Сергей Переслегин: Войната като игра. Дивата карта. Глобалните сценарии

Сергей Борисович Переслегин е руски литературен критик и публицист, изследовател и теоретик на фантастиката и алтернативната история. Текстът е стенограма от поредица с негови интервюта в ютюб, направени от Наталия Луковникова.    

 

Переслегин: Конфликтът между СССР и Запада беше онтологичен, той беше решаван много години, повече от 40 години. Имаше ситуация, в която Съюзът имаше преимущество, имаше ситуация, в която Западът имаше преимущество, но хубавото беше, че конфликтът се решаваше консервативно, затова и всичко, което се случваше с различните кризи – берлинската, съответно карибската, корейската и така нататък, в крайна сметка при всички проблеми, при всички бойни действия, при всички загуби – корейската война беше много тежка – но въпреки това мирът никога не е довеждал до реалната граница на ядрена война и на по-голямо стълкновение между държавите.

На първо място именно поради хората, които ръководеха страните, и които добре помнеха Втората световна война, мнозина от тях непосредствено са били на фронта и като цяло имаха представата, че няма никакъв интерес това да се повтаря, а ако не като повторение, а като силно влошаване, даже не искаха и да мислят за него.

Второ, те участваха в ситуацията като държавници с консервативен план, тоест сякаш се опитваха да не извършат съвсем необратими действия. Ситуацията, която започна да се формира през последната седмица, ме води до идеята, че сега картината е друга. И в някакъв план може да се каже – това е много условно изказване, бих искал после подробно да обясня какво имам предвид, защото в този вид звучи странно – тази война придоби известен игрови характер. Тук имам предвид следното.

Обикновено, когато се разиграва голяма ролева игра, при това с не особено подготвени отбори, тоест хора, които нямат голям опит, те започват да играят много хазартно. Те се самонавиват и започват да взимат решения, които не са продиктувани нито от позиции, нито от обстоятелства, нито от техните интереси. Те започват да взимат решения, които са продиктувани от моментни настроения, моментни реакции. Тези решения могат да се окажат, просто казано, всякакви. Какво означава това в нашия случай?

Първо, това означава, че прогнозирайки бъдещето, ние сме длъжни да разглеждаме като най-вероятни сценарии не рационалните и логично обясними, произтичащи от интересите на страните действия, а действия, които биха били, нека го формулираме така, максимално литературни, или даже максимално кинематографични...

Луковникова: Сюжетни.

- Да, имам предвид, в тази ситуация, за секунда си представете, че нищо от това, което виждаме, го няма. Този свят не съществува, а има автор, или група автори, които седят и пишат книга. За много интересен, високо напреднал технологично, отвъд космоса, свят на ядреното оръжие...

- Според последните събития, понякога изглежда точно така.

- В който се случва някакъв конфликт. Съвършено ясно е, че тези автори изобщо не ги интересува конфликта между Русия и Украйна, за техния читател това е плитко, няма да вземат да разглеждат картата и да си изясняват какво и що. Конфликт на два светогледа, на Русия и Запада, за авторите ще бъде, разбира се, по-интересен. И естествено авторите ще тръсят тук. Разбира се, те няма да направят така, че хората да взимат съвършено глупави решения, но измежду решенията, които имат право да съществуват, ще се избират тези, които ще движат сюжета напред и които ще бъдат интересни на читателя. Които читателят ще може да приеме като развитие на събитията. Оттук естествено е разбираемо, че предстои курс към ескалиране на конфронтацията.

- И двете страни ли се водят от такава логика?

- И двете страни абсолютно еднакво, вижте, казвам и двете страни, и това е важно. Имам предвид не само лицата, взимащи решения. Не само условно Макрон, Путин, Байдън и така нататък. Тази ситуация започва полека да се проявява на всички нива, включително и на много по-ниски. Расте афектът, расте изобретателността, хората започват активно да мислят и да търсят най-оригиналните, най-непредсказуемите действия и на полето на боя, и в Комитета по безопасност, и в инженерните вузове, на много места сега се случва това. И тук, и там, естествено, и от двете страни.

Вторият момент. В тази ситуация започва рязко да нараства вероятността за реализиране на дивите карти. Дивите карти в западния смисъл на тази дума са черните лебеди, например от типа на ядрен удар от някой по някого, не е задължително веднага да е глобално – по всички цели и така нататък. Това е класически черен лебед в подобна ситуация. (И двата израза, руският „дива карта“ и английският „черен лебед“ са съответните еквиваленти за изненадващо събитие, със сериозен ефект, което често се интерпретира погрешно със задна дата – б.пр.) Или катастрофично събитие, нещо по-сериозно и от Чернобил. Така и дивите карти, в нашия смисъл на този израз дивата карта не е задължително катастрофа. Дива карта може да бъде научното откритие, технологичен успех, появата на някоя нова книга, която следващите сто години ще влезе във всяка училищна програма във всяка точка на света.

- Също и някой човек, доколкото разбирам.

- Човек може да се появи. Сега в света може, как да кажа, като при Лем, спомням си Станислав Лем, едно негово изречение в края на „Соларис“, „Не е свършило времето на ужасните чудеса.“ Ето при нас пък започва времето на ужасните чудеса, и това могат да бъдат много различни чудеса и много интересни. И сега при анализа, при прогнозата, трябва да се отчита вероятността от чудеса и позитивни, и негативни. Това е особено важно. А това например го нямаше в Третата световна, в Студената война. Досега никога не сме се сблъсквали с това, но сега се сблъскахме. Това е още една особеност на ситуацията, която преди това не я е имало.

Много е интересно това, с което се сблъскваме тук. Ние имаме съревнование едновременно на няколко нива. Съревнование в сраженията, на военно ниво – това е полето на боя, това е Украйна. Тук ситуацията, разбира се, за Русия е крайно неизгодна. В какъв план – Русия е длъжна да спечели възникналата ситуация, при това като удържи реална, истинска, сериозна победа. За Запада е достъчно затягането на този конфликт и ничия победа, да, накрая ще пострада Украйна, но съдейки по всичко, на Запада не му е много тъжно за тази ситуация. И сега е много важен въпросът – ясно е, че става голямо прегрупиране, ясно е, че тече превземането на Мариупол, ясно е, че след това ще започне нова стратегическа операция.

Тази операция е възможно да бъде генерално сражение поне за тази кампания, която се провежда сега, и която вече не можем да смятаме за блицкриг, но все още можем да смятаме в категорията до 100 дни. За това сражение говорят вече мнозина, вече рисуват схемата на картата, но е съвършено разбираемо, че фактически става дума или за локална операция непосредствено срещу донецките групировки, или за по-дълбоко обхождане, което сега е сложно да се направи, понеже редица ключови точки, макар и изолирани, все още не се намират под разпореждане на руските въоръжени сили.

Въпреки това, няма да вадя картите на американската схема на поведение, как те виждат бъдещата операция, видях други мнения, но аз самият няма да гадая тази ситуация, ще кажа само едно – от моя гледна точка, и цял живот на това ни е учила военната стратегия, че колкото по-широко се движи една обходна маневра, толкова по-глеми са шансовете й за реализация. Склонен съм да мисля, че руското ръководство, а и украинското, също прекрасно разбират това, тези хора знаят за конкретната ситуация на фронта, а ние с вас – не, ние можем да използваме само спътниковите данни.

 

- Имам такъв въпрос: ако наистина виждаме, че това е така и, както ни казват новините за продължаващите онлайн преговори с Украйна, украинската страна затяга конфликта, по-точно Западът затяга конфликта, защото Западът ще продължи да поддържа сивата зона в този регион...

- Безусловно.

- Тоест възможна ли е всъщност тази победа на Русия, за която Вие говорите?

- Вижте, преди всичко тук трябва да имаме предвид един прост въпрос. Ако преминем малко по-високо от нивото на стратегията, на нивото на голямата стратегия, тогава важният въпрос е как Русия вижда следвоенното устройство на Украйна. По всичко личи, че Западът вижда следвоенното устройство на Украйна като сива зона и за него това е лесно, защото нищо особено не трябва да се прави, сивата зона и сама ще се получи в тази ситуация. На Русия при всички случаи й е абсолютно необходим някакъв порядък на тази територия. Ако за Запада сивата зона в Украйна е цел, то за Русия безусловно целта е да се избегне сивата зона, при всички случаи.

- Това е много сложна задача.

- По-нататък стои въпросът – ако не е сива зона, то кавко е? Поне на пръв поглед, подчертавам, че говоря само на пръв поглед и умозрително, виждам следното възможно решение. Първо. Минимално решение. Донецк и Луганск влизат в състава на Русия или са буферни държави, а това впрочем за САЩ не е важно. Крим остава руски, но в тази ситуация Русия ще се стреми да запази поне Херсон и Херсонска област, като безусловно ще се опита да получи и Харков, повтарям, че сега говоря за реална ситуация, а не как всичко това ще се нарече.

Тук сложността се състои в следното. Да, естествено в останалата част има някаква украинска държава, неутрална, прозападна, но неутрална държава, която гарантира на своята територия ред, а не сива зона. Какви проблеми има тук – това са вече много големите загуби, за да се вземе това очевидно компромисно решение. Втори момент.

Всеки път, когато се е разигравал конфликт на територията на Украйна, било Първата световна война, Втората, Третата, Четвъртата, или по-ранните събития, винаги възниква фундаменталният въпрос за Одеса и Николаев. Защото това са твърде важни територии, за да останат неясно чии. Но трябва да се каже, че в концепцията на един такъв компромисен вариант действително е разбираемо защо има желание борбата да се води непосредствено около Донбас и против донбаската групировка, защото в този случай, губейки донбаската групировка, Украйна губи възможността да вземе Донбас, след което тя като цяло може да приеме този компромисен мир и за нея това ще бъде разумното решение в една подобна ситуация.

Второ възможно решение е федерализация на Украйна. На Украйна се гледа като федерация, грубо казано Херсонска Украйна, Киевска Украйна, Черниговска Украйна, Лвовска Украйна, много са, смятал съм ги и минималната версия е или 6 или 8,  в зависимост дали Донецк и Луганск се смятат за част от тази федерация или не се смятат. При такава ситуация, федерацията ще има някакъв договор вътре в себе си и всеки от нейните субекти ще има отделен договор с Русия и Запада. Това е много интересно решение, което можеше при минимално желание да се вземе без война, но беше нужно и двете страни да го искат. Когато казах двете страни, имах предвид естествено Русия и Запада, а не Русия и Украйна.

Трети вариант, максимален. Русия ще се стреми да направи Украйна на практика държава-сателит, тоест там разбира се формално ще остане държава, но това ще бъде държава, влизаща в съюзна държавност, в митнически съюз, във военен съюз с Русия, тук вече неутралитетът приключва като идея. Защо това решение е опасно? Защото конфликът се оказва все по-твърд за Запада. Какво е положителното на това решение? Това, че веднага щом бъде сключен такъв договор, ние неочаквано ще видим, че отношенията на Русия с Казахстан, Киргизия и така нататък, съвсем забележимо ще се подобрят. Ще станат просто отлични.

- Е, засега те забелжимо се влошават.

- Засега, да. Защото Русия не демонстрира готовността си да отиде до край в удържането на победа.

- До такава степен, че Казахстан заяви, че няма да провежда парад на 9 май.

- Те официално заявиха, че нямат пари за него, което аз напълно вярвам. Но сега не говоря за това. Тези три основни решения, които възникват, ако се вземе второто решение, тоест федерация и федерализация, трябва да се настъпва не срещу донецката групировка, срещу нея трябва да продължи операцията, но само като отклоняваща вниманието, а страшният удар трябва да се нанесе решително на запад, по десния бряг на Днепър. И тогава особено значение ще получат такива позиции като Запорожието, и главно Днепропетровск. Ако имаме предвид третия вариант, тогава трябва да се настъпи още по-нататък на запад.

Третият вариант засега изглежда много фантастичен, но въпреки това него го има и трябва да се има предвид. Ако разглеждаме тази война като чиста геополитика, именно по отношение на средна Евразия, а в някаква степен също и Закавказието, е нужен именно този вариант. Но в сегашния момент от времето, общото мнение не само на Запада, но и на много неутрални наблюдатели, наприемр Азербайджан, се свеждат до това, че Русия губи конфликта в Украйна. Поради това, близките две седмици ще бъдат особено важни, от гледна точка на чисто военната страна на проблема. Сега ще се определи дали започва генерално сражение и ще се определи кой в тази ситуация ще диктува, добри или лоши, условията за мира. Това е, ако разглеждаме картинката само на военно ниво, без да излизаме от неговите граници.

