- Автор: Йожени Бастие, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 23328
- 41
- Близо 3 млн. души са поставени под карантина. Кризата, която преживяваме, не е ли първата световна криза?
- Със сигурност не е първата световна епидемия, но е първата, която толкова много ни плаши. Азиатският грип през 1957 г. е причинил смъртта на на 2 млн. души по света и 15 хиляди във Франция. Хонконгският грип от 1968-69 г. е отнел живота на 2 млн. души по света и на 30 хиляди във Франция, 25 хиляди от които само през декември 1969 г., в пълно безразличие. Би трябвало да изследваме по-скоро нашето възприятие на пандемията, отколкото самата пандемия.
Нашата епоха не е началото нито на глобализацията, нито на болестите; когато чумата и холерата покосявали предците ни, тези бичове са идвали отдалеч. Болестите преминавали с лекота от Азия в Европа и обратното, дори да е било по-бавно, отколкото днес. Черната чума, опустошила Франция през 1347 г., идвала от Крим. Корабът “Св. Антоний”, който пренесъл чумата в Марсилия през 1720 г., идвал от Сирия. Днес не глобализацията е застрашена, а нейното засилване и дори нейното повсеместно разпространение. Една стъпка е направена. Това, което глобализацията развали, нямаме как да го поправим: пред очите ни е спектакълът на това безсилие.
- Страните обаче реагират много различно в зависимост от своите култури. Какво мислите за френската реакция?
- В началото двете възможни реакции бяха защита на всички или естествен подбор. Това, което наричат “колективен имунитет”, е цветист и лъжлив израз за “естествен подбор”: населението да бъде оставено да хване вируса, най-слабите да умрат и дявол да ги вземе изоставащите. От страните, които възприеха тази политика в началото - Великобритания, Нидерландия, Швеция -, само Швеция все още я следва. Другите се присъединиха към лагера на “протекционистите”, защото тезата за естествения подбор изобщо не издържа морално - не само защото оставя най-слабите да умрат, но ги оставя в мъчителни условия.
Различните страни, които в по-голямата си част избират да защитят своето население, не го правят по един и същ начин. Страна като Франция, богата, но с всесилна и немощна държава (едното поражда другото), не беше в състояние, въпреки огромния си бюджет за здравеопазване, да осигури тестове, които щяха да позволят целенасочена карантина, нито маски, които щяха да гарантират защита на болничния персонал. Прикриваха недостига на тестове и маски с аргумента за предполагаемата им безполезност. Именно нашето високомерие ни погубва: надувайки, че имаме най-добрата здравна система в света, ние не можахме да противопоставим на един непознат и опасен вирус друго, освен професионалното усърдие на нашите обезоръжени болногледачи. Това е много френско. Самохвалството от една страна, а от друга - разточителни институции, които въпреки това са толкова разядени и лишени от всичко, че само огромната отдаденост на болничния персонал ги спасява от банкрут - същото важи и за националното образонание.
Французите са добре известни със своя индивидуализъм, характерен за обществата, в които междинните съсловия са недолюбвани и държавата управлява всички детайли. Но в една трагична ситуация се открояват именно основните човешки качества. Поведението на индивидите в изключителни времена често е много различно от обичайното поведение. Всеки е съгласен да отнемат част от свободата му, което не означава, че ще отвикне от нея. По същия начин навсякъде виждаме красиви прояви на солидарност. Солидарността е също толкова естествена за хората, както и егоизмът, както показаха Аристотел и Кант. В трагични периоди има негодници, които спекулират на гърба на умиращите, но има и много хора, които рискуват себе си, за да помогнат на другите.
- Не трябва ли да преосмислим понятието “прогрес”, след като нашите свръхмодерни общества спряха заради един архаичен бич?
- Ако прогресът означава, че ще донесем всеобщо щастие на човечеството, то тогава наистина трябва да преразгледаме тази идея. Но от десетилетия вече не вярваме в тези илюзии за модерността. Напротив, постмодерният момент е по-скоро песимистичен, както Камю беше видял много рано: по-скоро “пречим на света да се разпадне”. Много добре знаем, че сме крехки и дори можем да бъде черногледи по въпроса за климата… Прогресът с главна буква е зад нас.
- Различни ли са реакциите на модерния индивид от реакциите на древния човек?
- Човешките реакции, разбира се, са едни и същи през епохите, когато хората са изправени пред едни и същи събития. Удивително е да прочетеш разказите на свидетели за големите епидемии в миналото. Там откриваме серия от поведения, които днес са пред очите ни: бързото заминаване на елитите за провинцията, разпространението на болестта в провинцията; разярените, които се изправят срещу карантината и се обръщат срещу “надзирателите”; множеството слухове за чудотворни или фалшиви лекове; или “Покайте се!”, което някога е приемало образа на Бог отец, а днес това на Майката Земя. В социалните мрежи виждаме всякакви многозначителни глупости, аналогични на шарлатанството от Ренесанса.
- След като първо обявиха границите за “безполезни”, сега сякаш нашите ръководители преоткриват добродетелите им…
- Трагичните ситуации винаги разкриват глупостите, на които са способни нормалните периоди. Мъдростта на народите знае, че хората се организират и управляват по-добре в близост, че любовта към далечното може да бъде идеал, но никога не трябва да бъде изключителна програма. Наложената идеологическа безграничност, глупавото самохвалство, че “заместваме границите с мостове”, днес са отхвърлени от реалността - но, и това е законът на жанра, на прекомерна цена. Ще платим скъпо за това осъзнаване.
- Какви уроци може да научи Европа от тази безпрецедентна криза?
- Европа се държа като комунистическият другар, който прославя абстрактния човек, докато изоставя съседа си на смъртта: съсредоточавайки се върху универсалния морал, който изисква да приемем имигрантите отдалеч, тя забрави за вътрешната солидарност. Вероятно тази криза ще ни накара да преосмислим локалното и значението на суверенитета. Тази планета няма да бъде нито укрепена, нито защитена от химерата за световна държава. Тя просто има нужда да се поддържа и защитава солидарността между нациите, на първо място между най-близките.
Превод от френски: Галя Дачкова
