- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 21 Фев 2025
- 3728
- 17
Процесът започна на 12 февруари с разговора между президентите на САЩ и Русия и беше продължен на 14 февруари на Мюнхенската конференция за сигурност. Тогава вицепрезидентът на САЩ посочи на днешната европейска управляваща прослойка, че опасността за Европа не е Русия и Китай, а произтича от тях самите. Смайването сред нея беше сравнено от германския президент Щайнмайер като това на „стадо елени, осветени от автомобилни фарове“. Вероятно така са се почувствали и старшите им колеги отвъд океана. Сближаването между САЩ и Русия не е от симпатия и уважение, а от взаимен интерес и стремеж към разрешаване преди всичко на политически проблеми, свързани с бъдещето на двете страни в променящата се геополитическа среда. Частично то може да се обясни и с факта, че те поставят в основата на своите общества консервативните принципи и не приемат тези на либералната демокрация.
Доброто начало на първата проведена среща на 18 февруари в Саудитска Арабия съвсем не означава, че процесът ще завърши бързо и напълно успешно за двете страни, защото целите им са твърде различни. Президентът Тръмп иска бързо спиране на конфликта в Украйна, без да обясни какво ще последва след това. Руският президент настоява за премахване на причините за конфликта, основни от които са неутралност и безядрен статут на Украйна и отдалечаването на НАТО от границите на Русия. Удовлетворителното за двете страни разрешаване на тези въпроси би позволило създаване на нова система за еднаква сигурност на всички европейски страни. Специално за Русия това ще означава преразглеждане на резултата от края на студената война, което ще я позиционира като самостоятелен център на сила и влияние.
Вече се очертава същността на плана на президента Тръмп за запазване на световното лидерство. Той се базира на два основни момента:
- сближаване с Русия
- подчиняване на Европа.
Сближаването с Русия ще се укрепи чрез удоволетворяване на нейните основни искания, а подчиняването на Европа преминава през изолиране на неолибералната управляваща прослойка. С това обаче тя не може да се примири и именно за това търси всякакви варианти, за да го предотврати. Един от вариантите беше демонстриран на срещите в Париж на 17 и 19 февруари. На тях трябваше да се определи отношението към политиката на САЩ спрямо Европа, Украйна и сближаването между САЩ и Русия. Средство за изразяване на това отношение, за проваляне плана на Доналд Тръмп и за формиране на антитръмповска коалиция стана въпросът за изпращане на войски в Украйна след прекратяване на войната.
Според "Файненшъл таймс" страните не само, че не постигнаха единство по тези въпроси, но и допълнително разделиха Европа. Това е още едно доказателство за неспособността на днешните европейски управляващи да определят балансирана и дългосрочна политика по започналите геополитически промени. Изпращането на европейски войски в Украйна, не само че ще задълбочи разделението на Европа, но може да предизвика и война с Русия. Може би това да е основната цел на тази инициатива, подета от Британия и Франция. За нея Доналд Тръмп снизходително каза, че няма нищо против Европа да изпрати войски в Украйна, но беше ясен - американски там няма да има.
Възможно е Европа да реши да изпрати войски в Украйна, независимо, че без САЩ, ако се наложи, сама не може успешно да воюва с Русия. Въоръжените сили на основните страни, желаещи да бъдат в Украйна, не са достатъчни – армията на Великобритания е 70 хиляди, на Франция е 200, на Германия 180, а полските са 220. Полша обаче отказа да се присъедини, разколеба се и Британия без участието на САЩ и, както винаги, реши нейната инициатива да се осъществи от останалите, но все пак, за да не се отделя съвсем, може да участва с авиация и ПВО, т.е. другите да бъдат срещу Русия, а тя ще ги наблюдава как ще воюват с нея.
Британската активност е провокативна и опасна. Нека си спомним за операция „Немислимото“ на Уинстън Чърчил от май 1945 г. Днешният замисъл на Британия е подобен на тази операция. Европа, ако се наложи да воюва с Русия, може да събере някаква армия, но ударна сила ще бъде украинската, която през трите години война не е била под 800 хиляди. Получава се внушителна сила, която може да създаде проблеми на Русия. Ако тя е допускала такъв вариант, с него може да се обясни, защо вече три години води войната с минимално необходим контингент, защо модернизира армията си, защо създаде нови корпуси и армии, защо до предела активизира своя ВПК, започнал да снабдява войските с модернизирано и ново въоръжение и бойна техника. Не само проблеми на Русия, но британско-френската инициатива може да създаде такива и на президента Тръмп и да провали плана му. За да оцелее, управляващата прослойка трябва да го провали, но за това е необходима Украйна и по-точно въоръжените й сили. Това е възможния скрит замисъл на управляващата неолиберална прослойка в Европа.