При това, вижте, веднага се изяснява, и това вече е много интересно, доколкото ни позволява да направим хубав преход към следващия въпрос и към следващата тема. Веднага се изяснява основната слабост, която Русия има. Ние явно изоставаме от Запада по спътникови групировки. Необходимо е да се реши този проблем и това може да стане по три начина. Първо, унищожаване на западните спътникови групировки. Между другото, интересното е, че никой не знае какво ще стане в този случай. Работата е там, че е много добре известно, че унищожаването на боен кораб представлява формален повод за война и по правило в 99 от 100 случая след такова нападение се обявява война. Нападение на самолет, именно защото авиацията се е появила много след флота, не представлява формален повод за война. По времето на Студената война имаше десетки такива случаи, всеки от тях се съпровождаше от много голям шум, вътре и около него, но война не започна. Никой не знае каква ще бъде реакцията при унищожение на космически обекти, взаимно. Това е абсолютно неясно. Ясно е, че това нарушава договора за неутралитет на космическото пространство, но доколкото космосът е зона на глобалното разузнаване, този договор вече отдавна е нарушен, при това необратимо.

- Да, ние виждаме, че сега вече всичко нарушават, ето още един договор.

- Как да кажа, това беше един от краеъгълните камъни на взаимната военна безопасност, това също трябва да се има предвид. Ще обясня едно просто нещо – ако имате в космоса ракета с космическо базиране, то съвременната система ПВО, ако не сте успели да унищожите станцията с тези ракети, нищо не можете да направите с тях, много е малко разстоянието в момента на нанасянето на удара. И са доста високи скоростите. Именно затова Съветският съюз и САЩ взаимно се договориха да не правят такива работи, тъй като тяхното съзнание ще достигне като цяло до много бързо до налагане на идеята за нанасяне на първия удар. Което нито едната, нито другата страна изобщо не искаха да забележат.

Втората възможност е създаването на своя адекватна по размер спътникова групировка. Тук проблемът е, че ние имаме достатъчно носители, но съдейки по всичко, не ни стигат спътници с достатъчно безотказно електронно оборудване. Понеже това казва Рогозин, може да се има доверие.

Трети вариант, много интересен, е създаването на локални спътникови групировки във високите слоеве на атмосферата, не в орбита. Малки спътници, свързващи се в мрежа, живеещи съвсем кратко, буквално няколко дни, и поради това на практика неуязвими. Те се извеждат в орбита от един лек носител, от всяка точка. Някога Роскосмос проведе разговор за такива микроспътници с военно значение и това се разглеждаше като реална възможност, но направено ли е всъщност или не, аз не зная.

Но забежете, че съдейки по всичко, изходът на сраженията на полето на Украйна много ще зависи от това, как ще се развие ситуацията в орбита. Това говори за факта, че сегашната война е доста необичайна. Това е и вторият момент, който тук можем да разгледаме.

Третото ниво, това е нивото на икономическото съперничество. Тук вече всичко е ясно. Достатъчно интересно е да видим, че страната, която формално воюва за глобалния свят, тръгна към унищожение на този глобален свят със своята система от забрани. Най-любопитно от случилото се е, че се създадоха условия за абсолютен протекционизъм. Тоест Русия сега има възможност да развива вътре в страната всякакви индустрии, каквито може да посика да развива. Каквато и да е конкуренция с по-развити в дадени отношения страни, няма да има по принцип. Опитът показва, че при отсъствие на външна конкуренция, излизането на повече или по-малко конкурентно ниво отнема от 7 до 10 години.

И тук трябва да разберем, че Русия вече ясно се занимава с преустройство на управлението на икономиката и по-скоро на Запада ще се наложи сега да направи същото, говоря за европейския Запад. По тази проста причина, че възникналите протекционистки мерки ще бъдат силно препятствие за свободното движение на стоки и услуги. А това означава, че в някаква ситуация ще бъде по-полезно сам да си направиш нещо, отколкото да очакваш, че някой друг ще го направи, включително и съюзниците ти.

