Против прогресистката псевдо-религия

Автор: Марко Рубио, compactmag.com

През декември „Вашингтон Пост“ пусна статия за „духовните колективи“, появяващи се из цяла Америка. Тези прогресивни пост-християнски алтернативи на църквата пеят песни на Бийтълс и Боно, вместо химни. Те приветстват „хора от всякаква вяра, както и такива без вяра“. И най-важното, те проповядват въпроси, вместо отговори. Според „Вашингтон Пост“ „духовните колективи“ се определят – и се отличават от църквите – от своята съпротива срещу догмата.

Но така ли е наистина? По-обстойният прочит дава съвършено ясно да се разбере, че тези общности са обединени от вярващи членове. Само че вярващи в прогресивната политика, а не в традиционна религия.

В подобни духовни колективи, като „Vining Lakes“ в Атланта, национализма и капитализма са обект на „остра критика“. А „Heartway“ в Маями и „Aldea“ в Тусон са се ангажирали с „диверситет“ и „въвеждане на социална справедливост“. Всички тези псевдо-църкви са места, където „включването на ЛГБТК не подлежи на обсъждане“. Можем да се обзаложим, че ако християнски евангелист, ортодоксален евреин или консервативен мюсюлманин се обърнат към тях, те много скоро ще бъдат обявени за еретици.

С две думи – социолозите не бяха прави. Изследователите на религията мислеха, че религиозният упадък ще означава увеличаване на хората на „нищото“ – такива, които не вярват и не ги интересува нищо по-специално, отвъд земните реалности. Но се оказва по-вярно да кажем, че американците заменят един набор от вярвания с друг, религията – с политическа идеология.

Публично изповядване на вярата. Изповядване на греховете. Изискване за ортодоксалност под страх от социално отхвърляне. През последните години видяхме всичко това, но не в общностите на вярата, а в общностите на политиките на идентичността. Този фанатизъм е манифестиран и от двете страни на пост-християнския идеологически спектър, но е далеч по-разпространен вляво, отколкото вдясно.

Първо дойде култът към „интерсекционалност“, което още през 2017 г. един политолог нарече „църква“. След това дойдоха бурното разпространение на ритуалите на будността и Прайда. През юни бейзболната Висша лига отдаде почит на „ордена на куиър и транссексуалните монахини“, които изпълняват извратени пародии на католическата меса. Днес имаме „духовни колективи“. Трансформацията на модерния прогресивизъм от академична теория до популярна псевдо-религия е завършена.

Левичарите могат да се надяват, че тяхната система от вярвания ще замести истинската религия. Може и да хранят мечти за „Църква на будните“, създаваща у американците чувство за трансцендентна стойност и граждански дълг, които преди бяха вдъхновявани от юдео-християнските ценности. Но прогресивното ляво е плачевно далеч от истинска вяра. Подобно на тоталитарните идеологии на 20 век, модерният прогресивизъм играе с духовните потребности хората и с желанието им за материални блага. Той учи, че абсолютното щастие зависи от постигането на перфектното „равенство“ в този живот. Това превръща политическия активизъм в морална необходимост и насърчава екстремизма. За доказателство можем просто да погледнем разразилата се антисемитска и про Хамас реторика в кампусите на елитните университети.

Вярата не може да бъде по-далеч от това. Най-големите световни религии учат, че абсолютното щастие идва от придържането към вечните истини. Те учат, че служенето на Бог и на ближния е най-висшата човешка добродетел. И ни учат да се доверим на един план, който надхвърля тук и сега, освобождавайки ни от всепоглъщащата взискателност на политиката.

Пълна глупост е тези вярвания и лявата идеология да се слагат в една и съща каруца. В общество, поразено от поляризация, самота, депресия и безпокойство, религията е мехлем, а будността е отрова. Но не вярвайте на мен. Вярвайте на безбройните социолози, чиито изследвания доказват социалните и психологическите ползи от вярата и вредите от политическия фанатизъм.

Освен това, става все по-ясно, че лявото няма намерение да зачита когото и да било, ако той не е съгласен с прогресивната ортодоксалност. „Южният център за борба с бедността“ посочва всеки, който вярва, че мъжът е мъж и жената е жена, като „екстремист“. „Кампанията за правата на човека“ и свързаните с нея местни групи издават „препоръки за пътуване“ за държавите, които приемат закони за защита на непълнолетни от необратими химически експерименти.

Но това поведение не е ограничено само в активистките групи, финансирани от анонимни спонсори. Например, законът с подвеждащото име „Уважение към брака“, влязъл в сила през 2020 г., установява правно предпочитание към либералните възгледи за сексуалността и джендъра. Много републиканци гласуваха за закона, защото бяха стимулирани от неговите религиозни изключения. Тези протекции обаче няма да успеят да защитят от прогресивния екстремизъм организациите, основани на верски принцип. Но по-важното е, че когато се съгласиш да бъдеш изключение от правилото, може да се окаже, че легитимираш самото правило.

В очите на мнозина левичари традиционната религия не е разумна система от вярвания. Нашите „просветени“ елити гледат на нея като на регресивен източник на фанатизъм, който може да бъде толериран при известни условия, но никога напълно приет. Колкото повече пространство дават консерваторите на фанатични идеолози, толкова повече нашата свобода ще зависи от снизхождението на събудената тълпа.

Онези от нас, които принадлежат на някаква историческа вяра, трябва да се защитаваме законодателно в страните си и никога да не съгласяваме, че правата ни са просто привилегия. Но трябва също и открито да живеем своята вяра в нашите местни общности. Когато правим това, ще бъде още по-очевидно, че лявата псевдо-религия не е равна на истинската.

Здравият разум, социалните науки и други обективни критерии са в съгласие: Америка има нужда от традиционната религия, а не от религията на будността. Онези, които се боят или се срамуват да застанат зад това твърдение, не правят добра услуга на себе си, още по-малко пък на страната си. Господ да ни е на помощ, ако, когато се утаи пушилката, от Съединените щати е останал само уличен надпис „В този дом...“ (началните думи от знака на един от „духовните колективи“ – б.пр.), а наоколо всички припяват Джон Ленън.

 

Източник: compactmag.com

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова