Резултатите на Бюджет 2023 са манипулирани. Възможен е свръхдефицит

Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм

Предварителните данни на Министерство на финансите потвърдиха прогнозата, че бюджетът за миналата година ще приключи с дефицит от 2.9% спрямо брутния вътрешен продукт (5.6 млрд. лв.), мерен по националната методика на касова основа и 2.2% спрямо БВП (4.4 млрд. лв.) по европейската методика. Тя е позната като начислена основа и именно тя се взима предвид, когато се оценява дали изпълняваме критериите за еврозоната. 

Новината, така поднесена е добра за евроентусиастите, защото наистина оставя България в неизпълнение само на инфлационния критерий, след като дефицитът е свит под 3% спрямо БВП. Реално обаче през четвъртото тримесечие са предприети серия от мерки за свиване на очакваното неизпълнение на приходите, както и за ограничаване на разходите, но това не са били истински реформи и трайни управленски решения, а хитрини с краткосрочен ефект, към каквито прибягва всяко домакинство, когато има финансови затруднения. Разликата е, че когато такива манипулации се прилагат на национално ниво, страда доверието в държавата и резултатите, които показва, будят повече въпроси, отколкото да създават представа за публичните финанси. 

Такава мярка е забавянето на ДДС за възстановяване, като според източници на „Гласове“ към 31 декември фирмите са чакали 800 млн. лв., които е трябвало вече да са си получили. 

Счетоводната следа може да се открие в месечните данни за нетните постъпления от ДДС. Към края на септември миналата година те са били със 145 милиона по-малко от събраните през деветте месеца на предходната година. И в четвъртото тримесечие, без да се наблюдава нова динамика на икономиката, ускоряване, промяна в търсенето и ли нещо друго, изоставането е наваксано и дори има увеличение на приходите с 900 млн. лв. Неизпълнението на годишната цел за приходи от ДДС е само 700 млн. лв.

По подобен начин в края на септември изоставаше и събираемостта на данък „Печалба“. Екстраполация с изпълнението до края на годината, сочеше милиард и половина от планираните приходи да не се съберат. Оказва се че пак в едно тримесечие на затихваща икономическа активност, фирмите са спечелили милиарди и в крайна сметка платеният от тях данък е свил неизпълнението до едва 500 млн. лв. С други думи, и тук има един милиард извънредно събрани средства. 

Обяснението е, че фирми, най-често държавни и такива от групата на големите данъкоплатци и осигурители са били подканяни да правят по-големи авансови вноски. За разлика от физическите лица, които подават данъчни декларации и плащат данъците си еднократно в първите пет месеца на годината, фирмите подават прогнозни декларации и върху тях авансово внасят корпоративен данък. След приключване на календарната година с финалната декларация се вижда дали компаниите са превели повече, или имат да доплащат. Експертите по бюджет, до които се допитахме, коментираха, че поне за половината от наваксания един милиард лева държавата е подканяла бизнеса да направи по-големи авансови вноски. Така в приходната страна на бюджета правителството може да се похвали с 1.8 млрд. лв. събрани от извънредните усилия през четвъртото тримесечие, но поне две трети от тях – 1.2 млрд. лв. нямаше да ги има ако правителството не целеше да разкраси бюджетните резултати и дефицитът би бил поне 6.8 млрд. лв. Това би означавало свръхдефицит и би поставило България в неизпълнение и на бюджетния критерия за еврозоната. 

Отделно няколкостотин милиона лева са постъпили в бюджета от облагане на БЕХ с дивидент. Това си е чисто прехвърляне на проблемите от болната страна на здравата, защото БЕХ има нужда от въпросните пари за да посрещне инвестиционната си програма. Ако не беше така бюджетът за тази година, нямаше да се приема с няколко милиарда лева държавни гаранции по новоизтеглени заеми именно от БЕХ. 

Подсигуряване правителството е получило и през разходната част на бюджета. Спестени са три милиарда лева от така наречените „текущи разходи“. Това са средства, с които най-често министерствата и другите разпоредители с държавни пари се разплащат с изпълнители на обществени поръчки, които нямат инвестиционен характер. Пример за това е Българската агенция по безопасност на храните, която има неразплатени задължения към фирми, които унищожават вредните храни и тези, които са изтеглени от търговската мрежа заради изтекъл срок на годност. 

Спестяването се получава от факта, че когато имат да си чакат пари, фирмите дори не издават фактури. Така избягват попадането в двоен капан – да плащат ДДС а да не са си получили парите от държавата. Масовата практика е фактури да се издават едва когато от министерствата и ведомствата кажат на контрагентите си, че парите са отпуснати. Ако имаше издадени фактури те биха влезли в статистиката за забавени плащания и биха влошили бюджетния резултат на начислена основа. Понеже няма фактури обаче, най-вероятно европейската статистическа служба „Евростат“ ще приеме за достоверни данните за дефицита при изчисляването му на начислена основа. 

Разхвърляни пари

Въпреки икономиите правителството опитва да скрие реалността за неизпълнението и на капиталовата си програма. Според плана през миналата година държавата е трябвало да инвестира 8.1 милиарда лева. Отчетът сочи инвестиции в размер на 9.2 милиарда, което е преизпълнение 13% и е налице за първи път от години. Реално обаче голяма част от парите са вкарани в набирателни средства, което означава, че не са стигали до доставчици и изпълнители на обществени поръчки с инвестиционен характер. Не са платени. Не са се вляли в икономиката и не създават растеж. Но така са осчетоводени. 
Най-видимият пример са онези 1.2 милиарда лева, които Министерство на финансите се похвали че е заделило за подкрепа на тазгодишната инвестиционна програма. Те са преведени на регионалното министерство и се броят като разход, макар да стоят във фискалния резерв. 

Комичното е, че през тази година, заради организацията на публичната инвестиционна програма, ако изпълнението ѝ доближи пълния ѝ обем, парите трябва да се вземат от регионалното министерство и да се върнат в централния бюджет, за да може с тях да се разпорежда финансовият министър. По правилата на публичната инвестиционна програма именно той и правителството като цяло ще решават за инвестициите и за целта ще отменят захранването на регионалното министерство от миналия декември. Операцията обаче ще стане видима в хода на годината. Не сега. 

По същия начин правителството е превело и средства и на Министерство на отбраната за да финансира неговите проекти по модернизация на въоръжените сили. В отчета за изпълнение на бюджета финансовото министерство посочва, че само парите на военното министерство и тези на регионалното формират над половината разходи на държавата за последния месец на миналата година. И точно това буди въпросителните – парите за военното стигнали ли са към доставчици на нова бойна машина, или изпълнители на поръчки, или са предоставени в набирателна сметка на военното министерство като готови за разплащане, когато настъпи момента през тази година. 

Удобството на военното министерство е, че постановленията, които касаят разходите му могат да се засекретят и публиката да не узнае кога наистина предоставените му пари са потеглили към контрагентите. 

Глупаво и рисковано

Разхвърлянето на средства по набирателни сметки позволява на правителството да се похвали, че е инвестирало, вместо да понася критики, че за поредна година капиталовата програма е неизпълнена и е служила за овладяване на дефицита. Когато преди година служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че бюджетният дефицит може да стигне 6% от БВП, опонентите й, включително от ДБ и ПП зовяха за спестяване именно в инвестициите. Така, ако бяха готови да поемат удари по спестените инвестиции, управляващите нямаше да рискуват излизане на свръхдефицит. 

Този сценарий е напълно реален, защото според Закона за публичните финанси бюджетният дефицит и на касова основа не трябва да е повече от 3% спрямо БВП. За да се окажат тези 5.6 милиарда под трипроцентовата бариера икономиката трябва меко казано да ускори и да приключи с номинален брутен вътрешен продукт от 190 милиарда лева. Това е постижимо според Министерство на финансите, но прогнозите на БНБ сочат, че ще е по-нисък. 

Рекапитулацията е бюджет на ръба на свръхдефицита. Ако не беше манипулиран с пренатягане на приходите, с натиск върху частния сектор и БЕХ, биха се събрали поне два милиарда лева по-малко, което е над 1 процент от БВП и еврозоната официално щеше да се отложи. Спестявания на разходите са постигнати в размер на 3 млрд. лв., или 1.5% от БВП. Включително и с бавене на плащания към бизнеса. 

Честито приключване на бюджет, който е напълно неадекватен на икономическото развитие през миналата година и е пречил на бизнеса много повече, от колкото да му помага.