Тук има една любопитна тънкост, която непременно трябва да имаме предвид. Много по-рано, отколкото това се е случило през Първата и Втората световни войни, страните изглежда се сблъскаха с криза на военното снаряжение. Всички очакваха, че ще свърши снаряжението на Русия, но Русия традиционно от времето на Съюза и през цялото време е добавяла. Съветският съюз, изхождайки от по-слабата позиция спрямо Запада, считаше, че при всички случаи трябва да спечели своето с това оръжие, което е направено предварително. Западът предполагаше, че ще успее да разгърне производство в прилични мащаби по време на война. Оттук и несъпоставимото количество танкове например, което имат страните.

Та тази интересна тънкост се състои в това, че за 42 дни на конфликта доставки на техника за Украйна, се създава впечатление, че значителна част от свободните резерви на Запада, включително на Америка, не само на Европа, на практика са изчерпани. Тоест в момента изглежда, че повече ленд-лийз –  между другото това, че САЩ наричат помощта за Украйна ленд-лийз е много интересно и много важно и също говори за това откъде тръгва конфликта – та по този ленд-лийз няма вече да се доставя нищо. Глобалистките пробайдъновски елити не планират бързо привеждане на американската икономика на военни релси, а вероятно и не знаят как да направят това. От тук възниква любопитна ситуация. Когато говоря за генерално сражение, трябва да се има предвид, че вече в хода на това сражение и точно преди неговото завършване, ще възникне явна криза на военното снаряжение, което също ще окаже своето влияние за продължението на събитията. Това е икономическото ниво.

Третото ниво, както винаги, е онтологичното, културното, трнасцендентното. Третото ниво, в крайна сметка, е в името на какво се води тази борба. И двете страни тук считат себе си за абсолютно прави. Русия, колкото и да е странно, в тази ситуация излиза от една страна от християнски позиции, от друга страна от общочовешки. Имам предвид буквално следното: Русия предполага, че светът се намира в стадий на развитие, макар и критичен.

А позицията на Запада – да, аз разбирам, че Фукуяма не улучи времето, но той се изказа и никой не му възрази – е твърдо от позицията на края на историята и възвръщане на либералния свят, шансът за което е строго равен на нула, от всяка гледна точка. И тук възниква много интересна ситуация. Америка има няколко концепции за света на бъдещето, но засега не е огласила нито една от тези концепции. Русия ясно огласи византийската си концепция, която разбира се, е положена в миналото, но в условията на критичния стадий може да обслужва локалното бъдеще в рамките на 30 години.

- Макар и да се явява някакъв ковчег?

- Да, Византия е ковчег. И тази концепция е огласена по някакъв начин. Но какво е нтересно отново. Да, Византия е ковчег, това е хубаво и добро. Но неочаквано, достатъчно неочаквано, макар и не за всички, за мен вече от 10 години няма такава неочакваност, но това е свързано с годината ми на раждане, декември 1960, четири месеца преди полета на Гагарин. В тази ситуация, чисто по възпитание и по обраование, аз съм фанатик на космоса. Затова нямаше неочакваност за мен, но за останалите стана неочаквано, че съдейки по всичко, стратегическото решение на конфликта на високо ниво, в значителна степен ще зависи от успеха в космоса.

Западът смята ситуацията за съвсем очевидна – превъзходство в икономиката, превъзходство в ресурсите, превъзходство в човешкия капитал и хората изобщо, превъзходство в организацията на икономиката, великата фигура на Илон Мъск с неговия частен космос, вече съществуващите планове за колонизация на Марс – Западът смята победата си тук за сигурна.

От друга страна е доста странна стратегията на Русия. В какъв смисъл странна? Не в смисъл на лоша, а в този смисъл, че създалата се ситуация е абсолютно необичайна, нямаща досега аналог в историята. Всичко, което Западът сега прави в космоса, а това са много интересни и разумни проекти, е също така и опит да се вземе всичко възможно от съществуващата космическа платформа. Мисията Артемида е версия на мисията Аполо.