Европа продължава да работи за укрепването на украинската армия под прикритието на доброто намерение „да се помогне на жертвата“. Франция вече изпрати първите самолети „Мираж“, а в редица страни от НАТО се разкриват десетки учебни центрове за подготовка на украински бойци. Те ще са от контингента, който ще се формира след намаляване на призивната възраст до 18 години. Зеленски вече обяви, че той ще бъде на доброволен принцип, съчетан с редица привилегии. Започва и преструктуриране на украинската армия чрез преминаване от бригадна, доказала своята неефективност, в дивизионна и корпусна организация. Днес Украйна разполага със 110 бригади, от които ще формира 20 армейски корпуса с по около 30 хиляди бойци. Отделно са частите на осигуряващите и силови структури.
Ще допуснат ли САЩ да се провали плана им за запазване на световното лидерство? Едва ли, защото пряко военно противопоставяне с Европа ще отдалечи Русия от САЩ, ще я приближи още по-близо до Китай и тогава край с тяхното световното лидерство.
През трите години война в Украйна Китай провеждаше нееднозначна политика спрямо нея. Помагаше на руската икономика, но някои негови банки отказваха обслужване на търговията с Русия, някои пристанища не приемаха руските танкери за разтоварване, а на Украйна се доставяха стоки, директно използвани на фронта. Планът му за мирно уреждане на конфликта не беше в интерес на Русия, а в интерес именно на Китай – за него замразяването на войната означава дългосрочни проблеми между Европа и Русия, което е добре за неговата експанзия на континента. Китайският ръководител забави отговора си на поканата да присъства на тържествата на 9 май в Москва, но я прие на другия ден след телефонния разговор между руския и американския президенти. Не е ясно какво ще се получи от това посещение и затова президентът Тръмп иска бърз резултат от започналите преговори и бърза да се срещне с президента Владимир Путин.
Възможно е като обосновка на сближаването с Русия да са и икономическите интереси на американските компании. По руски разчети за последните три години те са загубили 300 млрд. долара от напускане на руския пазари, за да ги компенсират, се очаква в скоро време да се завърнат в Русия. Това би означавало поне частично сваляне на някои от най-тежките санкции срещу нея.
Има още един икономически момент. В замяна на помощ и гаранции за сигурност Зеленски предложи на САЩ съвместно използване на природни ресурси и промишлени предприятия. Те реагираха и американският финансов министър представи съответен договор. В него се предвижда САЩ да получават 50% от украинските природни богатства като компенсация за предоставената досега помощ, а не като печалба от съвместната им експлоатация. Освен това Украйна трябва да се откаже от суверенитета си над ресурсите, което означава, че САЩ могат да налагат забрани върху активи, ако тя не изплаща финансовите си задължения. Украйна трябва да представя ежемесечни отчети от независими специалисти и сама да им заплаща. Не е посочено време за действие на проектодоговора, което показва, че САЩ желаят да се настанят в Украйна трайно и продължително, а това откъсва Европа от участие в разделяне на украинските природни богатства. Навярно това е една от причините за недоволството на управляващите в Европа.
Киев обаче внася свои корекции в предложения договор, които САЩ не приемат и поради това засега договор няма. САЩ не обърнаха никакво внимание на идеята в обема природни ресурси да се включат и тези под контрола на Русия, а те, според специалисти, са около 70 % от всички проучени. Проблем има с промишлените предприятия, които биха представлявали интерес за САЩ. Проблемът с тях е сложен, защото принадлежат на украинските олигарси, но Зеленски започна подготовка за преодоляването му. На 13 февруари той им наложи санкции и обвинения в предателство, което позволява национализирането им. Интересно е това, че сред олигарсите има и евентуални кандидати за президент в неизбежните избори, поради което санкциите са и разчистване на предизборния терен от опасни съперници.
В отношение на военната помощ президентът Тръмп подчерта, че Украйна ще трябва вече да закупува необходимото й въоръжение. Същото се отнася и за Европа – тя трябва да го закупува от САЩ и да го предоставя на Украйна. Това ясно показва отношението на президента Тръмп към своите съюзници, а именно, ако те искат да се ползват от световното лидерство на САЩ, трябва да си плащат и да изпълняват всички техни изисквания. В противен случай ще им бъдат налагани мита, за да се събират средства, необходими за водене на борбата за него, а тя ще бъде ожесточена и продължителна. Разбира се, ако трите велики сили не определят зоните си на влияние по мирен път. Ако се създаде такава обстановка, Русия ще се позиционира като самостоятелен център, еднакво необходим и на двете супер сили. В този случай надпреварата ще бъде в науката и технологиите и тази от тях, която по-бързо постигне доминиращ резултат, ще заеме лидерското място.
о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