Разбира се, на луната ще изпратят чернокож и жена, всичко ще бъде много политкоректно, но като цяло принципна разлика от това, което се правеше в 60те години, освен че демонстрираха в 60те години, не се забелязва. Даже илънмъсковите проекти на практика правят същото – работят по логиката на предишните съществуващи технологични основи. В същото време, проектите, които сега Русия обявява, интересно е, че се обявяват, бях удивен да прочета описанието на космическите двигатели от следващо поколение в списание, което е партньор на РЖД „Червена стрела“, тоест ако нещата вече са на ниво четене във влака, значи темата е изявена, те искат да се чете и затова пишат.

Така че, това което Русия заявява, е следващо поколение. Това е ядрен източник на енергия в космоса, това е йонен двигател с доста прилична мощност, имам предвид проекта Зевс, за който подробно е писано и говорено, а главната и първата негова задача след изпитателния полет около луната, и това е именно изпитателен полет, неговата задача ще бъде от тук до Юпитер и обратно за много по-кратък срок от този на западните проекти, но най-важното е, че при нас това се прави на многократна основа. Този проект може да има много недостатъци, защото той е първи проект, но тук трябва да имаме предвид нещо просто – и най-неуспешният проект от следващо поколение като правило има повече потенциал от най-съвършения краен проект от предишно поколение.

А неочакваното тук е следното. Русия, която технологично винаги е изоставала от Запада, Русия и Съветския съюз, като правило винаги се е стремила към консервативна технологична политика, предоставяйки на Запада възможност да прави иновации, да се опарят на тях, а впоследствие може и да се видят тези иновации, да се избере и да се вземе от тях най-оптималния вариант. Сега по този път явно върви Китай в космоса.

Тук картинката е точно противоположна. Западът взима консервативни решения, Русия, съдейки по всичко, приема крайно революционни решения. Негативът тук също е напълно разбираем, това е времето. Първият полет е планиран за 2030-а година, това не е много, не е дълго, но сега сме 2022-а. И конфликът може да получи крайното си разрешаване преди да бъдем готови за борба за мир в космоса.

Като казвам борба за мир не се шегувам. Има понятие спечелване на войната, има и понятие спечелване на мира. Войната ще се печели на полесражението и в икономиката. Мирът, и това е много важен извод, който беше направен след тази седмица, мирът ще се печели не в икономиката, мирът ще се печели в космоса и в технологиите. В този случай космосът ще бъде базовата фундаментална технология. Ако мирът в космоса не бъде спечелен от нито една от страните, ние се сблъскваме с концепцията за взаимното поражение и тъмните векове.

Вече говорихме, че в този случай тъмните векове няма да са особено продължителни – около 30 години – но ще бъдат достатъчно неприятни. В случай на тъмни векове, ние говорихме за преимущества на Запада, но тук има ясно преимущество за Русия. Работата е там, че в случай на тъмни векове, руският византийски проект за ковчег работи отлично – да, неговите перспективи за цивилизационно лидерство в космоса ще изчезнат, но в някаква минимална степен той ще обезпечи някакво ниво на живот и ред на територията, тоест Русия няма да стане сива зона.

В този план стратегическо предимство на Русия е фактът, че нейният съвременен политически проект, макар и като резултат от отсъствието на други варианти, е симетричен, той може да работи и в случай на успешно решаване на задачите за спечелването на мира, и в случай на взаимно поражение. Доколкото аз разбирам нито Европа, нито САЩ нямат в момента такъв проект. Трябва да имаме предвид обаче, че САЩ ги очакват три изпитания. Сегашният конфликт с Русия, рязко изостряне на политическия конфликт, който на практика вече се изостри и занапред ще се изостря все повече и повече, а до изборите остава вече не много време. И скоро този конфликт ще започне да придобива ясно изразен електорален характер, с всички произтичащи оттук крайно неприятни последствия. Но главното е, че когато този вътрешен конфликт завърши, но не по-рано, на първи план на събитията в този конфликт ще бъдат Китай и САЩ. Тоест, решавайки своя вътрешен конфликт, и решавайки конфликта с Русия, те ще се окажат пред необходимостта някак да решат китайския проблем.

- Вие казахте и за САЩ и интересната теза, че те пчелят по всичко, включително и по хора. Честно казано, аз имам впечатление, досега Вие често сте кавал, че едно от оръжията в инструментариума на САЩ е износът на хаос извън територията на страната и понякога се създава впечатлението, че всичко, което става е в някаква степен поради дефицита на хора, защото бялото население на Америка се намира в нестабилна позиция, или иначе казано е източник на вътрешен хаос и всичко, което виждаме е просто опит да се премести огънят встрани.

- Обърнете внимание, аз не казах, че САЩ имат преимущество по хора, казах, че САЩ смятат, че имат преимущество по хора.

- Извинете, била съм невнимателна.

- Това е съществено, защото когато чувам изказвания както на Мъск, така и на този нещастен Скот, за космическата програма, това прозира през всяко изречение „ние хвърляме шапки, имаме повече технологии, имаме повече хора, имаме повече учени, имаме повече космонавти, всичко ни е повече“ – те наистина мислят така. И те имат много основания, защото успехът на космическите им мисии е отдавна – имам предвид и Вояджър, Пионер, Галилей и т.н. те имаха много проекти. Но ключова дума номер едно беше, в последно време с тези проекти възникнаха проблеми и за последните няколко години там не е имало силно развитие. И второто е, въпреки, че те отчитат такова преимущество, и такъв вече натрупан опит с далечни полети, защо досега не съм видял нито един проект за космически буксир и нито един проект на функциониращ йонен двигател? Макар че изпитания в тази посока от тях, както и от нас, се провеждат от незапомнени съветски времена. Затова въпросът кой има преимущество на хора, но те са съвършено уверени в това, е важен момент в дадения конфликт. Те са уверени в това превъзходство. Що се отнася до експорта, знаете ли какъв е проблемът? Америка е много интересна страна, много дълбока страна.

Не збаравяйте, че за последните 200 години в целия свят бяха създадени около десет концепции за бъдещето. Те всички са били създадени в САЩ. За всички останали – за Съветския съюз, за Франция, за Англия, за Япония, от ума ми излязозха останалите три. Това е доста силна граница. Но американската система има нужда от твърдо решение на вътрешния си конфликт. Америка е страна, където конкуренцията е поставена в основата на съществуването на страната, но тази конкуренция е не само на ниво между фирми или между хора – има конкуренция между концепции, между идеи, между образите на бъдещето.

Американците сега имат няколко образа за бъдещето и това е тяхно силно конкурентно преимущество, но за да реализират това конкурентно преимущество, тези образи на бъдещето трябва да влязат в остър сблъсък помежду си. А как изглежда стълкновение на нож между образите на бъдещето? Можем да попитаме тези, които сега се намират в болницата, от едната или от другата страна на конфликта в Украйна, ето там е острото стълкновение между образите на бъдещето. Америка това сега я чака и нейният избор е много лош. В какъв смисъл лош? Тя, разбира се, може да експортира своята криза в Украйна, в Тайван, в Пакистан, в Сирия, в Африка, даже в Китай в някаква степен...

- Тя като цяло се опитва.

- Но тя трябва да експортира там всички образи на бъдещето. И тогава този, който там, в тези кризи, в Русия, в Китай, в Африка, спечели, той и ще ги реализира. Или Щатите трябва ясно да кажат, както това стана вече в 19 век, преди това в 18, и макар и в друга форма, но точно по същия начин и в 20 век, сега не е време за експорт на кризи. Сега е време да се преведе тази криза, да се проведе вътре у тях, върху американците, да се разбере кое бъдеще от тези образи ще бъде реализирано, кое е по-силно, кое е по-значимо и след това да се започне следващият такт на развитие – отново да стане световен лидер. Нека честно да кажем – много ми е мъчно, не бих искал никого да обидя, но през последните два месеца Америка престана да бъде световен лидер. Тя престана още преди това, но за тези два месеца това стана ясно. Защото в настоящия момент Байдън е длъжен да го произнесе или словото на президента на САЩ вече няма сила? Отговорът е „да“.

- Знаете ли, аз и по-рано исках да задам този въпрос, по-скоро да изкажа една теза, че даже на руския човек, за когото това беше мечта, му е трудно да повярва, че САЩ престанаха да бъдат световен лидер. При все че виждаме колко добре работи тяхното главно конкурентно преимущество –  медийните технологии, които преуспяват. Преди известно време у мен възникна усещането, че целият Холивуд през цялото време е работил за едно единствено нещо: да разбере в какво може да убеди съвременния човек с методите на медийните технологии.

- Вижте, тук искам да кажа, че всичко е много хубаво, медийните технологии са забележителни. Но да започнем с това, че кризата на Холивуд също е отдавна видима. Второ, имайки такова оръжие като Холивуд и Нетфликс е крайно недалновидно да се забранява излъчването на свои филми и свои сериали на територията на вероятен противник и сама по себе си тази забрана означава или признание за определена слабост, или признание за опредлена глупост. Едното не пречи на другото. Но главното не е в това. Основното е това, че САЩ не искаше да доведе ситуацията до директен конфликт и предпочете, както винаги е било в историята, бавно да увеличава натиска върху Русия, заставяйки я постепенно да отстъпва от позициите си. Страна хегемон, чиято дума се спазва, страна-световен лидер винаги трябва да има следните неща.

Първо, разбираема концепция за бъдещия свят. В дадения случай картината е много интересна. Щатите имат няколко много силни концепции за бъдещия свят, но нито една от тях не е част от американската политика. Част от американската политика днес, управлявана от Байдън, е краят на историята на Фукуяма и несъответствието на тази концепция с реалността се вижда с невъоръжено око, извинете, даже от самия Фукуяма, но няма какво да се направи. От тази гледна точка, започва нещо да не достига за световно лидерство. И много силно не достига.

Вторият момент, технологичното преимущество – тук има нещо много интересно. САЩ несъмнено все още притежава технологично преимущество в ключови технологии. Но първо, вече съвсем не във всички, и второ и най-любопитно – момент, на който по някаква причина никой не обръща внимание, даже е странно, защото се набива на очи – американското технологично преимущество не се превръща в преимущество на въоръжените сили. Американските въоръжени сили са великолепни, колосални, те имат отлична ядрена сила, те имат флот, превъзхождащ два и три пъти всички заедно, но сега говоря за технологичната страна на въпроса. Първите свръхзвукови ракети са изпитани в Русия, има ги вече даже и в Индия, и нито една свръхзвукова ракета няма на въоръжение в аерикански самолет или кораб. Това е силна ситуация.

Нататък, ако погледнем на прясно спуснатите американски ескадрени миноносци и ги сравним даже и с корейските, ще открием, че амерканските кораби имат значително по-традиционно въоръжение. По някаква причина в областта на технологиите Америка се превърна в страна, използваща по-скоро традицията, вместо иновацията. Традиционни ракети, говорихме за това с Вас преди малко, традиционни кораби. Разбираемо е, че остарелите авионосци имат проблем със свръхзвуковите ракети, но продължават да се строят. Традиционни класически подводници, макар че вече отдавна всички чакат революцията с прехода към по-бързи реактори, които развиват скоростта на самолет, която се поддържа от динамичните сили, а не от статичните под водата.

И излиза, че единственото, където все още виждам иновационно развитие, и то доста забавено, това е авиацията, където традиционно, защото авиацията винаги има свое ръководство, и то като правило в Америка винаги е било по-революционно от останалите. Но обърнете внимание, това може да се види по таблиците, да се сравнят разходите за отбрана в САЩ, Китай и Русия, а след това и изчисления от военни специалисти индекс. Америка харчи за отбрана много повече от своите противници. Нейната армия също е по-силна. Но много по-малко от един път.

Казано на прост език, изглежда че днес за всеки долар, изхарчен за отбрана, САЩ получават около два пъти по-малък ефект от Китай и около три пъти по-малък ефект от Русия. Отчитайки, че ние добре познаваме нашата прекрасна страна, как се краде, какви далавери се правят и всичко останало, от тези цифри ни се налага да направим извода, че в тяхната военна сфера се наблюдава някаква вътрешна катастрофа. Но какво друго да кажем за страна, която се оказа в състояние на вътрешна криза, и то много силна. Това е важна картинка именно по отношение на САЩ. Искам да обърна внимание, че това, което казах за САЩ, е приложимо за Великобритания в още по-голяма степен. Но то не е приложимо за Китай, неприложимо е за Корея. И това е доста, интересно, бих казал. Ето така бих отговорил.

- Благодаря!

 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова